Самоубийство: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна на месец от англ. на бг. |
м замяна на месец от англ. на бг. |
||
Ред 31:
=== Психични разстройства ===
Психичните разстройства често съпътстват самоубийството, като се проявяват при 27<ref name="University of Manchester Centre for Mental Health and Risk">{{cite web|last=University of Manchester Centre for Mental Health and Risk|title=The National Confidential Inquiry into Suicide and Homicide by People with Mental Illness|url=http://www.medicine.manchester.ac.uk/cmhr/centreforsuicideprevention/nci/reports/annual_report_2012.pdf|accessdate=25
Историята на предишни опити за самоубийство е най-сериозната прогноза за успешно извършване на самоубийство.<ref name=EB2011>{{cite journal|last=Chang|first=B|coauthors=Gitlin, D; Patel, R|title=The depressed patient and suicidal patient in the emergency department: evidence-based management and treatment strategies.|journal=Emergency medicine practice|date=2011 Sep|volume=13|issue=9|pages=1 – 23; quiz 23 – 4|pmid=22164363}}</ref> При приблизително 20% от самоубийствата е имало предишен опит и от тези, които са опитвали да се самоубият 1% успяват да го направят в рамките на една година<ref name=EB2011/>, а повече от 5% извършват самоубийство след 10 години.<ref name=Tint2010/> Макар актовете на самонараняване да не се считат за опити за самоубийство, наличието на склонност към самонараняване е свързано с повишен риск от самоубийство.<ref>{{cite journal | pmid = 17606825 | doi=10.1001/archpedi.161.7.634 | volume=161 | issue=7 | title=The relationship between self-injurious behavior and suicide in a young adult population | year=2007 |month=July | author=Whitlock J, Knox KL | journal=Arch Pediatr Adolesc Med | pages=634 – 40}}</ref>
Ред 64:
Някои хора може да прибегнат до самоубийство, за да избегнат [[тормоз]] или [[предразсъдък|предразсъдъци]].<ref name=Cox2012>{{cite journal |last1= Cox |first1= William T. L. |last2= Abramson |first2= Lyn Y. |last3= Devine |first3= Patricia G. |last4= Hollon |first4= Steven D.|year= 2012 |title= Stereotypes, Prejudice, and Depression: The Integrated Perspective |journal= [[Perspectives on Psychological Science (journal)|Perspectives on Psychological Science]] |volume= 7 |issue= 5 |pages= 427 – 449 |doi= 10.1177/1745691612455204|url=http://pps.sagepub.com/content/7/5/427.abstract }}</ref> История на сексуално насилие в детството<ref>{{cite journal|last=Wegman|first=HL|coauthors=Stetler, C|title=A meta-analytic review of the effects of childhood abuse on medical outcomes in adulthood.|journal=Psychosomatic Medicine|date=2009 Oct|volume=71|issue=8|pages=805 – 12|pmid=19779142|doi=10.1097/PSY.0b013e3181bb2b46}}</ref> и период, прекаран в приемни грижи също са рискови фактори.<ref>{{cite journal|last=Oswald|first=SH|coauthors=Heil, K; Goldbeck, L|title=History of maltreatment and mental health problems in foster children: a review of the literature.|journal=Journal of pediatric psychology|date=2010 Jun|volume=35|issue=5|pages=462 – 72|pmid=20007747|doi=10.1093/jpepsy/jsp114}}</ref> Смята се, че на сексуалното насилие се дължи около 20% от общия риск.<ref name=Brent2008/>
