Националсоциалистическа германска работническа партия: Разлика между версии

На 5 януари 1919 г. Дрекслер създава нова политическа партия и предлага тя да бъде наречена ''Германска социалистическа работническа партия'', но Харер се противопоставя на думата „[[социалист]]ическа“. Така, че тази дума е премахната и партията е обявена за ''Германска работническа партия'' (Deutsche Arbeiterpartei, ДАП). За да облекчи безпокойството сред потенциалните привърженици на [[Средна класа|средната класа]], Дрекслер разяснява, че за разлика от [[Марксист|марксиститемарксист]]ите, партията подкрепя средната класа и, че нейната социалистическа политика има за цел да осигури социално благосъстояние на германските граждани, считани за част от арийската раса. През 1920 г. партията събира пари, като продава [[тютюн]], наречен „Антисемит“.

ДАП е сравнително малка група с по-малко от 60 членове. Въпреки това, привлича вниманието на германските власти, които стават подозрителни към всяка организация, която изглежда да има подривни тенденции. През юли 1919 г., докато е в Мюнхенската армия, [[Адолф Хитлер]] е назначен за началник на отдел „Образование и пропаганда“ в [[Бавария]]. Хитлер е назначен да влияе на други войници и да ги привлече в ДАП.{{sfn|Kershaw|2008|pp=71 – 82}} Докато присъства на заседание на партията на 12 септември 1919 г., Хитлер се забърква в разгорещен спор с професор Бауман, който поставя под въпрос стабилността на аргументите му срещу капитализма. Бауман предлага Бавария да се отдели от [[Прусия]] и да направи нова южногерманска нация с [[Австрия]]. Като атакува яростно аргументите на човека, Хитлер създава впечатление на останалите членове на партията с ораторските си умения. Според Хитлер, „професорът“ напуска залата, признавайки недвусмислено поражението си.{{sfn|Kershaw|2008|p=75}} Дрекслер го насърчава да се присъедини към ДАП.{{sfn|Kershaw|2008|p=75}} По нареждане на началниците на армията, Хитлер кандидатства за присъединяване към партията и в рамките на една седмица е приет като член на партията{{sfn|Evans|2003|p=170}} под номер 555 (партията започва да брои членствата от 500 нагоре, за да създаде впечатлението, че е много по-голяма партия).{{sfn|Kershaw|2008|pp=75, 76}}{{sfn|Mitcham|1996|p=67}} Сред по-ранните членове на партията са [[Ернст Рьом]] от Окръжното командване VII на армията, Дитрих Екарт, който е наречен духовен баща на националсоциализма<ref name="Blamires2006">{{cite book|author=Blamires, Cyprian P.|title=World Fascism: A Historical Encyclopedia|url=https://books.google.com/books?id=nvD2rZSVau4C&pg=PA185|accessdate=13 Marchмарт 2013|year=2006|publisher=ABC-CLIO|isbn=978-1-57607-940-9|pages=185–}}</ref>, тогава – студент от [[Мюнхенски университет Лудвиг-Максимилиан|университета в Мюнхен]] [[Рудолф Хес]].{{sfn|Shirer|1991|p=43}} Всички по-късно са изтъкнати личности в нацисткия режим.

През 1920 г. нацистката партия официално обявява, че само лица с „чист арийски произход“ могат да станат членове на партията, а ако някой има съпруг/а, той/тя трябва да бъде от „расово чисто“ арийско семейство.<ref name="Ehrenreich2007">{{cite book|author = Eric Ehrenreich | title = The Nazi Ancestral Proof: Genealogy, Racial Science, and the Final Solution| year = 2007 | publisher = Indiana University Press | isbn = 0-253-11687-2 | page = 58}}</ref> Членовете на партията не могат да бъдат пряко или косвено свързани с така наречените „неарийски“ родове. [[Нацистите]] забраняват [[Секс|сексуалните отношения]] и бракове между членовете на партията и евреите.<ref name="Weikart2009">{{cite book|author=Richard Weikart|title=Hitler's Ethic|date=21 Julyюли 2009|publisher=Palgrave Macmillan|isbn=978-0-230-62398-9|page=142}}</ref> Членовете на партията, признати за виновни за ''Rassenschande'' („расово омърсяване“), са тежко преследвани, като някои членове дори са [[Смъртно наказание|осъдени на смърт]].<ref name="Gordon1984">{{cite book|author=Sarah Ann Gordon|title=Hitler, Germans, and the „Jewish Question“|year=1984|publisher=Princeton University Press|isbn=0-691-10162-0|page=265}}</ref>