Нобелова награда: Разлика между версии

През 1888 г. Алфред Нобел вижда във френски вестник собствения си [[некролог]] под името „Търговецът на смърт е мъртъв“, публикуван по репортерска грешка. Статията заставя Нобел да се замисли над това, как ще го запомни човечеството <ref name="Time">{{cite news |first= Frederic |last= Golden |title= The Worst And The Brightest |date= 16 Octoberоктомври 2000 |publisher= Time Warner |url= http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,998209,00.html |work= ''[[Time (magazine)|Time]]'' magazine |accessdate= 9 Aprilаприл 2010}}</ref>.

На 29 юни 1900 г. е основан Нобеловият фонд, с цел управление на финансите и организация на Нобеловите награди.<ref name="Levinovitz14">{{cite book|author=Levinovitz, Agneta Wallin|year=2001|page=14|authorlink=#Levinovitz69}}</ref> В него са постигнати договорености за основните принципи при връчването на наградите, и през 1900 г. току-що създаденият устав на фонда е приет от крал [[Оскар II]].<ref name="thelocal1">{{cite web|url=http://www.thelocal.se/14776/20091005/|title=Alfred Nobel's last will and testament|accessdate=11 Juneюни 2010|last=[[Agence France-Presse|AFP]]|date=5 Octoberоктомври 2009|work=[[The Local]]|archiveurl=http://www.webcitation.org/69mtCTr49|archivedate=2012-08-09}}</ref> През 1905 г. шведско-норвежката уния е отменена. От този момент Норвежкият Нобелов комитет отговаря за присъждането на наградата за мир, а шведските организации – за всички останали награди.<ref name="Levinovitz13-25"/>

Четирима души получават по две Нобелови награди. Първата е [[Мария Кюри]], която получава Нобеловата награда за физика през 1903 г. за откритието на [[радиоактивност]]та и през 1911 г. Нобеловата награда за химия за откритието на [[радий|радия]].<ref>{{cite news|url=http://www.telegraph.co.uk/science/science-news/5715220/Marie-Curie-voted-greatest-female-scientist.html |title=Marie Curie voted greatest female scientist |work=The Daily Telegraph|publisher=Telegraph Media Group |date=2 Julyюли 2009 |accessdate=15 Januaryянуари 2010 | location=London}}</ref><br>

Сред другите критики, Нобеловите комитети са обвинявани в съобразяване с политическия дневен ред и пропускането на по-заслужили кандидати. Те също са обвинявани в [[евроцентризъм]], особено за наградите за литература.<ref name="Abramsxiv">{{cite book|author=Abrams, Irwin|year=2001|page=xiv|authorlink=#Abrams}}</ref><ref name="Feldman65">{{cite book|author=Feldman, Burton|year=2001|page=65|authorlink=#Feldman}}</ref><ref name='Sarasota Herald-Tribune - 20 Sep 1981'>{{cite news|first=William|last=Tuohy|title=Literature Award Hardest for Nobel Prize Panel|date=20 Septemberсептември 1981|publisher=Sarasota Herald Tribune|url=http://news.google.com/newspapers?nid=1755&dat=19810920&id=FZ0cAAAAIBAJ&sjid=DGgEAAAAIBAJ&pg=6245,2424225|page=58|accessdate=9 Marchмарт 2010}}</ref>

Сред най-критикуваните Нобелови награди за мир са присъдените на [[Хенри Кисинджър]] и [[Ле Дък Тхо]]. Ле Дък Тхо по-късно отказва наградата.<ref name="topten">{{cite news|last=de Sousa |first=Ana Naomi |title=Top ten Nobel Prize rows|url=http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/article6868007.ece|accessdate=25 Mayмай 2010|publisher=Times Newspapers Limited|work=The Times|date=9 Octoberоктомври 2009 |location=London}}</ref> Това води до оставките на двама от норвежките членове на Нобеловия комитет. Кисинджър и Тхо са удостоени с наградата заради преговорите за прекратяване на огъня между [[Северен Виетнам]] и САЩ през януари 1973 г. Въпреки това, когато наградата е обявена, двете страни все още водят военни действия.<ref name="Abrams219">{{cite book|author=Abrams, Irwin|year=2001|page=219|authorlink=#Abrams}}</ref> Много критици са на мнение, че Кисинджър не е миротворец, а напротив, той е отговорен за задълбочаването на войната.<ref name="Feldman315">{{cite book|author=Feldman, Burton|year=2001|page=315|authorlink=#Feldman}}</ref><ref name="Abrams315">{{cite book|author=Abrams, Irwin|year=2001|page=315|authorlink=#Abrams}}</ref>

