Разлика между версии на „Северна Корея“

м
замяна на месец от англ. на бг.
м (замяна на месец от англ. на бг.)
м (замяна на месец от англ. на бг.)
стр. 138</ref> Така до 1980-те години Южна Корея изпреварва напълно Северна по отношение на [[брутен вътрешен продукт]].<ref>Библиотека на Конгреса 2009,
стр. 142</ref> През 1993 година официално е обявен провалът на последния седемгодишен план и правителството спира да обявява нови планове.<ref>Библиотека на Конгреса 2009,
стр. 140</ref> Загубата на гарантираните пазари в [[Източния блок]], съчетана с тежки природни бедствия, дават начало на тежък период на икономически срив и глад през 1990-те години, наричан „Изтощителния поход“.<ref>{{cite web|url=http://english.yonhapnews.co.kr/northkorea/2016/03/28/0401000000AEN20160328007600315.html|title=N.K. warns of another 'Arduous March' amid tougher U.N. sanctions|publisher=[[Йонхап]]|accessdate=08-09-2017}}</ref><ref name="EB Economy">{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/322222/North-Korea/34929/Economy |title=Economy |publisher=Encyclopædia Britannica Online |accessdate=08-09-2017 |deadurl=no |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140706041908/http://www.britannica.com/EBchecked/topic/322222/North-Korea/34929/Economy |archivedate=6 Julyюли 2014 }}</ref> До 2000 година ситуацията се подобрява благодарение на външни хранителни помощи, но страната продължава да изпитва недостиг на храни, електроенергия и адекватна инфраструктура.<ref name="EB Economy"/>
 
В опит да излезе от кризата, още през 1998 година правителството започва серия от икономически реформи, които узаконяват [[частна собственост|частната собственост]] и отслабват държавния контрол върху производството. Прокараните през 2002 година промени пък спират държавните субсидии за предприятията, но им се разрешава да продават продукцията на пазара, въвеждат се гъвкави работни заплати според личната производителност и се узаконяват частните селскостопански пазари.<ref>{{cite web|url=http://www.economist.com/node/2502961|title=Through a glass, darkly|publisher=[[The Economist]]|accessdate=08-09-2017}}</ref> Последните значителни реформи са прокарани от Ким Чен Ун през 2012 и 2013 година. Те позволяват на селскостопанските кооперации да запазят 60% от реколтата за собствени нужди или пазар (вместо дотогавашните 30%) и дават на директорите на фабрики свободата да управляват покупки и продажби, да уволняват и наемат работници и да определят заплатите им.<ref>{{cite web|url=http://www.aljazeera.com/indepth/opinion/2014/11/reforming-north-korea-20141117121917871925.html|title=Reforming North Korea|publisher=[[Ал-Джазира]]|accessdate=08-09-2017}}</ref> Безспорно най-значимият резултат от реформите е премахването на партийно-държавното управление над голяма част от производствената инфраструктура и прехвърлянето му на местни „трудови колективи“.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 160</ref> Държавата продължава да притежава по-голямата част от средствата за производство и ръководи икономиката според план, но осигурява далеч по-големи свободи на производителите и договаря целите на плана с тях.<ref name="38north1"/>