Разлика между версии на „Националсоциалистическа германска работническа партия“

м
замяна на месец от англ. на бг.; козметични промени
м (форматиране: 59x кавички, 15x тире-числа, 7x тире, 5x нов ред, 2x 6lokavica, 2x А|АБ, А|А (ползвайки Advisor))
м (замяна на месец от англ. на бг.; козметични промени)
Дрекслерското движение получава внимание и подкрепа от някои влиятелни фигури. Поддръжник е [[Дитрих Екарт]], доказан журналист, граф [[Феликс Граф фон Ботмер]], виден поддръжник на понятието „национален социализъм“. По-късно през 1918 г. Карл Харер (журналист и член на ''Thule Society'') убеждава Дрекслер и няколко други да формират ''Politischer Arbeiterzirkel'' (Политически работнически кръг).{{sfn|Kershaw|2008|p=82}} Членовете се срещат периодично за дискусии с теми за национализма и расизма, насочени срещу [[евреи]]те.{{sfn|Kershaw|2008|p=82}} През декември 1918 г. Дрекслер решава, че трябва да се формира нова политическа партия, основана на политическите принципи, които е одобрил, като съчетава своя клон на Работническия комитет за добър мир с Политическия работнически кръг.
 
На 5 януари 1919 г. Дрекслер създава нова политическа партия и предлага тя да бъде наречена ''Германска социалистическа работническа партия'', но Харер се противопоставя на думата „[[социалист]]ическа“. Така, че тази дума е премахната и партията е обявена за ''Германска работническа партия'' (Deutsche Arbeiterpartei, ДАП). За да облекчи безпокойството сред потенциалните привърженици на [[Средна класа|средната класа]], Дрекслер разяснява, че за разлика от [[Марксист|марксиститемарксист]]ите, партията подкрепя средната класа и, че нейната социалистическа политика има за цел да осигури социално благосъстояние на германските граждани, считани за част от арийската раса. През 1920 г. партията събира пари, като продава [[тютюн]], наречен „Антисемит“.
 
[[Файл:Nsdap01.jpg|мини|Членска книжка на НСДАП.]]
От самото начало ДАП се противопоставя на ненационалистическите политически движения, особено в ляво, включително [[Германска социалдемократическа партия|Социалдемократическата партия на Германия]] (СДПГ) и [[Комунистическата партия на Германия]] (КПГ). Членовете на ДАП се обявяват за борба срещу „[[Болшевики|болшевизма]]“ и всеки, който се смята за част или помощник на така нареченото „международно еврейство“. ДАП също така се противопоставя на Версайския договор.{{sfn|Shirer|1991|p=33}} ДАП не се опитва да бъде публично оповестена, а срещите се пазят в тайна, като обществените говорители обсъждат какво мислят за сегашното положение на Германия или пишат за подобни общества в Северна Германия.
 
ДАП е сравнително малка група с по-малко от 60 членове. Въпреки това, привлича вниманието на германските власти, които стават подозрителни към всяка организация, която изглежда да има подривни тенденции. През юли 1919 г., докато е в Мюнхенската армия, [[Адолф Хитлер]] е назначен за началник на отдел „Образование и пропаганда“ в [[Бавария]]. Хитлер е назначен да влияе на други войници и да ги привлече в ДАП.{{sfn|Kershaw|2008|pp=71 – 82}} Докато присъства на заседание на партията на 12 септември 1919 г., Хитлер се забърква в разгорещен спор с професор Бауман, който поставя под въпрос стабилността на аргументите му срещу капитализма. Бауман предлага Бавария да се отдели от [[Прусия]] и да направи нова южногерманска нация с [[Австрия]]. Като атакува яростно аргументите на човека, Хитлер създава впечатление на останалите членове на партията с ораторските си умения. Според Хитлер, „професорът“ напуска залата, признавайки недвусмислено поражението си.{{sfn|Kershaw|2008|p=75}} Дрекслер го насърчава да се присъедини към ДАП.{{sfn|Kershaw|2008|p=75}} По нареждане на началниците на армията, Хитлер кандидатства за присъединяване към партията и в рамките на една седмица е приет като член на партията{{sfn|Evans|2003|p=170}} под номер 555 (партията започва да брои членствата от 500 нагоре, за да създаде впечатлението, че е много по-голяма партия).{{sfn|Kershaw|2008|pp=75, 76}}{{sfn|Mitcham|1996|p=67}} Сред по-ранните членове на партията са [[Ернст Рьом]] от Окръжното командване VII на армията, Дитрих Екарт, който е наречен духовен баща на националсоциализма<ref name="Blamires2006">{{cite book|author=Blamires, Cyprian P.|title=World Fascism: A Historical Encyclopedia|url=https://books.google.com/books?id=nvD2rZSVau4C&pg=PA185|accessdate=13 Marchмарт 2013|year=2006|publisher=ABC-CLIO|isbn=978-1-57607-940-9|pages=185–}}</ref>, тогава – студент от [[Мюнхенски университет Лудвиг-Максимилиан|университета в Мюнхен]] [[Рудолф Хес]].{{sfn|Shirer|1991|p=43}} Всички по-късно са изтъкнати личности в нацисткия режим.
 
По-късно Хитлер твърди, че е седмия член на партията (всъщност той е бил седмият изпълнителен член на централния комитет на партията). Антон Дрекслер изготвя писмо до Хитлер през 1940 г., което никога не е изпратено, и което противоречи на по-късните твърдения на Хитлер:
 
==== Националсоциалистическа германска работническа партия (НСДАП) ====
През 1920 г. нацистката партия официално обявява, че само лица с „чист арийски произход“ могат да станат членове на партията, а ако някой има съпруг/а, той/тя трябва да бъде от „расово чисто“ арийско семейство.<ref name="Ehrenreich2007">{{cite book|author = Eric Ehrenreich | title = The Nazi Ancestral Proof: Genealogy, Racial Science, and the Final Solution| year = 2007 | publisher = Indiana University Press | isbn = 0-253-11687-2 | page = 58}}</ref> Членовете на партията не могат да бъдат пряко или косвено свързани с така наречените „неарийски“ родове. [[Нацистите]] забраняват [[Секс|сексуалните отношения]] и бракове между членовете на партията и евреите.<ref name="Weikart2009">{{cite book|author=Richard Weikart|title=Hitler's Ethic|date=21 Julyюли 2009|publisher=Palgrave Macmillan|isbn=978-0-230-62398-9|page=142}}</ref> Членовете на партията, признати за виновни за ''Rassenschande'' („расово омърсяване“), са тежко преследвани, като някои членове дори са [[Смъртно наказание|осъдени на смърт]].<ref name="Gordon1984">{{cite book|author=Sarah Ann Gordon|title=Hitler, Germans, and the „Jewish Question“|year=1984|publisher=Princeton University Press|isbn=0-691-10162-0|page=265}}</ref>
 
Хитлер бързо се превръща в най-активния оратор на партията, който се явява публично като говорител 31 пъти в първата година. Тълпи започват да се събират, за да чуят речите му.{{sfn|Kershaw|2008|p=89}} Хитлер винаги говори за същите теми: Версайския договор и еврейския въпрос. Тази умишлена техника и ефективно популяризиране на партията допринася значително за ранния му успех. През следващите месеци партията продължава да привлича нови членове, като същевременно остава твърде малка, за да има реално влияние в германската политика.{{sfn|Shirer|1991|p=38}} До края на годината, членовете на партията са 2000.{{sfn|Kershaw|2008|p=89}}