[[Ясер Арафат]], [[Шимон Перес]] и [[Ицхак Рабин]] получават награда за мир през 1994 г., за усилията си за мир между Израел и Палестина.<ref name="Feldman315"/><ref name="Levinovitz183">{{cite book|author=Levinovitz, Agneta Wallin|year=2001|page=183|authorlink=#Levinovitz69}}</ref> Много въпроси обаче, като например тежкото положение на палестинските бежанци, не са били разгледани при преговорите,<ref>{{cite web|last=Frost|first=Caroline|title=Yasser Arafat:Profile|url=http://www.bbc.co.uk/bbcfour/documentaries/profile/yasser-arafat.shtml|publisher=BBC|accessdate=18 Juneюни 2010|date=5 Julyюли 2002}}</ref> и също така на тях не е постигнато окончателно споразумение.<ref>{{cite news|last=Miller|first=Judith|title=Yasir Arafat, Father and Leader of Palestinian Nationalism, Dies at 75|url=http://www.nytimes.com/2004/11/11/international/middleeast/arafatobit.html?pagewanted=1&_r=1|accessdate=18 Juneюни 2010|newspaper=The New York Times|date=11 Novemberноември 2004|publisher=Arthur Ochs Sulzberger, Jr.}}</ref> Веднага след като наградата е обявена, един от петте норвежки членове на Нобеловия комитет осъжда Арафат като терорист и подава оставка.<ref name="Feldman15-16">{{cite book|author=Feldman, Burton|year=2001|pages=15 – 16|authorlink=#Feldman}}</ref> Допълнителни опасения относно Арафат са широко изразени в различни вестници.<ref name="Abrams302-306">{{cite book|author=Abrams, Irwin|year=2001|pages=302 – 306|authorlink=#Abrams}}</ref>

Друга спорна награда за мир е присъдената на [[Барак Обама]] [[2009 Нобелова награда за мир|през 2009 г.]]<ref>{{cite news|first1=Steven|last2=Stolberg|first2=Sheryl Gay|title=Surprise Nobel for Obama Stirs Praise and Doubts|date=9 Octoberоктомври 2009|work=The New York Times|url=http://www.nytimes.com/2009/10/10/world/10nobel.html?_r=1|publisher=Arthur Ochs Sulzberger, Jr.|accessdate=1 Aprilаприл 2010}}</ref> Номинациите са затворени само единадесет дни след като Обама встъпва в длъжност като президент, но реалната оценка тече през следващите осем месеца.<ref name=philp>{{cite news|last=Philp|first=Catherine |title=How the Nobel Peace Prize winner is decided|url=http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/us_and_americas/article6868833.ece|accessdate=25 Mayмай 2010|work=The Times|publisher=Times Newspapers Limited|date=10 Octoberоктомври 2009 |location=London}}</ref> Самият Обама заявява, че не се чувства заслужил наградата,<ref>{{cite news |url=http://www.breitbart.com/article.php?id=D9B7MB401&show_article=1 |title=Obama says he'll accept Nobel as 'call to action' |accessdate=9 Octoberоктомври 2009 |date=9 Octoberоктомври 2009 |agency=Associated Press|work=Breitbart|first=Darlene |last=Superville}}</ref><ref>{{cite news |url=http://www.reuters.com/article/topNews/idUSTRE5981JK20091009?sp=true|title=Obama is surprise winner of Nobel Peace Prize |accessdate=9 Octoberоктомври 2009 |date=9 Octoberоктомври 2009 |publisher=Reuters}}</ref> или достоен за компанията, в която е поставен.<ref>{{cite web|url=http://www.whitehouse.gov/the_press_office/Remarks-by-the-President-on-Winning-the-Nobel-Peace-Prize/ |title=Remarks by the President on winning the Nobel Peace Prize |accessdate=1 Aprilаприл 2010 |date=9 Octoberоктомври 2009 |publisher=[[The White House]]}}</ref> Предните лауреати на наградата за мир са разделени – някои от тях смятат, че Обама заслужава наградата, а други заявяват, че все още не я е заслужил. Наградата на Обама, заедно с предишните награди за мир на [[Джими Картър]] и [[Ал Гор]], води до обвинения в леви пристрастия.<ref>{{cite news|last= Naughton|first= Philippe|title= President Obama humbled: I do not deserve the Nobel Peace Prize|date= 9 Octoberоктомври 2009|publisher=Times Newspapers Limited|work= The Times|url= http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/us_and_americas/article6868457.ece|accessdate=8 Juneюни 2010 |location=London}}</ref>

Наградата за литература през 2004 г. на [[Елфриде Йелинек]] довежда до протест от члена на Шведската академия [[Нут Ахнлюд]]. Ахнлюд подава оставка, като твърди, че изборът на Йелинек е причинил „непоправими щети на всички прогресивни сили, и също така обърква общото мнение за литературата като изкуство.“ Той твърди, че работите на Йелинек са „купчини текст, натрупан заедно, без художествена структура.“.<ref>{{cite news|url=http://www.msnbc.msn.com/id/9665122/ |title=Who deserves Nobel prize? Judges don’t agree |accessdate=1 Aprilаприл 2010 |date=11 Octoberоктомври 2005 |agency=Associated Press}}</ref><ref>{{cite news|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/entertainment/4329962.stm |title=Nobel judge steps down in protest |accessdate=1 Aprilаприл 2010 |date=11 Octoberоктомври 2005|publisher=BBC |work=BBC News}}</ref> Наградата за литература за 2009 г. на [[Херта Мюлер]] също поражда критика. Според „[[Вашингтон Поуст]]“, много американски литературни критици и професори преди това никога не са чували за нея.<ref>{{cite news|url=http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2009/10/08/AR2009100800965.html |title=Author's Nobel Stirs Shock-and-'Bah' |accessdate=1 Aprilаприл 2010 |last=Jordan |first=Mary |date=9 Octoberоктомври 2009 |publisher=The Washington Post}}</ref> Това кара мнозина да смятат, че наградите са твърде евроцентрични.<ref>{{cite web|url=http://www.huffingtonpost.com/2009/10/08/nobel-prize-winner-herta_n_313577.html |title=NOBEL PRIZE WINNER: Herta Muller |publisher=The Huffington Post |date=8 Octoberоктомври 2009 |accessdate=31 Marchмарт 2010}}</ref>

