Хо Ши Мин: Разлика между версии

 

== Президент и Виетнамска война ==

 

Женевските споразумения от 1954 г. между [[Франция]] и [[Виетмин]], позволяват на силите на последните да се прегрупират на север, докато антикомунистическите групи се заселват на юг. [[Демократична република Виетнам]] на Хо Ши Мин се мести в [[Ханой]] и става правителство на [[Северен Виетнам]], която е комунистическа [[Еднопартийна система|еднопартийна държава]].

Всички страни в [[Женева]] призовават за избори на обединение, но не успяват да се споразумеят за подробностите. Наскоро назначеният външен министър на Виетнам, Фам Ван Донг, предлага избори под надзора на „местни комисии“. [[САЩ]], с подкрепата на [[Великобритания]] и асоциираните държави Виетнам, [[Лаос]] и [[Камбоджа]], предлагат надзор от [[ООН]]. Този план е отхвърлен от съветския представител [[Вячеслав Молотов]], който се е застъпва за състава от равен брой комунистически и некомунистически членове, които могат да определят „важни“ въпроси само с единодушно съгласие.<ref name=Turner>{{cite book | first=Robert F. | last=Turner | year=1975 | title=Vietnamese Communism: Its Origin and Development | publisher=Hoover Institution Press}}{{rp|75}}</ref> Преговарящите не успяват да се споразумеят за дата за изборите за обединение. ДРВ заявява, че изборите трябва да се проведат в рамките на 6 месеца от прекратяването на огъня, докато западните съюзници се стремят да нямат краен срок. Молотов предлага през юни 1955 г., а след това по-късно смекчава това по всяко време през 1955 г. и накрая през юли 1956 г.<ref name="Logevall">{{cite book|last=Logevall|first=Fredrik|title=Embers of War: The fall of an Empire and the making of America's Vietnam|publisher=random House|year=2012|isbn=978-0-679-64519-1}}</ref> Правителството на Дием подкрепя изборите за обединение, но само с ефективен международен надзор, твърдейки, че истински свободните избори биха били невъзможни в тоталитарния север. Следобеда на 20 юли оставащите неуредени въпроси са разрешени, тъй като страните се съгласяват, че разделянето трябва да бъде на 17-ия паралел и, че изборите за обединено правителство трябва да се проведат през юли 1956 г., две години след краят на огъня. „Споразумението за прекратяване на насилието във Виетнам“ е подписано само от военните команди във Франция и Виетнам, без участие или консултация с [[Държава Виетнам]]. Въз основа на предложение от ръководителя на китайската делегация [[Чжоу Енлай]], международна контролна комисия (МКК), председателствана от [[Индия]], с [[Канада]] и [[Полша]] като членове, е натоварена да контролира прекратяването на огъня. Съдиите трябва да бъдат единодушни, присъствието на Полша в МКК предоставя на комунистите ефективно право на вето върху надзора на договора. Неподписаната „Заключителна декларация на Женевската конференция“ призовава за избори за обединение, от делегатите, за които се очаква да бъдат наблюдавани от МКК. Виетмин никога не приема правомощията на МКК за такива избори, настоявайки, че „компетентността на МКК трябва да бъде ограничена до надзора и контрола върху изпълнението на Споразумението за прекратяване на неприязънта от двете страни“. От 9 представители на народите, само Съединените щати и Държава Виетнам отказват да приемат декларацията. Държавният секретар на САЩ Уолтър Бедъл Смит представя „едностранна декларация“ за позицията на САЩ, като повтаря: „Ще се стремим да постигнем единство чрез свободни избори, под надзора на ООН, за да гарантираме, че те се водят справедливо“.

 

 

