Проследяване на лъчи (компютърна графика): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Корекция на източници, променени от инструмента за превод
Етикет: Визуален редактор с уикитекст
м →‎Адаптивно управление на дълбочината: Форматиране, липсващо в ориогинала
Етикет: Визуален редактор с уикитекст
Ред 164:
Това означава, че спираме да генерираме отразени и пречупени лъчи, когато изчисленият интензитет стане по-малък от определен праг. Винаги трябва да се задава конкретна максимална дълбочина, иначе програмата ще генерира безкраен брой лъчи. Но ако повърхностите не са силно отразяващи, не винаги е необходимо тази максимална дълбочина да бъде достигната. За да проверява за това, при проследяване на лъчите програмата трябва да изчислява и съхранява произведението на глобалните коефициенти и коефициентите на отражение.
 
Пример: нека за съвкупност от повърхности имаме Kr''K<sub>r</sub>'' = 0,5. Тогава максималният принос на първата повърхност е 0,5; за отражението от втората имаме: 0,5 . 0,5 = 0,25, за третата: 0,25 . 0,5 = 0,125, за четвъртата: 0,125 . 0,5 = 0,0625, за петата: 0,0625 . 0,5 = 0,03125 и т.н. Освен това можем да приложим коефициент на затихване с разстоянието, например 1 / D2''d''<sup>2</sup>, който също би намалил приноса към интензитета.
 
За пречупен лъч бихме могли да направим нещо подобно, но в такъв случай разстоянието, изминато през обекта, би причинило още по-бързо намаляване на интензивността. Като пример за това, ''Hall & Greenberg'' установяват, че дори за силно отразяваща сцена използването на тази техника с максимална дълбочина 15 води до средна дълбочина само 1,7 на дървото от лъчи.<ref>{{Cite journal|last=Hall|first=Roy A.|last2=Greenberg|first2=Donald P.|date=November 1983|title=A Testbed for Realistic Image Synthesis|url=http://citeseerx.ist.psu.edu/viewdoc/summary?doi=10.1.1.131.1958|journal=IEEE Computer Graphics and Applications|volume=3|issue=8|pages=10-20|doi=10.1109/MCG.1983.263292|via=}}</ref>
 
== Обхващащи обеми ==