Преврат в Турция (1980): Разлика между версии

През 1970-те години в Турция се наблюдават редица леви и десни въоръжени конфликти, често локални войни между [[САЩ]] и [[СССР]].<ref>{{cite news|url=http://arama.hurriyet.com.tr/arsivnews.aspx?id=-502523|accessdate=2008-10-12|title=Whose gang is this?|work=Turkish Daily News|publisher=Hürriyet|date=1997-01-17|first=Mehmet Akif|last=Beki}}</ref>.

 

 

Насилието спира рязко след това<ref>{{cite news|url=http://www.stargazete.com/gazete/yazar/savci-ergenekon-u-kenan-evren-e-sormali-asil-113287.htm|accessdate=2008-10-21|title=Savcı, Ergenekon’u Kenan Evren’e sormalı asıl!|work=Star Gazete|first=Aziz|last=Ustel|date=2008-07-14|language=Turkish|quote=Ve 13 Eylül 1980’de Türkiye’yi on yıla yakın bir süredir kasıp kavuran terör ve adam öldürmeler bıçakla kesilir gibi kesildi}}</ref>, а превратът е приветстван от някои като възстановяване на реда<ref name=haber7/>. Екзекутирани са общо 50 души, а 500 000 са арестувани и хиляди умират по затворите<ref>http://www.economist.com/news/europe/21571147-once-all-powerful-turkish-armed-forces-are-cowed-if-not-quite-impotent-erdogan-and-his Turkey and its army: Erdogan and his generals</ref>.

== Ход на преврата ==

На 11 септември 1979 г. генерал Кенан Еврен заповядва ръчен доклад на пълен генерал [[Хайдар Салтик]] относно дали превратът трябва да се проведе или дали правителството има нужда от сериозно предупреждение. Докладът, който препоръчва подготовка за преврат, е написан след 6 месеца. Еврен го пази в сейфа на своя офис<ref name=darberaporu>{{cite journal|url=http://www.aksiyon.com.tr/detay.php?id=31053

 

На 21 декември генерали от Военната академия се събират, за да решат хода на действията. Претекстът за преврата се състои в предовратяване на социалните конфликти през 1970-те, както и парламентарната нестабилност. Решават да издадат меморандум от президента Фахри Корутюрк към лидерите Сюлейман Демирел и Бюлент Еджевит. Това става на 27 декември. Лидерите получават писмото седмица по-късно<ref name=darberaporu/>.

Един от най-видните ефекти на преврата е върху икономиката. В деня на преврата тя е на ръба на колапса с трицифрена инфлация, има повсеместна безработица и хроничен чуждестранен търговски дефицит. Икономическите промени между 1980 и 1983 година са свързани с [[Тургут Йозал]], който е главната личност, натоварена с отговорност за икономическата политика от правителството на Демирел от 24 януари 1980 година. Йозал подкрепя [[Международния валутен фонд]] и поради това принуждава директора на централната банка в Турция Исмаил Айдиноглу да си подаде оставката поради съпротивата си срещу фонда.

 

 

Месец след преврата лондонският вестник „Международен банков преглед“ пише: „Усещане за надежда се вижда сред международните банкери, че турския военен преврат може да отвори пътя към по-голяма политическа стабилност като основна предпоставка за съживяването на турската икономика“<ref name=naylor>{{cite book|title=Hot Money and the Politics of Debt|first=R. Thomas|last=Naylor|publisher=[[McGill-Queen's University Press]]|year=2004|isbn=978-0-7735-2743-0|chapter=6. Of Dope, Debt, and Dictatorship|chapterurl=http://books.google.com/books?id=78UhNfUIFC8C&pg=PP1&dq=Hot+money+and+the+politics+of+debt&client=firefox-a#PPA92,M1|page=92}}</ref>. В периода 1980 – 1983 чуждестранния валутен курс се оставя да плува свободно. Насърчават се чуждите инвестиции. Националните предприятия, започнати от [[Реформи на Ататюрк|реформите на Ататюрк]] са насърчени към своите предприятията да включат и чуждестранно участие. Нивото от 85 процентно участие на държавата в икономиката преди преврата е сведено до относително малко значение на държавния сектор. Веднага след преврата Турция съживява отново проекта за язовира [[Ататюрк (язовир)|„Ататюрк“]] и проекта [[Проект Югоизточен Анадол|„Югоизточен Анадол“]] за поземлена реформа за решаване на проблема с недоразвития район на Югоизточна Турция. Той се превръща в многосекторна социална и икономическа програма за [[устойчиво развитие]] за 9 милиона души от района. Затворената икономика, произвеждаща само за нуждите на Турция, се субсидира за енергичен износ навън.