Между 1953 и 1956 г. правителството на Северен Виетнам въвежда различни аграрни реформи, включително „намаляване на наема“ и „поземлена реформа“, което довежда до значително политическо потисничество. По време на поземлената реформа, свидетелските показания на свидетели от Северен Виетнам предполагат съотношение на една [[екзекуция]] за всеки 160 жители на селата, което при екстраполация на национално равнище би показало близо 100 000 екзекуции. Тъй като кампанията е съсредоточена главно в района на Делтата на Червената река, по-ниска оценка от 50 000 екзекуции става широко приета от учените по онова време. Въпреки това, декласифицираните документи от виетнамските и унгарските архиви показват, че броят на екзекуциите е много по-нисък от отчетения по това време, въпреки че вероятно е по-голям от 13 500.<ref>cf. Gittinger, J. Price, [https://www.jstor.org/discover/10.2307/3024603?uid=3739656&uid=2134&uid=367529391&uid=2&uid=70&uid=3&uid=367529381&uid=3739256&uid=60&sid=21101618662091 "Communist Land Policy in Viet Nam"], ''Far Eastern Survey'', Vol. 29, No. 8, 1957, p. 118.</ref><ref>{{cite book|last=Courtois|first=Stephane|title=The Black Book of Communism|publisher=Harvard University Press|year=1997|isbn=978-0-674-07608-2|page=569}}</ref><ref>Dommen, Arthur J. (2001), ''The Indochinese Experience of the French and the Americans'', Indiana University Press, p. 340, gives a lower estimate of 32,000 executions.</ref><ref>{{cite web|author=vu tuong|title=Newly released documents on the land reform|date=25 May 2007|publisher=Vietnam Studies Group|url=https://sites.google.com/a/uw.edu/vietnamstudiesgroup/discussion-networking/vsg-discussion-list-archives/vsg-discussion-2007/newly-released-documents-on-the-land-reform|accessdate=30 November 2017 |work=Vietnam Studies Group|quote='''Vu Tuong''': There is no reason to expect, and no evidence that I have seen to demonstrate, that the actual executions were less than planned; in fact the executions perhaps exceeded the plan if we consider two following factors. First, this decree was issued in 1953 for the rent and interest reduction campaign that preceded the far more radical land redistribution and party rectification campaigns (or waves) that followed during 1954 – 1956. Second, the decree was meant to apply to free areas (under the control of the Viet Minh government), not to the areas under French control that would be liberated in 1954 – 1955 and that would experience a far more violent struggle. Thus the number of 13,500 executed people seems to be a low-end estimate of the real number. This is corroborated by Edwin Moise in his recent paper „Land Reform in North Vietnam, 1953 – 1956“ presented at the 18th Annual Conference on SE Asian Studies, Center for SE Asian Studies, University of California, Berkeley (February 2001). In this paper, Moise (7 – 9) modified his earlier estimate in his 1983 book (which was 5,000) and accepted an estimate close to 15,000 executions. Moise made the case based on Hungarian reports provided by Balazs, but the document I cited above offers more direct evidence for his revised estimate. This document also suggests that the total number should be adjusted up some more, taking into consideration the later radical phase of the campaign, the unauthorized killings at the local level, and the suicides following arrest and torture (the central government bore less direct responsibility for these cases, however).}}</ref><ref>{{cite journal|last=Szalontai|first=Balazs|title=Political and Economic Crisis in North Vietnam, 1955 – 56|url=https://6931dbf1-a-017ed1b7-s-sites.googlegroups.com/a/uw.edu/vietnamstudiesgroup/discussion-networking/vsg-discussion-list-archives/vsg-discussion-2011/drv-1956-decree-law/DRV%201956%20decree%20law.pdf?attachauth=ANoY7cp-R3ROUQ71qMNWrYB5PoNF4zn1AbM0d-9c6MUbPPZALpDk4hyV6rybi8TdtN5P2p0RcEVIf61wGGrE3q3U0Ygk3U_7T6BkroHF5SmJZ6PDXNmifl--nYT_pHqyHfloE0_ypCwab_ZbO9refyEGpHEyRLeKw8Jy7NhKZI1x8NJ2wbO13M8HjtaXiHEzzDP-Qzu-fiwM8GUMl932SmyYS98YsvPlvYpTRyUGWD7Dj3pLiRpibd5-V8swsU9n1F6Gr3bcVYQ58utuSNoi2H-S0kEjG4C4C0y_b_UQtj4ei3h8LAzGBAOUhCMHdf1Y1V0yCm91UdjrIKgNmXOWcLed3p8U7ORhpcqPAZJp_zttHhsiWo2D7lY%3D&attredirects=0|accessdate=30 November 2017|journal=Cold War History|volume=5|number=4|date=November 2005|pages=395 – 426}}</ref><ref>{{cite book|last=Vu |first=Tuong |url=https://books.google.com/books?id=uZbr9iD1HZ8C&q=15%2C000#v=snippet&q=15%2C000&f=false |title=Paths to Development in Asia: South Korea, Vietnam, China, and Indonesia |publisher=Cambridge University Press |year=2010 |isbn=9781139489010 |p=103 |quote=Clearly Vietnamese socialism followed a moderate path relative to China.&nbsp;... Yet the Vietnamese 'land reform' campaign&nbsp;... testified that Vietnamese communists could be as radical and murderous as their comrades elsewhere. }}</ref>

 