[[Еволюционна психология|Еволюционното]] обяснение на самоубийството е, че то може да подобри функционалната ефективност. Това може да стане, ако лицето, което извършва самоубийство, не може да има повече деца и отнема ресурси от роднини, като продължава да живее. Обратно на това, смъртните случаи на здрави юноши вероятно не увеличават функционалната ефективност. [[Адаптация]]та към една много различна наследствена среда може да бъде неприспособима в текущата среда.<ref name=Joiner2005/><ref>{{cite journal|last=Confer|first=Jaime C.|coauthors=Easton, Judith A.; Fleischman, Diana S.; Goetz, Cari D.; Lewis, David M. G.; Perilloux, Carin; Buss, David M.|title=Evolutionary psychology: Controversies, questions, prospects, and limitations.|journal=American Psychologist|date=1
Бедността се свързва с риск от самоубийство.<ref name=Stark2011>{{cite journal|last=Stark|first=CR|coauthors=Riordan, V; O'Connor, R|title=A conceptual model of suicide in rural areas.|journal=Rural and remote health|year=2011|volume=11|issue=2|page=1622|pmid=21702640}}</ref>Увеличаването на относителната бедност в сравнение с тази около даден човек увеличава риска от самоубийство.<ref>{{cite journal|last=Daly|first=Mary|title=Relative Status and Well-Being: Evidence from U.S. Suicide Deaths|journal=Federal Reserve Bank of San Francisco Working Paper Series|date=Sept 2012|url=http://www.frbsf.org/publications/economics/papers/2012/wp12-16bk.pdf}}</ref> Над 200 000 земеделски производители в [[Индия]] са извършили самоубийство от 1997 г. насам, което отчасти се дължи на проблеми, свързани с дългове.<ref>{{cite news|last=Lerner|first=George|title=Activist: Farmer suicides in India linked to debt, globalization|url=http://articles.cnn.com/2010-01-05/world/india.farmer.suicides_1_farmer-suicides-andhra-pradesh-vandana-shiva?_s=PM:WORLD|accessdate=13
=== Медии ===
Ред 84:
[[Файл:SuicideCFR.png|мини|upright=1.35|Процент на смъртност според метода на самоубийство в Съединените американски щати.<ref name="Miller 393–408"/>]]
{{Основна|Начини за самоубийство}}
Водещите начини за самоубийство са различни в различните страни. Водещите методи в различните региони включват обесване, отравяне с пестициди и огнестрелни оръжия.<ref>{{cite journal|author=Ajdacic-Gross V |title=Methods of suicide: international suicide patterns derived from the WHO mortality database |journal=Bull. World Health Organ. |volume=86 |issue=9 |pages=726 – 32 |year=2008|month=September |pmid=18797649 |pmc=2649482 |doi=10.2471/BLT.07.043489 |author-separator=,|author2=Weiss MG |author3=Ring M |display-authors=3 |last4=Hepp |first4=U |last5=Bopp |first5=M|last6=Gutzwiller |first6=F |last7=Rössler |first7=W}}</ref> Смята се, че тези разлики отчасти се дължат на достъпността на различните методи.<ref name=Yip2012/> Проучване в 56 държави установява, че обесването е най-честият метод в повечето от тях,<ref>Ajdacic-Gross, Vladeta, ''et al''.{{PDFlink|[http://www.scielosp.org/pdf/bwho/v86n9/a17v86n9.pdf „Methods of suicide: international suicide patterns derived from the WHO mortality database“]|267 KB}}. ''[[Bulletin of the World Health Organization]]'' '''86''' (9): 726 – 732. September 2008. Accessed 2 August 2011.[http://www.webcitation.org/60dtCtOLM Archived] 2 August 2011. See[http://www.who.int/bulletin/volumes/86/9/07-043489/en/index.html html version]. The data can be seen here [http://www.who.int/bulletin/volumes/86/9/0042-9686_86_07-043489-table-T1.html]</ref> което представлява 53% от случаите на самоубийство при мъжете и 39% от тези при жените.<ref>{{cite book |editor1-first=Rory C.|editor1-last=O'Connor |editor2-first=Stephen |editor2-last=Platt |editor3-first=Jacki|editor3-last=Gordon |title=International Handbook of Suicide Prevention: Research, Policy and Practice|url=http://books.google.com/books?id=3fDGLWQtwFkC&pg=PA34 |date=1
