Лазар Младенов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м формат дати от англ. на български; козметични промени |
|||
Ред 13:
Роден е на 11 юни 1854 година в [[Банско]], тогава в Османската империя, в семейството на учителя и свещеник от Банско [[Димитър Арабаджиев]]. Поп Димитър поддържал връзка с [[Драган Цанков]] и пишел дописки във вестник „[[България (1859 - 1863)|България]]“. Сестрата на Лазар [[Милана Колчагова|Милана Димитрова]] е деятелка на банския комитет на ВМОРО, а брат му [[Иван Младенов (учител)|Иван Младенов]] е български учител и революционер. Лазар получава основно образование в Банско, а след това учи във [[Солунска българска семинария|френското училище]] на [[лазаристи]]те в [[Солун]] и в лазаристкия колеж „[[Истанбулски френски колеж „Сен Беноа“|Сен Беноа]]“ (Свети Бенедикт) в [[Цариград]].
На 30 септември 1874 година влиза в ордена на лазаристите.<ref name="The Hierarchy">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.catholic-hierarchy.org/bishop/bmlad.html | заглавие = Bishop Lazzaro Mladenoff, C.M. † | достъп_дата = 4 октомври 2015
Завършва Турийската гимназия, а духовното си висше образование в [[Париж]]. През юни 1878 година, като запознат с българските работи е част от френската делегация на [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]]. Същата година е изпратен да преподава в цариградския колеж „Сен Беноа“, но скоро поема по свещеническото поприще и започва да служи сред униатите в Солун.
[[
Във връзка с административното преустройство на Католическата църква в България на 12 юни 1883 година е назначен за [[Македонска апостолическа екзархия|апостолически наместник]] за [[Униятство в България|българите-католици]] в Македония и е ръкоположен за ''саталски'' епископ (''Satalensis'') от [[Нил Изворов]].<ref name="The Hierarchy"/> В началото на 1884 година получава покана за лична среща с папа [[Лъв XIII]] в Рим, където е потвърдено назначението на младия епископ за апостолически викарий на [[Македонски български апостолически викариат|Македонския български апостолически викариат]], обхващаш българите униати в цяла Македония, със седалище в [[Солун]]. По време на неговото епископско служение в края на 80-те години унията в Македония достига своя апогей.
Епископ Младенов със свои средства и с добити благодарение на неговата енергичност и инициативност помощи урежда много училища в своята епархия, както и непълна гимназия в [[Кукуш]]. През 1890 година инициативността му довела до полагане на основния камък на Българо-католическата катедрала в неговото архиерейско седалище. През 1894 година финансови скандали и любовни афери<ref>Kirche im Osten, том 24/1981, стр. 203</ref> пораждат конфликт с [[лазаристи]]те и се стига до напускането му на епископската катедра и отзоването му от длъжността от турското правителство в края на октомври 1894 година. Наследен е от [[Епифаний Шанов]].
В началото на декември 1894 година Лазар Младенов се обръща с молба към [[Светия синод]] в София да бъде приет в [[православие]]то.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_25.html Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско – Васил Кънчов, стр. 323.]</ref> Молбата е одобрена веднага с постановление от 8 декември от същата година и получава титлата ''браницки''. Разкаян, след шест месеца той отново се връща към католицизма и през 1896 година заминава за Рим. Първоначално заема поста на съветник по източните въпроси. Запазвайки това звание, в началото на века е назначен за поддиректор на [[Ватиканска библиотека|Ватиканската библиотека]]. За 18 години на този пост написва книга върху историята на [[България]] въз основа на непубликувани документи от подведомствената му библиотека, която остава неиздадена.<ref name="Католическа апостолическа екзархия София">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://kae-bg.org/?act=content&rec=53 | заглавие= Епископ Лазар Младенов |достъп_дата =4 октомври 2015
От 1900 година живее в Рим, където е съветник при ватиканското управление по източните въпроси и поддиректор на Ватиканската библиотека.<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 434.</ref> Умира в Рим през на 4 март 1918 година.<ref name="The Hierarchy"/>
| |||