Периодична система: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна на месец от англ. на бг. |
|||
Ред 19:
През 1857 г. немският химик [[Фридрих Август Кекуле]] отбелязва, че въглеродът често има четири други атома, свързани с него. [[Метан]]ът например има един въглероден атом и четири водородни атома.<ref>{{cite journal|title=Über die s. g. gepaarten Verbindungen und die Theorie der mehratomigen Radicale|author=Aug. Kekulé|journal=[[Annalen der Chemie und Pharmacie]]|year=1857|volume=104|issue=2|pages=129 – 150|doi= 10.1002/jlac.18571040202}}</ref> Тази концепция става известна като [[валентност]]:<ref>{{cite book |last=van Spronsen|first=J. W.|title=The periodic system of chemical elements|year=1969|publisher=Elsevier|location=Amsterdam|isbn=0-444-40776-6|page=19}}</ref> атомите на всеки химичен елемент проявяват склонност да се свързват в точно определени пропорции.
През 1862 г. френският геолог [[Александър Емил Бегуйе дьо Шанкуртоа]] публикува ранна форма на периодична таблица, която нарича телурова спирала или винт. Той е първият човек, който забелязва периодичността на елементите. С елементите, разположени в спирала на цилиндър по ред на нарастване на атомното тегло, дьо Шанкуртоа показва, че елементи с подобни свойства се появяват на равни интервали. Неговата диаграма включва някои [[йон]]и и съединения в допълнение на елементите. Таблицата използва геоложки, а не химически термини и не включва диаграма, в резултат на което получава малко внимание.<ref>{{cite web|url=http://www.annales.org/archives/x/chancourtois.html|publisher=Annales des Mines history page|title=Alexandre-Emile Bélguier de Chancourtois (1820 – 1886)|accessdate=18
През 1864 г. германският химик [[Лотар Майер]] публикува таблица с 44 елемента, подредени по валентност. Таблицата показва, че елементите с подобни свойства често имат една и съща валентност.<ref>Venable, pp. 85 – 86; 97</ref> По същото време английският химик [[Уилям Одлинг]] публикува таблица с 57 елемента, наредени по атомно тегло, и споменава идеята за периодичен закон,<ref name="Scerri 2011">{{cite book |last=Scerri|first=E.|title=The periodic table: A very short introduction|year=2011|publisher=Oxford University Press|location=Oxford|isbn=978-0-19-958249-5}}</ref> но не я прокарва последователно: впоследствие предлага класификация на елементите според тяхната валентност.<ref>{{cite book |last=Kaji |first=M. |editor1-first=D. H. |editor1-last=Rouvray |editor2-first=R. Bruce |editor2-last=King |title=The periodic table: Into the 21st Century|publisher=Research Studies Press|year =2004|pages=91 – 122 (95)|chapter=Discovery of the periodic law: Mendeleev and other researchers on element classification in the 1860s |isbn=0-86380-292-3}}</ref>
Ред 49:
В стандартната периодична таблица елементите са изброени в реда на нарастване на атомния номер. Нов ред (период) започва, когато нова електронна обвивка има своя първи [[електрон]]. Колоните (групите) се определят от електронната конфигурация на атома. Елементи с един и същ брой електрони в определена подгрупа попадат в същите колони (например [[кислород]] и [[селен]] са в същата колона, защото и двата елемента имат четири електрона в най-външния си слой). Елементи със сходни химични свойства по принцип попадат в същата група в периодичната таблица, въпреки че в f-блока и до известна степен в d-блок, елементите в същия период имат сходни свойства. По този начин е относително лесно да се предвидят химичните свойства на даден елемент, ако човек знае свойствата на елементите около него<ref>Gray, p. 6</ref>.
Към 2016 г. периодичната таблица има 118 потвърдени елемента, от елемент 1 ([[водород]]) до 118 ([[оганесон]]). Елементи 113, 115, 117 и 118 са официално потвърдени от Международния съюз по чиста и приложна химия (IUPAC) през декември 2015 г.<ref>{{икона|en}}{{cite web|url=http://www.theguardian.com/science/2016/jan/04/periodic-tables-seventh-row-finally-filled-as-four-new-elements-are-added|title= Седмият ред на Периодичната система най-накрая е попълнен |work=[[The Guardian]]|date=3
Първите 94 елемента се срещат в природата. Останалите 24 се появяват само когато се синтезират в лаборатории.
