Калиграфия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени
м замяна на месец от англ. на бг.
Ред 50:
[[Файл:AndalusQuran.JPG|мини|ляво|Ръкописна страница от [[Коран]] от [[Ал-Андалус]], XII век. [[Сура]] 15, Ал-Хиджр. По-дебелите щрихи в центъра са в куфийски стил]]
Арабската калиграфия (араб. ''хатт'' (خط), производна от „линия“ или „дизайн“.<ref name=typography>{{cite web| title=
Arabic calligraphy as a typographic exercise| url=http://ilovetypography.com/2008/07/10/arabic-calligraphy-as-a-typographic-exercise/ |author=Julia Kaestle |date=10 Julyюли 2010}}</ref>) заема особено място в [[Ислям#Изкуство|ислямското изкуство]] и възниква в процеса на преписване на [[Коран]]а. По тази причина написаното слово само по себе получава [[сакрален]] смисъл. По думите на Кази-Ахмед ибн Мирмунши ал-Хюсейн (16 в.) „мистичното отношение към писаното слово в мюсюлманския Изток превръща самия процес на преписване на Корана в акт, тясно свързан с религиозната догма на опрощаване на греховете“. Историята на арабско-ислямската калиграфия е неразривно свързана с историята на самия [[Коран]] и с необходимостта от записване и украсяване на Божието слово. Ранните арабски стилове се развиват по време на [[Умаяди|Умаядската династия]] (661 – 750) и в началния период от управлението на [[Абасиди]]те (750 – 1258).
 
Още през IX век багдадските [[халиф]]и започнали да събират големи библиотеки и да строят специални центрове (на арабски „Дар ал-хикма“ – дом на мъдростта), в които се трудели преводачи и преписвачи. Благодарение на това през XIII век в Багдад има библиотеки с по няколко десетки хиляди книги. След преминаването от [[пергамент]] към [[хартия]] много повече писари започват да преписват Корана и да превеждат гръцки, пехлевийски (средноперсийски) и [[копти|коптски]] книги по история и медицина. В някои от тях вече има рисунки и географски карти. По-късно се появяват поетически сборници ([[Диван (литература)|дивани]]), [[Генеалогия|генеалогични]] трудове и др.
Ред 119:
== Съвременно развитие ==
[[Файл:Westerncalligraphy.jpg|мини|250px|Традиционна западна калиграфия с повлиян от [[готика]]та шрифт, 2004]]
След като книгопечатането става широко разпространено, изготвянето на [[Илюстрован ръкопис|илюстровани ръкописи]] започва да запада, но това не означава край на калиграфията.{{hrf|Zapf|2007|}} В края на XIX век се наблюдава възраждане на интереса към нея, под въздействие на естетиката и философията на [[Уилям Морис]]. В началото на XX век калиграфията в Англия преживява нов разцвет с работата на [[Едуард Джонстън]], който се сочи за баща на съвременната калиграфия.<ref name="ejf">{{икона|en}} {{cite web|url=http://www.ejf.org.uk/|title=The Legacy of Edward Johnston|publisher=The Edward Johnston Foundation}}</ref><ref name = VA>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.vam.ac.uk/content/articles/n/nal-modern-calligraphy/ | заглавие = National Art Library modern calligraphy collection | достъп_дата = 20 юни 2014| издател = [[Музей Виктория и Алберт]] | език = en}}</ref><ref>{{икона|en}} {{cite web|title=Font Designer – Edward Johnston|publisher=Linotype GmbH|url=http://www.linotype.com/733/edwardjohnston.html|accessdate=5 Novemberноември 2007}}</ref>
 
Джонстън отделя голямо внимание на естетиката, изучава илюстровани ръкописи в [[Британския музей]] и образци на съвременните му архитекти. Той има интерес към калиграфия с [[писалка]] с широк писец, днес стилът е наричан ''Foundational hand''. Със своята загриженост за ценностите в занаятите и с ентусиазма си към оформлението на буквите той прехвърля мост между движението [[Изкуства и занаяти]] и популярните шрифтове в книгопечатането. Известен е с работата си като преподавател и автор на редица книги – неговата ''Writing & Illuminating, & Lettering'' (1906) оказва голямо влияние върху поколения английски типографи.