Никопол: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Допълнение, редактиране, източници. |
Допълнение, разширение, редактиране, източници, форматиране. |
||
Ред 21:
Към Никопол водят 2 пътя от републиканската пътна мрежа: от запад [[Републикански път II-34|II-34]], посоки Плевен и Гулянци, и от юг [[Републикански път II-52|II-52]], посока Белене и [[Свищов]].
От север градът е естествено ограден от река Дунав, на запад е скалистият бряг на река [[Осъм]], а на изток – стръмният дол на Ерменлуйска река. Най-широк е теренът на юг, към Въбелското плато, но и то е сравнително тясно.
Градът е център на Община Никопол, която обхваща селата: [[Асеново (Област Плевен)|Асеново]], [[Бацова махала]], [[Въбел (Област Плевен)|Въбел]], [[Дебово]], [[Драгаш войвода (село)|Драгаш войвода]], [[Евлогиево]], [[Жернов]], [[Лозица (Област Плевен)|Лозица]], [[Любеново (Област Плевен)|Любеново]], [[Муселиево]], [[Новачене (Област Плевен)|Новачене]], [[Санадиново]] и [[Черковица]]. <ref name="Мирела">[https://www.mirela.bg/prodava-imoti/гр-Никопол-zxc45q1825.html Полезна информация за населените места в България – гр. Никопол], Мирела.</ref>
Землището на град Никопол заема площ от 35,185 кв. км. Съседните селища са: на запад – Черковица, на югозапад – Жернов, на юг – Въбел и на югоизток – Драгаш войвода.
Климатът е умерено-континентален и сравнително влажен от близостта на голямата река Дунав, с горещо лято и студена зима. <ref name="Мирела"></ref>
== История ==
Според археологическите проучвания най-ранните следи от живот датират от времето на старокаменната епоха. В района на хълма Калето са открити останки от времето на [[траки]]те (1200 – 100 г. пр.
=== През Римско време ===
Line 37 ⟶ 39:
През [[1393]] г. при завладяването от османските турци на столицата на българското [[Търновско царство]] град [[Търново]], българският цар [[Иван Шишман]] се намира в силно укрепената [[Никополска крепост]], където заема отбранителна позиция. Така Никопол на практика става българска столица до 1395 г., когато в неравна битка е превзет от турските нашественици. Те убиват Иван Шишман на [[3 юни]] [[1395]] г. и неговото царство престава да съществува като държава. След падането на Никопол градът става център на Никополския санджак, който обхващал територията на Търновското царство в границите от края на съществуването му. Към него са спадали казите Иврача (бълг. [[Враца]]), Ловча (бълг. [[Ловеч]]), Плевне (бълг. [[Плевен]]), Мроморнича (бълг. [[Мраморница]]) – до 1516 г. и др. [[Битка при Никопол|Битката при Никопол]] от [[1396]] г. е повратната точка в историята не само на България, но и на Балканите в Европа. В бурните години на залеза на [[Второто българско царство]] [[Филип Калимах|Калимах]] и други западни летописци посочват Никопол като столица на България. Може би това произтича от факта, че Никопол е последната резиденция на цар [[Иван Шишман]].<ref>[https://museum-shumen.eu/wp-content/uploads/2018/04/РИМ-Шумен-Известия-т.-17-за-уеб.pdf Невян Митев – Хрониката на Бернард Ваповски като извор за сражението при Варна // Известия на РИМ-Шумен, книга 17, 2017, стр.109]</ref>
През периода XV век – XVII век, по време на [[османско владичество|османското владичество]], Никопол е един от най-големите военно-административни центрове със силна крепост и интензивен стопански, духовен и политически живот.
През 1738 г. в Никопол населението е преобладаващо турско.<ref name=":03222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=129; 133 – 134|oclc=894636829}}</ref> Градът започва да запада през XVIII – XIX век и в крайна сметка загубва статута си на голям военно-административен и обществено-политически център.
Line 47 ⟶ 49:
=== Освобождение от османско владичество ===
{{Основна|Битка при Никопол (1877)}}
По време на освободителната [[Руско-турската война (1877 – 1878)]] Никопол е силно пострадал от руските батареи на отсрещния бряг на река Дунав, които с 63 обсадни и полеви оръдия го обстрелват масивно по време на десанта при Свищов, за да отвлекат вниманието на турците. На 15 юни (стар стил) / 27 юни (нов стил) градът е подпален и продължава да гори една седмица. След преминаване на Дунав при Свищов, за превземане на крепостта на Никопол руското командване изпраща Западния отряд от 35 000 души, командван от генерал [[Криденер]]. Той настъпва към града с IX-и Армейски корпус в състав: по 6 полка [[пехота]] и [[кавалерия]], 2 бригади и 2 батареи артилерия и 1 [[сапьор]]на рота. Силите са разделени на 2 колони: дясната да овладее и задържи с. Въбел и да подпомага главният удар на лявата от запад и югозапад, където противниковата отбрана е най-слаба. Битката започва сутринта на 3/15 юли около 4 ч. Турските войски (около 8500 души под командването на
[[Файл:Nikopol dmitriev.jpg|300п|мини|Освобождаването на крепостта Никопол, 4/16.7.1877 г.]]