В световен мащаб 30% от самоубийствата се извършват с пестициди. Използването на този метод обаче варира значително – от 4% в [[Европа]] до над 50% в тихоокеанския район.<ref>{{cite journal |author=Gunnell D, Eddleston M, Phillips MR, Konradsen F |title=The global distribution of fatal pesticide self-poisoning: systematic review |journal=BMC Public Health |volume=7 |page=357 |year=2007 |pmid=18154668 |pmc=2262093|doi=10.1186/1471-2458-7-357}}</ref> Той е също често срещан в [[Латинска Америка]] поради лесния достъп до пестициди сред земеделското население.<ref name=Yip2012/> В много държави свръхдозата от наркотици заема приблизително 60% от самоубийствата сред жените и 30% сред мъжете.<ref>{{cite book|last=Geddes|first=John|title=Psychiatry|publisher=Oxford University Press|location=Oxford|isbn=978-0-19-923396-0|page=62|url=http://books.google.ca/books?id=F4THKWvbAPEC&pg=PA62|edition=4th ed.|coauthors=Price, Jonathan; Gelder, Rebecca McKnight; with Michael; Mayou, Richard}}</ref> Много от тях са непланирани и настъпват по време на остър период на амбивалентност.<ref name=Yip2012/> Смъртността варира при различните методи. При използване на огнестрелни оръжия тя е 80 – 90%, при удавяне е 65 – 80%, при обесване – 60 – 85%, при вдишване на автомобилни газове – 40 – 60%, при скачане от високи сгради 35 – 60%, при изгаряне на [[въглища]] – 40 – 50%, при използване на пестициди – 6 – 75%, при прием на свръхдоза [[лекарства]] 1,5 – 4%.<ref name=Yip2012/> Най-честите методи при опит за самоубийство се различават от най-честите успешни методи на самоубийство, като до 85% от опитите са чрез свръхдоза наркотици в [[развитите страни]].<ref name=Tint2010/>
Ред 98:
{{основна|Превенция на самоубийството}}
[[Файл:suicidemessageggb01252006.JPG|мини|Като част от инициатива за предотвратяване на самоубийствата, този знак информира за специален телефон на моста [[Голдън Гейт]], който има връзка с [[гореща линия]].]]
[[Превенция]]та на самоубийствата е термин, използван за общите усилия за намаляване на случаите на самоубийства чрез превантивни мерки. Ограничаването на достъпа до някои методи като огнестрелни оръжия или [[токсин]]и води до намаляване на риска.<ref name=Yip2012/><ref name=WHO2012/> Други мерки включват намаляването на достъпа до въглища и поставяне на прегради на мостовете и пероните в метростанциите.<ref name=Yip2012/> Лекуването на [[пристрастеност]]та към наркотиците и алкохола, депресията и на хората, които в миналото са правили опит за самоубийство, също би могло да бъде ефективно.<ref name=WHO2012/> Някои предлагат намаляване на достъпа до алкохол като превантивна стратегия (като например чрез намаляване на броя на питейните заведения).<ref name=Drug2011>{{cite journal|last=Vijayakumar|first=L|coauthors=Kumar, MS; Vijayakumar, V|title=Substance use and suicide.|journal=Current opinion in psychiatry|date=2011 May|volume=24|issue=3|pages=197 – 202|pmid=21430536|doi=10.1097/YCO.0b013e3283459242}}</ref> Въпреки че [[гореща линия|горещите телефонни линии]] са често срещани, доказателствата, подкрепящи или оборващи тяхната ефективност, са недостатъчни.<ref>{{cite journal|last=Sakinofsky|first=I|title=The current evidence base for the clinical care of suicidal patients: strengths and weaknesses|journal=Canadian Journal of Psychiatry|date=2007 Jun|volume=52|issue=6 Suppl 1|pages=7S–20S|pmid=17824349}}</ref><ref>{{cite web|title=Suicide|url=http://www.surgeongeneral.gov/library/mentalhealth/chapter3/sec5_1.html|work=The United States Surgeon General|accessdate=4
