Иврит: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире |
м формат дати от англ. на български |
||
Ред 38:
{{основна|Класически иврит}}
В най-широк смисъл под [[класически ивирт]] се разбира говоримия език на Древен Израел в периода от 10 век пр.н.е. до 4 век.<ref>{{cite journal | last = Schniedewind | first = William M | title = Prolegomena for the Sociolinguistics of Classical Hebrew | journal = The Journal of Hebrew Scriptures | volume = 5 | issue = 6 | url = http://www.arts.ualberta.ca/JHS/Articles/article_36.pdf | lang = en|archiveurl=http://web.archive.org/web/20051104024942/http://www.arts.ualberta.ca/JHS/Articles/article_36.pdf|archivedate=4 ноември 2005
* ''[[Архаичен библейски иврит|Архаичният библейски иврит]]'' съответства на монархическия период до [[Вавилонски плен|Вавилонския плен]], между 10 и 6 век пр.н.е., и е представен от няколко текста от [[Танах]], като Песен на Моисей ([[Изход (Библия)|Изход]] 15) и Песен на Девора ([[Книга на съдиите]] 5). Този етап от развитието на езика понякога се нарича и староеврейски или палеоеврейски. Използван е вариант на финикийската писменост.
* ''[[Библейски иврит|Стандартният библейски иврит]]'' се използва в края на монархическия период и по време на Вавилонския плен (8-6 век пр.н.е.). Представителен за този етап е основният текст на Стария завет, който до голяма степен достига съвременния си вид през тази епоха. Понякога е наричан раннобиблейски иврит, класически библейски иврит или класически иврит в тесния смисъл на понятието.
Ред 51:
== Писменост ==
[[Еврейска азбука|Еврейската азбука]] се състои от 22 букви плюс 5 букви (софити), които се пишат само в края на думата. Всички букви са съгласни с изключение на 3 – Алеф (א), Хей (ה) и Айн(ע). Съвременно произношение на иврит:<ref name=gov>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.youtube.com/watch?v=f7wWU7lzN3Q&list=PL00AEACBD8075AB76| заглавие = Еврейската азбука – произношение| достъп_дата =
* Алеф -א
* Бет/вет -ב
| |||