След Гаурене част от първата се отделя и преминава към втората, която овладява последователно с боеве Муселиево и Джорно. Около 14 ч. полковник [[Иван Тутолмин]] превзема [[Сомовит]]. Сраженията през деня се водят при крайно тежки условия: температурата е над 35 градуса, а в околността няма питейна вода. Дясната колона атакува, но напредва по-бавно: от юг превзема редута северно от Въбел и част от Никополския овраг, но го овладява напълно едва в 19 часа когато турците се прибират в крепостта, а настъплението от югоизток е спряно. Вечерта се прекратяват боевете, но руските войски са превзели първата отбранителна линия на турците и по-важната част от втората като плътно са обсадили града. На сутринта под заплахата от бунт на войската си Хасан паша се предава с целия останал гарнизон. Пленени са 7000 турски войници и изпратени в [[Букурещ]]. Придвижващият се към града [[Осман паша]] е принуден да се насочи към Плевен. Така на 4/[[16 юли]] [[1877]] г. Никопол е освободен от османско владичество.
== Политика ==
Line 63 ⟶ 65:
== Икономика ==
[[Файл:Ferry Nikopol-Turnu Magurele.JPG|мини|ляво|[[Ферибот]]ът Никопол – [[Турну Мъгуреле]]]]
Град Никопол има [[пристанище]] на река Дунав. Там е изграден фериботен [[кей]] – съоръжение, с помощта на което пътува [[ферибот]] до отсрещния град [[Турну Мъгуреле]] на румънския бряг и обратно.
През 1965 гoдинa в Никопол e cъздaдeн зaвoд за акумулаторни батерии на брега на Дунав. Той е модернизиран пpeз 1984 г., когато е построен нов сграден фонд. През 1998 гoдинa е пpивaтизиpaн oт чacтнaта ĸoмпaния „Батерия АД“. Ha бългapcĸия пaзap пpиcъcтвa c мapĸaтa бaтepии "МАХ". От 2013 г. заводът е обявен за продажба с лиценз за производство на батерии и разработен проект за производство на литиеви акумулатори с капацитет от 20 до 50 Ah и напрежение 3,2 V. С това се предвижда да стане единственият по рода си в Източна и Средна Европа. <ref>[https://money.bg/business/prodavat-zavoda-za-baterii-v-nikopol-prez-sayt-za-obyavi.html Продават завода за батерии в Никопол през сайт за обяви], money.bg, 02.10.2015 г.</ref>,<ref>[https://www.olx.bg/ad/zavod-proizvodstvo-predpryatie-fabrik-s-proekt-za-novo-proizvodstvoni-CID368-ID5fSoM.html Завод / Производство предпрятие фабрик с проект за ново производствоНи], OLX, 12 януари 2019 г.</ref>,<ref>[http://www.bateriamax.com/?page=project Проект за монтаж на ново уникално оборудване за производство на литиеви акумулатори в завод „Батерия“ - гр. Никопол], Информация от ел. инж. Максим Атанасов Минков, MAX Colection.</ref>
Правени са разработки за построяване на [[Язовир|хидровъзел]] „Никопол-Турну Мъгуреле“, които са възобновени <ref>[http://www.mediapool.bg/show/?storyid=144009&p=1 Рестарт и на проекта за хидровъзел Никопол-Турну Мъгуреле], www.mediapool.bg, 25.09.2008 г.</ref>. Според анализ на екоминистерството от 1999 г. то ще доведе до повишаване на нивото на реката със 7 метра, 3/4 Никопол и 500 хил. дка земеделски земи ще бъде залети, като Никопол ще остане само на високата част на платото. Останалите [[Язовир#Критки|критики]] са стандартните за хидротехнически съоръжения.
