Проследяване на лъчи (компютърна графика): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →В реално време: Повторени думи Етикет: Визуален редактор с уикитекст |
м →В реално време: Корекция на корекцията :( Етикет: Визуален редактор с уикитекст |
||
Ред 184:
== В реално време ==
Първата реализация на проследяване на лъчи „в реално време“ е [[Суперкомпютър|компютърната графична система LINKS-1,]] построена през 1982 г. в инженерната школа към университета в Осака, от професорите Омура Куичи, Ширакава Исао и Кавата Тору заедно с 50 студенти. Това е [[Масово паралелна архитектура|масово паралелно]] обработваща [[Компютър|компютърна]] система с 514 [[Микропроцесор|микропроцесора]] (257 Zilog Z8001 и 257 [[Intel 8086|iAPX 86]]), използвана за рендиране на реалистична [[3D компютърна графика|триизмерна]] [[Компютърна графика|компютърна графика]] с високоскоростно проследяване на лъчи. Според [[Японска асоциация за обработка на информация|Японската асоциация за обработка на информация]]: „В основата на рендирането на триизмерното изображение стои изчисляването на яркостта на всеки пиксел, представящ рендираната повърхност от дадената гледна точка, [[Осветление в тримерното моделиране|източника на светлина]] и позицията на обекта. Системата LINKS-1 е разработена, за да реализира методология за рендиране на изображения, при която всеки пиксел може да бъде обработен паралелно и независимо чрез проследяване на лъчи. Чрез разработването на нова софтуерна методология специално за високоскоростно рендиране, LINKS-1 бе в състояние да рендира бързо много реалистични изображения.“ Тя е „използвана за създаване на първото в света триизмерно, подобно на [[планетариум]] видео на цялото [[Вселена|небе]], реализирано изцяло с компютърна графика. Видеото е представено в павилиона на [[Фуджицу|Fujitsu]] на Международната изложба през 1985 г. в [[Цукуба]].“<ref>{{cite web |title=【Osaka University 】 LINKS-1 Computer Graphics System |url=http://museum.ipsj.or.jp/en/computer/other/0013.html |website=IPSJ Computer Museum |publisher=[[Information Processing Society of Japan]] |accessdate=November 15, 2018}}</ref>
Като най-ранен документиран случай на проследяване на лъчи „в реално време“ с интерактивно рендиране (т.е. кадрова честота, по-голяма от един кадър в секунда) на конференцията за компютърна графика на SIGGRAPH през 2005 г. са цитирани инструментите REMRT/RT, разработени през 1986 г. от Mike Muuss за системата за параметрично моделиране BRL-CAD. Първоначално публикуван през 1987 г. в USENIX, рейтрейсърът на BRL-CAD е ранна реализация на паралелно разпределена мрежова система за проследяване на лъчи, която постига рендиране с няколко кадъра в секунда.<ref>Виж Proceedings of 4th Computer Graphics Workshop, Cambridge, MA, USA, October 1987. Usenix Association, 1987. pp 86–98.</ref> Тази производителност е постигната с помощта на силно оптимизирания, но независим от платформата модул за проследяване на лъчи LIBRT в BRL-CAD и чрез използване на параметрични геометрични модели на няколко паралелни машини със споделена памет през стандартна компютърна мрежа. Рейтрейсърът на BRL-CAD, включително инструментите REMRT/RT, продължава да бъде достъпен и разработван днес като софтуер с [[Софтуер с отворен код|отворен код]].<ref>{{Цитат уеб|url=http://brlcad.org/d/about|title=About BRL-CAD|accessdate=2019-01-18}}</ref>
| |||