Кристална нощ: Разлика между версии

През 1920-те години повечето немски [[евреи]] са напълно интегрирани в германското общество като немски граждани. Те служат в германската армия и флота и допринасят за всяка област на германския [[бизнес]], [[наука]]та и [[култура]]та.<ref>Goldstein, Joseph (1995). ''Jewish History in Modern Times''. Sussex Academic Press. pp. 43 – 44.</ref> Условията за евреите започват да се променят след назначаването на [[Адолф Хитлер]] (лидерът на [[Националсоциалистическата германска работническа партия]], родом от Австрия) като [[канцлер на Германия]] на 30 януари 1933 г. Още от самото начало режимът на Хитлер действа бързо, за да въведе антиеврейска политика. [[Националсоциалистическа пропаганда|Нацистката пропаганда]] изтъква 500 000 евреи в Германия, които представляват само 0,86% от цялото население, като враг, който е отговорен за поражението на [[Германската империя]] през [[Първата световна война]] и за последвалите ѝ икономически бедствия като [[хиперинфлация]]. От 1933 г. германското правителство приема редица антиеврейски закони, които ограничават правата на евреите да изкарват прехраната си, да се ползват с пълно гражданство и да получат образование, включително Закона за възстановяване на професионалната държавна служба от 7 април 1933 г., който забранява на евреите да работят на държавна служба.<ref>{{cite book|title= Refugee Scholars:Conversations with Tess Simpson|last= Cooper|first= R.M.|location= Leeds|year= 1992|page= 31}}</ref> [[Нюрнбергски закони]] от 1935 г. взимат на евреите гражданството и им забраняват да сключват брак с нееврейски германци.

 

 

 

=== Експулсиране на полските евреи в Германия ===