Други:
* "ЕЛИЯ"АД - производство на електроизмервателна апаратура
* "Чайка"АД - производство на работно и фирмено облекло
През 2000 г. в град Никопол е създаден Център за общинско развитие "Милениум-Никопол" за стимулиране и подпомагане на местната икономика, здравеопазване, култура, спорт и туризъм. <ref name="Мирела"></ref>
== Обществени институции ==
Line 75 ⟶ 83:
* Нотариус
* Общинска служба „Земеделие“
* Многопрофилна болница за активно лечение
* Бензиностанции – Ултра Никопол и Benzinarie (в центъра); Петрол (на разклона за Черковица)
* Банки – ДСК и Пощенска банка (Юробанк)
* Граничен контролно-пропусквателен пункт за ферибота
* Училища и детски градини:
** Средно училище „Христо Ботев“ <ref>[http://www.nikopol-bg.com/assets/obrazovanie/_информация за разпределението на средствата 2017 - училища.pdf Разпределение на средствата между училища в Община Никопол]</ref>
** Детска градина № 1 „Щастливо детство“ <ref>[http://www.nikopol-bg.com//assets/obrazovanie/_Информация по институции и по компоненти за разпределението на средствата по формули за 2018.pdf Разпределение на средствата между детските градини в Община Никопол за 2018 г.]</ref>
* Народно читалище „Напредък 1871”
* Бюро по труда
== Забележителности ==▼
[[Файл:Church of Saints Peter and Paul, Nikopol, Bulgaria, Tsvetan Tsolov.jpg|мини|Църквата „Св. св. Петър и Павел“]]
[[Файл:Паметник Никопол2.jpg|мини|Паметник в чест на руските
Никопол е част от Природен парк [[Персина]]. В региона на града има защитени видове и обекти като Скалната църква, дървото [[Гинко билоба]], сладък корен и др. Културна забележителност в града е паметникът на руските воини, загинали за свободата на града, както и намиращият се почти в центъра на града паметник на кръстоносците, преминали през града през 12 век.▼
▲== Забележителности ==
Друга културна забележителност в града е [[Никополска крепост|Никополската крепост]], наричана от местното население просто „Калето“, където е запазена част от големия дворец на един от последните български царе [[Иван Шишман]]. Най-старият запазен паметник е кръстокуполната църква [[Св. св. Петър и Павел (Никопол)|„Св. св. Петър и Павел“]], строена през 13 – 14 век, позната като „Манастирчето“.▼
▲Никопол е част от Природен парк [[Персина]]. В региона на града има защитени видове и обекти като Скалната църква, дървото [[Гинко билоба]], сладък корен и др
▲
В Никопол се намира тюрбето (гробницата) на мюсюлманския светец Али Коч Баба. Според османските архиви от 16 век, Али Коч Баба е [[дервиш]], обявен за светец. Допреди 20 години на хълма се е издигал вековен дъб. Според преданието, той е израснал от овчарската гега на Али Коч Баба, който я забил там, преди да издъхне. Мюсюлманският светец е почитан като лечител с тържества, които съвпадат с православния Гергьовден.▼
Важни културни забележителности в града са паметниците от големите исторически битки за Никопол. Паметникът на победата е построен през 1906 г. в чест на руските и румънски воини, загинали в битката за освобождението на гр. Никопол на 3-4/15-16 юли 1877 г. Почти в центъра на града се намира Паметникът на [[кръстоносци]]те, преминали през града през XII век. Художественият монумент "600 години от битката при Никопол" е посветен на единството на европейските народи. <ref name="Мирела"></ref>
▲[[Файл:Паметник Никопол2.jpg|мини|Паметник в чест на руските войски участвали в битката за освобождението на Никопол на 3-4/15-16 юли 1877 г.]]
[[Елия (чешма)|Чешмата на Елия]] се намира в южната част на гр. Никопол, на 1 км от река Дунав. Представлява античен саркофаг от II век с латински надпис, който по-късно е вграден в чешма. Челната и стена е висока З м и широка 4 м. В днешно време е действаща изворна чешма и е регистрирана като паметник на културата. <ref name="Мирела"></ref>
В южната част на Никопол се намира Смоляновата къща, която днес е къща музей „Васил Левски“. Представлява типична градска българска къща от преди [[Освобождението]]. Една от къщите на сем. Смолянови, в която се е укривал [[Васил Левски]]. Реставрирана през 1968 г. и днес е със статута на етнографски музей.▼
Църква "[[Успение Богородично]]" е построена през Възраждането и богато украсена с дърворезба и икони. Днес е действащ православен храм.
▲В Никопол се намира тюрбето (гробницата) на мюсюлманския светец Али Коч Баба. Според османските архиви от
▲В южната част на Никопол се намира Смоляновата къща, която днес е къща музей „Васил Левски“. Представлява типична градска българска къща от преди [[Освобождението]]. Една от къщите на сем. Смолянови, в която се е укривал [[Васил Левски]]. Реставрирана през 1968 г. и днес е със статута на етнографски музей.
В града има музей, в който се намират много от находките, намерени при разкопки, както и много запазени стари книги и снимки на стария град.
В художествената галерия са изложени 55 творби, дарени през последните 40 години, предимно от местни художници и скулптори.
== Редовни събития ==
Редовни събития в града са ежегодните Крайдунавски празници, за които са характерни представленията на самодейни състави, концерти, изнасяни от училището и читалището, изпращане на абитуриентския випуск, както и други културни събития.
Друго редовно събитие е празникът на града. Отбелязва се в дните петък, събота и неделя от седмицата, в която се отбелязва църковният празник [[Успение на Пресвета Богородица]] (около [[15 август]]). Празникът се празнува 3 дни от всички жители с много забавления, пазаруване и весели моменти.
== Спорт ==
| |||