Ред 58:
Група или семейство е вертикална колона в периодичната таблица. Групите обикновено имат по-значими периодични тенденции от периодите и блоковете. Модерни квантови механични теории на атомната структура обясняват груповите тенденции, като предлагат елементите в рамките на една и съща група да имат същите електронни конфигурации в тяхната валентна обвивка<ref>Scerri 2007, p. 24</ref>. Следователно, елементите в същата група имат сходни химични свойства и проявяват ясна тенденция в тези войства с нарастващ атомен номер<ref>{{cite book |last=Messler|first=R. W.|title=The essence of materials for engineers|year=2010|publisher=Jones & Bartlett Publishers|location=Sudbury, MA|isbn=0-7637-7833-8|page=32}}</ref>. Въпреки това в някои части на периодичната таблица, като d-блока и f-блока, хоризонталните прилики могат да бъдат толкова важни, колкото и вертикалните, дори по-изразени<ref>{{Cite book |last=Bagnall|first=K. W.|year=1967|contribution=Recent advances in actinide and lanthanide chemistry|title=Advances in chemistry, Lanthanide/Actinide chemistry|volume=71|pages=1 – 12|publisher=American Chemical Society|doi=10.1021/ba-1967-0071|editor1-first=P. R.|editor1-last=Fields|editor2-first=T.|editor2-last=Moeller |series=Advances in Chemistry |isbn=0-8412-0072-6 |postscript=.}}</ref><ref>{{cite book |last1=Day|first1=M. C., Jr.|last2=Selbin|first2=J.|title=Theoretical inorganic chemistry|year=1969|publisher=Nostrand-Rienhold Book Corporation|edition=2nd|location=New York|isbn=0-7637-7833-8|page=103}}</ref><ref>{{cite book |last1=Holman|first1=J.|last2=Hill|first2=G. C.|title=Chemistry in context|year=2000|publisher=Nelson Thornes|edition=5th|location=Walton-on-Thames|isbn=0-17-448276-0|page=40}}</ref>.
В международната конвенция за наименуване групите са номерирани от 1 до 18 от най-лявата колона (алкалните метали) до най-дясната колона (благородните газове)<ref name="IUPAC">{{cite book |title=Nomenclature of Inorganic Chemistry: Recommendations 1990|last=Leigh |first=G. J. |year=1990 |publisher=Blackwell Science |isbn=0-632-02494-1}}</ref>. Преди това са известни с [[римски цифри]]. В Америка римските цифри са последвани от „А“, ако групата е в s- или p-block, или „Б“, ако групата е в d-блок. Използваните римски цифри съответстват на последната цифра от днешната конвенция за наименуване (например елементите от група 4 са група IVБ, а елементите от група 14 са група IVA). В Европа буквите са сходни, с изключение на това, че „А“ се използва, ако групата е преди група 10, а „Б“ е използвана за групи след група 10, включително 10. Освен това групи 8, 9 и 10 са третирани като една тройна група, позната колективно в двете означения като група VIII. През 1988 г. се използва новата система за именуване на IUPAC и старите имена на групите са отхвърлени<ref>{{cite journal |last1=Fluck |first1=E.|year=1988 |title=New Notations in the Periodic Table |journal=[[Pure and Applied Chemistry|Pure Appl. Chem.]]|volume=60|pages=431 – 436 |publisher=[[International Union of Pure and Applied Chemistry|IUPAC]]|doi=10.1351/pac198860030431 |url=http://www.iupac.org/publications/pac/1988/pdf/6003x0431.pdf|accessdate=24
Елементите в една и съща група са склонни да проявяват тенденции в [[Атомен радиус|радиуса на атома]], [[Йонизационна енергия|йонизационната енергия]] и [[електроотрицателност]]та. Отгоре надолу в групата се увеличават атомните радиуси на елементите. Тъй като има повече запълнени енергийни нива, валентните електрони се намират далеч от ядрото. От върха, всеки следващ елемент има по-ниска йонизационна енергия, защото е по-лесно да се отстрани един електрон, по-малко свързан. По подобен начин, една група има отгоре надолу намаляване на електроотрицателността поради нарастващото разстояние между валентните електрони и ядрото. Съществуват изключения от тези тенденции, като пример за това се посочва група 11, където електроотрицателността се увеличава.
| |||