Венко Колев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м редактиране на абзаци |
||
Ред 39:
През 1946 г. завършва [[НХА|Художествената академия в София]], специалност ”Керамика” с отличие, в класа на проф. [[Стоян Райнов]], а три години по-късно (1949 г.) завършва и специалност ”Скулптура” при проф. [[Марко Марков]].
През 1952 г. става редовен асистент по керамика при проф. Стоян Райнов; през 1962 г. – доцент, а от 1972 г. е професор по керамика във ВИИИ ” Николай Павлович”, София. От 1947 г. е член на [[Съюз на българските художници|Съюза на българските художници]].
През 1958 г. има първа самостоятелна изложба в София със 150 творби, както и самостоятелна изложба във Варшава, Полша и съвместна изложба с [[Марин Върбанов]] в Прага, Чехословакия. През 1966 –1967 г. има самостоятелни изложби в Берлин и Прага. Участва в изложбите ”Българско народно творчество”, които са гостували многократно в чужбина, както и в Общите художествени изложби, организирани от СБХ в страната и в чужбина. Втората му голяма самостоятелна изложба в София е през 1982 г. По случай осемдесетгодишнината на проф. Венко Колев през 1995 г. е уредена самостоятелна изложба в галерия „Райко Алексиев“ на СБХ, под надслов „Котки и колоси“. В края на 1996 – 97 г. в галерия „Витоша“ в София е подредена голяма ретроспективна изложба с над 120 керамични творби на автора и акварели. Венко Колев има редица самостоятелни изяви (изложби и участия в конкурси) у нас и в чужбина – Берлин, Лондон, Варшава, Валори – Франция, Гданск – Полша и мн. др.
Венко Колев работи упорито в керамиката, като се задълбочава аналитично в народното наследство, като създава зооморфни керамични пластики, свещници и съдове, напомнящи структурата на култовите предмети по нашите земи. Характерни за него са ръчно изградени пластики на петли, птици, бикове, козли и овни. Той извлича най-същественото и го претворява в нови, тежки, масивни керамични творби, с богата фантазия, на съвременно художествено ниво. Венко Колев обогатява забравената в много страни ангобна техника, увеличавайки точката на топене в глазурата и земно-оловните глазури, като ги прави по-твърди.
В по-късния творчески период проф.Венко Колев преминава към пластично търсене в керамиката и преоткрива красотата на синтеза, като улавя най-характерното, но тя при него е архитектонична, а статичността е по-монументална, преминава от образа към символа, тоналността е обогатена от глазурите, които се допълват и преливат. Това са проблеми едновременно на скулптура и керамика. Създава керамични пана с мотиви на слънца, слънчогледи, птици и спирални розети в светло-тъмните контрасти с дълбоки релефи, композиции изградени от силно пластични и декоративни елементи. Венко Колев продължава да работи в създаването на редица значителни произведения в областта на рисуваната, фигуралната, съдовата и монументалната керамика. Забележителни и символични са неговите керамични колони и стели. В релефите и монументални пана от светла глина – шамот, изобразява виещи се растения – женски фигури с лозници, композиции напомнящи храмове, кипариси, дървени клонки, както и плодове, цветя и птици. Неговите керамични пластики Kотки са одухотворени негови приятели, с лични имена и съдби, както и портрети на напуснали го приятели.
Успоредно с търсенията в керамиката, вървят и търсенията на Венко Колев в областта на акварела – „от своеобразни, архаизиращи пейзажи към все по-синтетични, психологически обусловени и символично натоварени композиции“<ref>В. Василчина, каталог „Котки и колоси“</ref>.
За участието му в Националната изложба за приложни изкуства през 1964 г., получава сребърен медал – І степен, на Комитета за култура и изкуство. През 1972 г. е удостоен с наградата „Сузане и Жорж Реми“ на Международната изложба на керамиката във Валори, Франция, награждаван е три пъти. Същата година става Член на Международната академия по керамика при ЮНЕСКО – Женева, Швейцария. Получава Специалната награда за скулптура на Международната изложба, Валори – Франция през 1974 г. Взема участия и в Международното биенале във Фаенца – Италия. Получава званието ”Заслужил художник“
Като преподавател в Художествената академия, специалност ”Керамика“, проф. Венко Колев допринася много с педагогическата си дейност и с личното си творчество за обучението на младите специалисти. Мощното му творческо присъствие дава импулси за развитието на керамиката в продължение на десетилетия и създава школа от последователи.
Line 65 ⟶ 57:
== Почетни звания ==
* 1964 г. Сребърен медал І степен, за участие в Националната изложба за приложни изкуства, от Комитета за култура и изкуство.
* 1972 г. Удостоен с награда „Сузане и Жорж Реми“ на Международната изложба на керамиката във [[Валори]], Франция
* 1974 г. Специалната награда за скулптура на Международната изложба, Валори – Франция
* 1975 г. Награден с орден ”Червено знаме на труда“ по случай 60-годишнината от рождението му.
* 1981 г. Получава звание „[[Народен художник]]“.
* 1985 г. Награден е с [[Народна република България (орден)|орден ”Народна република България“ – І степен]], за неговата цялостна творческа, преподавателска и обществена дейност, във връзка със 70-годишнината от рождението му.
* 1995 г. Получава Награда на името на [[Иван Пенков]]
== Други ==
Line 77 ⟶ 69:
== Източници ==
<references />
* Материали и снимки от Съюза на българските художници;
* Статия ”Керамикът Венко Колев” от Здравко Манолов, сп. ”Икуство”, бр.5 от 1965 г.
* Каталог ”Котки и Колоси. Светът на Венко Колев”, 1995 г., София. Изложбена зала „Райко Алексиев“, ул. ”Раковски“ 125, 12-26 декември, 1995 г. Инициативен комитет за организиране на изложба и издаване на каталог по случай осемдесетгодишнината на проф. Венко Колев.
Line 84 ⟶ 76:
{{СОРТКАТ:Колев, Венко}}
[[Категория:Български керамици|Колев, Венко; Български художници ]]
[[Категория:Български художници]]
[[Категория:
[[Категория:Народни художници]]
[[Категория:Изкуство]]
[[Категория:Керамика]]
[[Категория:Професор по керамика в НХА]]
| |||