През 1949 г., португалският невролог [[Егаш Мониш|Антониу Егаш Мониш]] получава награда за физиология или медицина за неговото развитие на [[Лоботомия|префронталната лоботомия]]. Предходната година [[Уолтър Фрийман (хирург)|д-р Уолтър Фрийман]] е разработил вариант на процедурата, който се извършва по-бързо и по-лесно. Благодарение отчасти на публичността около първоначалната процедура, вариантът на Фрийман е оставен без нужното внимание или отношение от съвременната [[медицинска етика]]. Подкрепена от такива влиятелни издания като ''[[The New England Journal of Medicine]]'', „левкотомията“ или „лоботомията“ става толкова популярна, че около 5000 лоботомии са извършени в Съединените щати през трите години непосредствено след получаването на наградата от Мониш.<ref name="Feldman286-289">{{cite book|author=Feldman, Burton|year=2001|pages=286 – 289|authorlink=#Feldman}}</ref><ref>{{cite news|last=Day|first=Elizabeth|url=http://www.guardian.co.uk/science/2008/jan/13/neuroscience.medicalscience |title=He was bad, so they put an ice pick in his brain... |work=The Guardian|publisher=Guardian Media Group |accessdate=31 Marchмарт 2010|date=12 Januaryянуари 2008 |location=London}}</ref>

Норвежкият Нобелов комитет потвърждава, че [[Махатма Ганди]] е номиниран за Нобелова награда за мир през 1937 – 39, 1947 г. и няколко дни преди да бъде убит през януари 1948 г.<ref name="Levinovitz181-186">{{cite book|author=Levinovitz, Agneta Wallin|year=2001|pages=181 – 186|authorlink=#Levinovitz69}}</ref> По-късно, членове на комитета изразяват съжаление, че не му е присъдена награда.<ref name="ghandi"/> Гейр Лундестад, секретар на норвежкия Нобелов комитет през 2006 г., казва: „Най-големият пропуск в нашата 106-годишна история несъмнено е, че Махатма Ганди никога не получи Нобелова награда за мир. Ганди може без Нобелова награда за мир. Въпросът е дали Нобеловият комитет може без Ганди.“<ref>[http://www.icrs.ugm.ac.id/wednesday-forum-schedule/111-relevance-of-gandhian-philosophy-in-the-21st-century] Relevance of Gandhian Philosophy in the 21st century</ref> През 1948 г., годината на смъртта на Ганди, Нобеловия комитет отказва да присъди наградата въз основа на това, че „няма подходящ жив кандидат“ тази година.<ref name="ghandi">{{cite web|url=http://nobelprize.org/nobel_prizes/peace/articles/gandhi/index.html |title=Mahatma Gandhi, the Missing Laureate |accessdate=17 Octoberоктомври 2007 |last=Tønnesson |first=Øyvind |date=1 Decemberдекември 1999|publisher=[[Nobel Foundation]]}}</ref><ref name="Abrams147-148">{{cite book|author=Abrams, Irwin|year=2001|pages=147 – 148|authorlink=#Abrams}}</ref> По-късно, когато [[Тензин Гяцо|Далай Лама]] е удостоен с награда за мир през 1989 г., председателят на комитета казва, че това е „отчасти в знак на почит към паметта на Махатма Ганди“. <ref>{{cite web |url= http://nobelprize.org/nobel_prizes/peace/laureates/1989/presentation-speech.html |title= The Nobel Prize in Peace 1989 – Presentation Speech |accessdate=12 Juneюни 2010 |last= Aarvik |first= Egil |publisher= [[The Nobel Foundation]]}}</ref> Други интелектуалци с широко признати мирни приноси също са пропуснати. Списанието ''[[Foreign Policy]]'' посочва [[Елинор Рузвелт]], [[Вацлав Хавел]], [[Кен Саро-Вива]], [[Сари Нусайбех]] и [[Мария Корасон Акино|Корасон Акино]] като хора, които „никога не са печелили наградата, а би трябвало.“.<ref>{{cite news |first= David |last= Kenner |title= Nobel Peace Prize Also-Rans |date= 7 Octoberоктомври 2009 |publisher= The Washington Post Company |url= http://www.foreignpolicy.com/articles/2009/10/07/nobel_peace_prize_also_rans |work= Foreign Policy |pages= 1 – 7 |accessdate=11 Juneюни 2010}}</ref>