История на Албания: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м формат дати от англ. на български; козметични промени
Ред 6:
Формирането на албанското национално съзнание датира от края на 19 век и е част от възхода на национализма на етносите в Османската империя. Краткотрайната монархия (1914-1925) е наследена от още по-кратко просъществувалата първа Албанска република (1925-1928), която е заменена от друга монархия (1928-1939), завладяна от фашистка Италия по време на [[Втората световна война]]. След краха на силите на [[Оста]], Албания става комунистическа държава, Социалистическа народна република Албания, която в по-голямата част от съществуването си е доминирана от [[Енвер Ходжа]] (починал през 1985 г.). По време на разпадането на Източния блок в края на 1980-те години, държавата е ръководена от политическия наследник на Ходжа, [[Рамиз Алия]].
 
Комунистическия режим пада през 1990 г. На следващата година е основана Република Албания, а бившата комунистическа партия е преизбрана на изборите през март 1992 г., на фона на икономически срив и социално недоволство. През 1990-те години следват допълнителни кризи и недоволство, което достига връх в безпорядъците от 1997 г. Това води до масова емиграция на албанците, най-вече в [[Италия]], [[Гърция]], [[Швейцария]], [[Германия]] и Северна Америка. През 2009 г. Албания става пълноправен член на [[НАТО]]. Страната кандидатства за присъединяване към [[Европейския съюз]].
 
== Предистория и Античност ==
Ред 17:
{{раздел-мъниче}}
 
След битката под османски контрол попадат всички северноалбански земи с [[Круя]] - до [[Улцин]]. Османците се оттеглят, запазвайки под прекия си контрол единствено [[Костур (град)|Костур]]. <ref name="Pitcher1968">{{cite book|last=Pitcher|first=Donald Edgar|title=An Historical Geography of the Ottoman Empire: From Earliest Times to the End of the Sixteenth Century|url=http://books.google.com/books?id=8gs4AAAAIAAJ&pg=PA45|year=1968|publisher=Brill Archive|page=45|id=GGKEY:4CFA3RCNXRP}}</ref> В опозиция на тази [[политика]], е създадена от местни [[властел]]и известната [[лежка лига]], която със смъртта на [[Скендербег]] престава да съществува, а от 1479 г. последна [[Шкодра]] преминава в османски ръце по силата на мирното венецианско-османско споразумение постигнато предходно през 1478 г., през която година венецианският адмирал [[Томазо Малипиеро]] е натоварен от [[дож]]а на републиката на Свети Марко да иска мир, пристигайки в края на пролетта за мирни преговори от [[Шкодра]] в [[Кюстендил]] (където се намира лагера на османския владетел [[Мехмед II]] с [[Диван (учреждение)|дивандивана]]а в състав от тримата [[везир]]и). <ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= |title= [[Енциклопедичен речник Кюстендил]], стр. 99-100 |year= 1988 |publisher= БАН. }}</ref>
 
== След Балканските войни ==
Ред 57:
=== Протести през 2011 ===
След телевизионно излъчване, показващо депутатът Илир Мета, опитващ се да се намеси в решението за награждаването на договор за построяването на електрическа централа, избухват протести срещу правителството на Сали Бериша, съставено от Социалистическата партия, в които участват около 20 000 души в [[Тирана]], и които се превръщат в насилствени с трима мъртви. Опозицията в страната обещава да продължи с анти-правителствените протести.
 
Еди Рама, кметът на столицата на Албания, Тирана, и лидер на Социалистическата партия, обвинява Бериша за мъртвите и казва, че ще бъде обявен ден на траур. "След като почетем мъртвите, уверяваме Бериша, че го изправим пред всички исторически и граждански отговорности, защото чувстваме, че трябва да се отървем от този нетърпим режим на крадци." Бериша отговаря като иска подкрепящите го да организират масиран протест срещу насилието. "Аз искам албанците да се съберат на 26 януари в Тирана за да протестират срещу насилието. Ще бъде голяма демонстрация срещу насилието. Аз предупреждавам Еди Рама и последователите му, че те ще видят пълната сила на закона ако посмеят да докоснат правителствените институции." По-рано той казва, че "Албания не е в бедствено положение и няма да премине в такова. Но сценарии на насилие няма да бъдат толерирани." Той също обвинява Рама в опит да подклади въстание като това в Тунис.<ref>{{cite web|url=http://english.aljazeera.net/news/europe/2011/01/2011122134433502716.html |title=Albania opposition vows protests |publisher=Al Jazeera |date=2011-01-22 |accessdate=2011-01-26 януари 2011}}</ref>
 
== Външни препратки ==