=== Превантивен контрол ===
Ред 131:
Приблизително 0,5 до 1,4% от хората приключват живота си чрез самоубийство.<ref name=Var2012/><ref name=EB2011/> В световен мащаб към 2008 – 2009 г. самоубийството е на десето място сред причините за смъртност<ref name=Hawton2009/> – на него се дължат около 800 000 до 1 000 000 смъртни случая годишно, което означава [[смъртност]] в размер на 11,6 на 100 000 души годишно.<ref name=Var2012/> Броят на самоубийствата е нараснал с 60% от 70-те години на XX век до 2012 г.,<ref name=WHO2012>{{cite web |title=Suicide prevention |publisher=World Health Organization|date=Aug 31,2012|work=WHO Sites: Mental Health|url=http://www.who.int/mental_health/prevention/suicide/suicideprevent/en/|accessdate=2013-01-13}}</ref> като този ръст се отбелязва преди всичко в развиващите се страни.<ref name=Hawton2009/> На всяко самоубийство, завършващо със смърт, се падат между 10 и 40 опита за самоубийство.<ref name=EB2011/>
Броят на самоубийствата варира в широки граници в различните страни и в течение на времето.<ref name=Var2012>{{cite journal|last=Värnik|first=P|title=Suicide in the world.|journal=International journal of environmental research and public health|date=2012 Mar|volume=9|issue=3|pages=760 – 71|pmid=22690161|doi=10.3390/ijerph9030760|pmc=3367275}}</ref> Процентът смъртните случаи от самоубийство през 2008 г. е бил: [[Африка]] – 0,5%, [[Югоизточна Азия]] – 1,9%, [[Северна Америка|Северна]] и [[Южна Америка]] – 1,2% и Европа – 1,4%.<ref name=Var2012/> Процентни дялове при 100 000 души: [[Австралия]] – 8,6, [[Канада]] – 11,1, Китай – 12,7, Индия – 23,2, [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединено кралство]] – 7,6, Съединени щати – 11,4.<ref>{{cite web|title=Deaths estimates for 2008 by cause for WHO Member States|url=http://www.who.int/healthinfo/global_burden_disease/estimates_country/en/index.html|publisher=World Health Organization|accessdate=10
=== Пол ===
Ред 168:
В Австралия самоубийството не е престъпление.<ref>{{cite book|last=al.]|first=David Lanham ... [et|title=Criminal laws in Australia|year=2006|publisher=The Federation Press|location=Annandale, N.S.W.|isbn=978-1-86287-558-6|page=229|url=http://books.google.ca/books?id=D97doQ1iZx4C&pg=PA229}}</ref> Престъпление е обаче, ако някой съветва, подтиква или помага и насърчава някого да опита да се самоубие като законът изрично позволява на всеки да използва „такава сила, каквато е нужно в границите на разумното“, за да попречи някому да се самоубие.<ref>{{cite book|last=Duffy|first=Michael Costa, Mark|title=Labor, prosperity and the nineties: beyond the bonsai economy|year=1991|publisher=Federation Press|location=Sydney|isbn=978-1-86287-060-4|page=315|url=http://books.google.ca/books?id=TqZqTHwvCH8C&pg=PA315|edition=2nd ed.}}</ref> В Северната територия в Австралия евтаназията е узаконена за кратко през периода от 1996 до 1997 г.<ref>{{cite book|last=Quill|first=Constance E. Putnam; foreword by Timothy E.|title=Hospice or hemlock?: searching for heroic compassion|year=2002|publisher=Praeger|location=Westport, Conn.|isbn=978-0-89789-921-5|page=143|url=http://books.google.ca/books?id=GmFwa3I7vqMC&pg=PA143}}</ref>
