Итуруп: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал
м формат дати от англ. на български
Ред 37:
Голяма част от територията на острова е покрита с иглолистни гори от аянска и [[сахалинска ела]], в централната част се среща лиственица Каяндера. В южната част на острова се срещат широколистни видове: дъб, [[Явор|клен]], калопанакс, курилска вишна и др. В северната част на острова, която се отличава с по-суров климат, растат елша, различни видове храсти и брези.
 
В най-южната част на острова се намира държавния природен резерват „Островен“<ref>{{Цитат уеб|url=http://sakhalin.shamora.info/Государственный-природный-заказник-Островной/|title=Государственный природный заказник "Островной" &#124; Сахалинская область &#124; SHAMORA.info|accessdate=7 февруари 2013-02-07|archiveurl=http://www.webcitation.org/6ELOqVkgM|archivedate=2013-02-11}}</ref>.
 
== Транспорт ==
Ред 53:
На Итуруп се намира единственото в света икономически изгодно находище на [[рений]]. Открито е през 1992 г. на вулкана [[Кудрявий]]. Находището представлява [[Фумароли|фумаролно]] поле с постоянно действащи източници на високотемпературни [[флуид]]и – фумароли. Реният се намира под формата на минерала рениит ReS<sub>2</sub>, със структура, подобна на [[молибденит]]а.
 
По данни на Института по вулканология и геодинамика на Руската академия на естествените науки, вулканът Кудрявий всяка година изхвърля 20 тона рений (световният добив на рений през 2006 г. възлиза на близо 40 тона; цената на 1 кг рений е 3,5 хиляди долара)<ref>[http://www.pnp.ru/archive/12821130.html Парламентская газета:: Архив:: ГОРЯЧИе новости]</ref>. През 2003 г. руски учени успешно провеждат експериментална работа за добив на рений от дисулфидите, отделяни от вулкана. „Российская газета“ отбелязва, че реният е стратегически ценен метал, използван във военно-промишления комплекс (на първо място в аерокосмическата област)<ref>{{Цитат уеб|author=Елега Толина.|date=20 августа 2003|url=http://www.rg.ru/2003/08/20/Devyatgrammovizvulkana.html|title=Девять граммов из вулкана|publisher=[[Российская газета]]|accessdate=3 септември 2010-09-03}}</ref>.
 
На Итуруп се намира голямо находище на сяра (над 4 милиона тона)<ref>[http://www.admsakhalin.biz/index.php?id=327 Официальный сайт Сахалинской области] (рус.)</ref>, което е добре видимо от морето при подхода към Курилск между вулканите Чирип и Богдан Хмелницки.
Ред 100:
Остров Итуруп е открит на 13 юни 1643 г. от холандския мореплавател [[Мартин Геритсон де Фриз]] по време на плаването му в северозападната част на [[Тихия океан]].
 
През 1786 г. японският топограф [[Могами Токунай]] извършва първото му грубо топографско заснемане. Същата година трима руски пътешественика и няколко придвижващи се с тях айну от Уруп основават малко селище на западното крайбрежие в южната му част<ref>{{Цитат уеб|url=http://statehistory.ru/3224/Kurilskie-ostrova-v-istorii-russko-yaponskikh-otnosheniy/|title=Курильские острова в истории русско-японских отношений. История России. Российская империя|accessdate=7 февруари 2013-02-07|archiveurl=http://www.webcitation.org/6ELOsjC2j|archivedate=2013-02-11}}</ref>. През [[1798]] г. Хонда Тосиаки призовава правителството на Япония за активна колонизация на север. В резултат на това, японски военен отряд, воден от чиновника Морисиге Кондо, пристига на острова. През [[1799]] г. японски военни основават 2 лагера на Итуруп: един от тях в района на съвременния залив Добро начало (Найбо), а другият – в близост до съвременния град Курилск (Сяна).
 
Руският флаг на острова за първи път издигат Н. А. Хвостов и Г. И. Давидов през [[1807]] г.<ref>{{Цитат уеб|url=http://www.kurilsk-adm.ru/index.php?option=com_content&view=article&id=258&Itemid=128|title=Курильский Район Монография Итуруп|accessdate=7 февруари 2013-02-07|archiveurl=http://www.webcitation.org/6ELOwHZxN|archivedate=2013-02-11}}</ref> През 1811 г. руският мореплавател [[Василий Головнин]] на базата на астрономически наблюдения извършва първото му точно топографско картиране, като по време на работата на експедицията той и неговия екипаж са пленени от японците. През [[1855|1855 г.]] – островът е отстъпен на Япония, която го контролира до [[1945|1945 година]].
 
[[Файл:EtorofuPicnic1933.jpg|мини|Японски заселници на [[пикник]] на брега на реката. Еторофу. 1933 година.]]