 

=== Трибунали ===

 

След като се възползва от активността на [[Сивите вълци]], генерал Кенан Еврен вкарва в затвора хиляди от тях. По онова време има 1700 организации в страната с около 200 000 членове и 1 милион симпатизанти<ref name="hermanpg50">Herman, Edward S; Brodhead, Frank (1986). The Rise and Fall of the Bulgarian Connection. New York: Sheridan Square Publications. ISBN 978-0-940380-06-6, p. 50</ref>. В обвинителния акт от май 1981 г. срещу Партията на националното действие се обвиняват 220 членове на партията и техни сътрудници за 694 убийства<ref name="searchlight">''Searchlight (magazine)'', No.47 (May 1979), pg. 6. цитирано по Edward S; Brodhead, Frank (1986). The Rise and Fall of the Bulgarian Connection. New York: Sheridan Square Publications. ISBN 978-0-940380-06-6, p. 50</ref>.

 

Правителството на Йозал упълномощава полицейските сили с разузнавателни възможности да противостоят на [[МИТ|националната разузнавателна организация]] (МИТ), която по онова време е под властта на военните. Полицейските сили дори се заемат със събиране на външна разузнавателна информация<ref>{{cite news|url=http://www.todayszaman.com/tz-web/detaylar.do?load=detay&link=160856

 

След [[Турски конституционен референдум, 2010|референдума]] през 2010 година се провежда разследване на преврата. През юни 2011 г. специален прокурор от Анкара разпитва бившия прокурор Саджит Каясу и иска от него да предаде копие на обвинителния акт, който е подготвил срещу Кенан Еврен в съда. Каясу е бил уволен преди това за опита си да обвини Еврен през 2003 г.<ref>[http://www.todayszaman.com/news-245967-ankara-prosecutors-to-examine-kayasus-indictment-against-coup-leader-evren.html]</ref>

Вашингтон според доктрината Картър започва бързо разполагане на сили за бърза намеса (СБН) в зони извън НАТО, особено в Персийския залив, и без да разчита на войските на НАТО. На 1 октомври 1979 г. президентът Джими Картър обявява създаването на СБН. Ден преди преврата от 12 септември 1980 г. 3000 американски войници от СБН започват маневрите ''Anvil Express'' на турска земя<ref>''Alternative Türkeihilfe, Militärs an der Macht'' (An alternative aid for Turkey, Military in Power) Herford (Germany), August 1983, pg. 6</ref>. Точно преди преврата генералът, който седи начело на турските ВВС, пътува до САЩ<ref name=Gil/>. В края на 1981 г. се основава Турско-американски съвет по отбраната ({{lang-tr|Türk-Amerikan Savunma Konseyi}}). Министърът на отбраната на Турция [[Юмит Халук]] и [[Ричард Перле]], тогава помощник-секретар по отбраната на САЩ в новата [[администрация на Рейгън]] и заместник-началникът на главния щаб Неждет Йозторун участват в първата среща на Съвета на 27 април 1982 г. На 9 октомври 1982 г. е подписан Меморандум на разбирателството ({{lang-tr|Mutabakat Belgesi}}) с главен фокус към увеличаване броя на югоизточните летища на Турция, главно за военни цели. Такива летища са построени във вилаетите [[Батман (вилает)|Батман]], [[Муш (вилает)|Муш]], [[Битлис (вилает)|Битлис]], [[Ван (вилает)|Ван]], [[Карс (вилает)|Карс]].

 

 

== В културата ==