Нито една страна в Европа в момента не гледа на самоубийството или на опита за самоубийство като на престъпление.<ref name=McL2007/> [[Англия]] и [[Уелс]] го декриминализират чрез Закона за самоубийствата от 1961 г., а [[Република Ирландия]] – през 1993 г.<ref name=McL2007/> Думата „извършвам“ е била използвана във връзка с това, че то е било незаконно, но много организации са сложили край на тази практика заради негативните конотации, които тя предизвиква.<ref>Holt, Gerry.[http://www.bbc.co.uk/news/magazine-14374296 „When suicide was illegal“]. [[BBC News]]. 3 август 2011 г. Accessed 11 August 2011.</ref><ref name=guardian_style>{{cite web|title=Guardian & Observer style guide|url=http://www.guardian.co.uk/styleguide/s|work=Guardian website|publisher=The Guardian|accessdate=29
В Индия самоубийството е незаконно и оцелялото семейство може да се сблъска с правни проблеми.<ref>{{cite book|last=Srivastava|first=editors, Nitish Dogra, Sangeet|title=Climate change and disease dynamics in India|publisher=The Energy and Resources Institute|location=New Delhi|isbn=978-81-7993-412-8|page=256|url=http://books.google.ca/books?id=UGrUgX-nKTIC&pg=PA256}}</ref> В [[Германия]] активната евтаназия е незаконна и всеки присъствал на самоубийство може да бъде подведен под съдебна отговорност за неоказване на помощ при спешен случай.<ref>„German politician Roger Kusch helped elderly woman to die“[http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/europe/article4251894.ece Times Online] July 2, 2008</ref> Швейцария наскоро предприе стъпки за легализиране на евтаназията за хора с хронични психически заболявания. Върховният съд в [[Лозана]] в съдебно решение от 2006 г. разреши на анонимно лице с дългогодишни психиатрични проблеми да сложи край на собствения си живот.<ref name=pmid17649899>{{cite journal|author=Appel, JM |title=A Suicide Right for the Mentally Ill? A Swiss Case Opens a New Debate|journal=Hastings Center Report |volume=37 |issue=3 |pages=21 – 23 |year=2007 |pmid=17649899|doi=10.1353/hcr.2007.0035 |month=May }}</ref>
Ред 274:
=== Употреба на алкохол и наркотици ===
В Съединените щати 16,5% от самоубийствата са свързани с алкохол.<ref>{{cite journal |title=Homicides and suicides—National Violent Death Reporting System, United States, 2003 – 2004 |journal=MMWR Morb. Mortal. Wkly. Rep. |volume=55 |issue=26 |pages=721 – 4 |year=2006 |month=July |pmid=16826158 |author1=[[Centers for Disease Control and Prevention]] (CDC)}}</ref> Вероятността алкохолиците да се самоубият е от 5 до 10 пъти по-голяма, докато използването на наркотици увеличава риска 10 – 20 пъти. Около 15% от алкохолиците се самоубиват и около 33% от самоубийците на възраст под 35 има първоначална диагноза алкохолизъм или злоупотреба с други подобни вещества. Над 50% от всички самоубийства са свързани със наркотична или алкохолна зависимост. При младежките самоубийства алкохолът или наркотиците играят роля в 70% от случаите.<ref>{{cite journal |pmid=1932152 |year=1991 |last1=Miller |first1=NS |last2=Mahler |first2= JC |last3=Gold |first3=MS |title=Suicide risk associated with drug and alcohol dependence |volume=10 |issue=3 |pages=49 – 61 |issn=1055 – 0887 |journal=Journal of addictive diseases |doi=10.1300/J069v10n03_06}}</ref><ref>{{Cite book |isbn=978-1843102212 |pages=31 – 32 |title=New Approaches to Preventing Suicide |author=Louis Appleby (Foreword), David Duffy (Editor), Tony Ryan (Editor) |publisher=Jessica Kingsley Publishers |date=25
== Места ==
| |||