Атанас Русев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 16:
По време на Втората световна война през декември 1943 г. е мобилизиран като командир на [[рота]] в 123-ти пехотен полк на Окупационния корпус в [[Сърбия]]. На 17 май 1944 г. като временен командир дезертира с 1-ва дружина и преминава на страната на [[ЮНОА|Югославската народна освободителна армия]]. Командир на [[Войнишка партизанска бригада „Георги Димитров“]]. Участва в унищожаването на германско летище и в атаката на гарата в [[Лесковац]] и Гърделица. Води боеве в Македония. <ref>История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 128</ref> След завръщането си в България бригадата се включва във [[България във Втората световна война|войната срещу Германия]]. Награден е с орден „За храброст“, IV степен, 1 клас.<ref>Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 124</ref>
 
Офицер в [[Българската народна армия]] от 1945 г. Служи в Сливен, София и [[Враца]]. От 1955 до 1959 г. е началник на школата „Вистрел“ за преподготовка на офицери. Между 1959 и 1971 г. е началник на Софийското военно окръжие<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерският съвет, стр. 370]</ref>. ВоенноОт 1961 г. е генерал-майор. Достига до звание [[генерал-лейтенант]].
 
Автор на мемоарната книга „Димитровци в бой. Спомени“, С., 1984 г. Почетен гражданин (посмъртно) на град Шивачево от 2009 г.