Разлика между версии на „Иван Александър“

м
формат дати от англ. на български; козметични промени
м (формат дати от англ. на български; козметични промени)
Около това време в Родопите действа войводата [[Момчил]], водач на опълченски отряди от полунезависими планинци. По време на военен поход през [[1343]] г. той завоюва твърдината [[Перперикон]] (край [[Кърджали]]) и там е поставен български [[архонт]], но скоро византийците си възвръщат крепостта. (В ново време там е открит [[Златен печат на Иван Александър|златният печат]] на царя, който по-късно е откраднат от Пловдив и сега вероятно се намира в чуждестранна частна колекция.)
 
{{цитат|Никой от нашите първи царе не изглежда толкова велик като цар Иван Александър – неговата военна мощ наподобява втори [[Александър Велики]], по вяра и набожност той е втори [[Константин I Велики|Свети Константин]]; така той залови всичките си врагове, подчини ги и установи мир във Вселената.<ref>Открито в [[Софийски песнивец|Софийския песнивец]] (1337 г.), с. 311а-312б. Адаптирано от Цанев, Стефан, „''Български хроники''“, с. 459 – 460.</ref>|''Възхвала на Иван Александър''<ref>Пълният автентичен текст на [[Старобългарски език|старобългарски]] е наличен в {{cite journal|title=Болгарский „пѣснивец“ 1337 года. „Похвала“ и отырвок псалтырнаго текста.|url=http://feb-web.ru/feb/izvest/1897/03/973-786.htm|last=Архангелский|first=А. С.|journal=Известия ОРЯС ([[Руска академия на науките|РАН]])|year=1897|language=Russian|accessdate=2007-02-11 февруари 2007}}</ref> от неизвестен съвременник на царя}}
 
Иван Александър сам подчертава своите победи в [[Мрачка грамота|Мрачката грамота]] ([[1347]] г.)
* [[Десислава Българска|Десислава]], изобразена е заедно със сестрите си и с мъжа на Кера Тамара деспот Константин в миниатюра на известното [[Лондонско евангелие]].
 
== произход ==
<div style="display:table; margin:0 auto">
{{Генеалогично дърво-4