== Личен живот ==

Освен политик, Хо също е [[писател]], [[журналист]], [[поет]] и [[полиглот]]. Баща му е учен и [[учител]], който получава висока степен в имперския изпит на династията Нгуен; Хо научава да владее [[класически китайски език]] от ранна възраст. Преди августовската революция той често пише поезия на Chữ Hán (виетнамското име за китайската система за писане). Едно от тях е стихотворенията от Дневника на затворите, направени, когато той е хвърлен в затвора от полицията на [[Република Китай]]. Тази хронология на поезията е Виетнамското национално съкровище № 10 и е преведено на много езици. Използва се във виетнамски гимназии. След като Виетнам придобива независимост от Франция, новото правителство насърчава изключително Chữ Quốc Ngữ (виетнамска писменост на латиница), за да премахне неграмотността. Хо започва да създава повече стихотворения на съвременния виетнамски език за разпространение до по-широк кръг читатели. След като става президент до появата на сериозни здравословни проблеми, краткото му стихотворение е публикувано редовно във вестника ''Nhân Dân Tết'' (Нова лунна година), за да насърчи хората си да работят, да учат или да се борят с американците през новата година.

 

 

Като президент Хо провежда официални приеми за чуждестранни държавни глави и посланици в Президентския дворец, но той лично не живее там. Той нарежда да се построи дървена постройка в задната част на двореца, която днес е известна като исторически обект на Президентския дворец. Неговите хобита (според неговия секретар Vũ Ky) включват [[четене]], [[градинарство]], хранене на риба (много от които все още живеят) и посещение на училища и детски домове.<ref name="youtube.com">{{cite web|url=https://www.youtube.com/watch?v=c9HlKAD8U1A|title=Phỏng vấn Vũ Kỳ – Thư ký của chủ tịch Hồ Chí Minh|date=10 August 2011|work=YouTube}}</ref>

 

Хо остава в Ханой през последните си години, настоявайки за безусловно оттегляне на всички не-виетнамски войски от Южен Виетнам. До 1969 г., докато все още се водят преговорите, здравето на Хо започва да се влошава от множество проблеми, включително [[диабет]], който му попречва да участва в по-нататъшната активна политика. Той обаче настоява, че силите му на юг ще продължават да се бият, докато цял Виетнам не се обедини отново под неговия режим, независимо от продължителността на времето, което може да отнеме.

 

== Смърт ==

 

По време на финалната кампания на Северен Виетнам известна песен, написана от композитора Huy Thuc, често се пее от народната войска на виетнамските войници „Bác vän cùng chúng cháu hành quân“ („Ти все още маршируваш с нас, Чичо Хо“). Шест години след смъртта му, при падането на Сайгон, няколко танка на в Сайгон носят плакат със същите думи. Австралийският журналист Денис Уорнър пише в The Sun News-Pictorial на 1 май 1975 г., че „когато северновиетнамците влязоха в Сайгон вчера, те бяха водени от човек, който не беше там“.<ref>''The Sun News-Pictorial'', 1 May 1975, p. 1</ref>

 

== Наследство и култ към личността ==

 

Бившата столица на Южен Виетнам, Сайгон, е официално преименувана на [[Хо Ши Мин (град)|Хо Ши Мин]] на 2 юли 1976 г. от новото Народно събрание на Виетнам, контролирано от Севера.<ref>{{cite web|url=https://vi.wikisource.org/wiki/Nghị_quyết_của_Quốc_hội_nước_Cộng_hòa_xã_hội_chủ_nghĩa_Việt_Nam_về_việc_chính_thức_đặt_tên_thành_phố_Sài_Gòn_-_Gia_Định_là_thành_phố_Hồ_Chí_Minh|title=Nghị quyết của Quốc hội nước Cộng hòa xã hội chủ nghĩa Việt Nam về việc chính thức đặt tên thành phố Sài Gòn – Gia Định là thành phố Hồ Chí Minh|work=wikisource.org}}</ref> Името обаче провокира силно антикомунистическо чувство в значителен брой [[виетнамци]]. Много от виетнамците, особено онези, които живеят в чужбина, продължават да наричат града Сайгон, като отхвърлят новото име, наложено от комунистите, и в чест на бившата столица на антикомунистическата република Виетнам.<ref name="bbc.co.uk">{{cite news | url=http://www.bbc.co.uk/news/world-asia-18328455 | title=Uncle Ho's legacy lives on in Vietnam | first=Viv | last=Marsh | work=BBC News | date=6 June 2012 | accessdate=2 December 2012}}</ref>

 

{{Превод от|en|Ho Chi Minh|839616940}}

[[Категория:Виетнамски политици]]

[[Категория:Президенти на Виетнам]]