Селско стопанство: Разлика между версии

Големите агропроизводители, търговските лобита, потребителите и други групи се опитват да влияят на политиката за прокарване на своите интереси. Агробизнеса има най-голямо влияние и обикновено интересите на потребителите остават на последно място. Така например през 2010 големите компании производители на храни блокират инициатива на [[ФАО]] за подобряване на стандартите на работа в животновъдството, което представлява най-големия потребител на прясна вода, най-основния замърсител на природата, както и е основнен причинител на наднорменото тегло и болестите на голяма част от населението и по този начин блокират възможността да се подобрят стандартите за здравето и околната среда.<ref>{{cite news|url=http://www.guardian.co.uk/environment/2010/sep/22/food-firms-lobbying-samuel-jutzi |title=Corporate Lobbying Is Blocking Food Reforms, Senior UN Official Warns: Farming Summit Told of Delaying Tactics by Large Agribusiness and Food Producers on Decisions that Would Improve Human Health and the Environment |location=London |first=Juliette |last=Jowit |date= 22 Septemberсептември 2010 |newspaper= The Guardian}}</ref>

Животновъдството е един от най-големите причинители за проблемите на околната среда. Животновъдството ангажира 70% от земята, използвана за селскостопански цели или 30% от земната повърхност. То е един от най-големите източници на [[Парников газ|парникови газове]] с 18% от световните емисии на парникови газове, приравнени към CO₂. За сравнение всички транспортни средства дават заедно 13,5 % от CO₂. То произвежда 65 % от генерирания от дейността на човека [[диазотен оксид]] (който притежава 296 пъти по-голям парников ефект от CO₂) и 37% от цялото количество генериран от човека [[метан]] (който притежава 23 пъти по-голям парников ефект от CO₂), както и генерира 64 % от емисиите на [[амоняк]]. Животновъдството се счита за ключов фактор за увеличаването на [[обезлесяване]]то: В басейна на Амазонка 70% от предишните гори са превърнати в пасища, а останалите 30% се използват за отглеждане на фураж. <ref name="LEAD">{{cite web |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080625012113/http://www.virtualcentre.org/en/library/key_pub/longshad/A0701E00.pdf |archivedate=25 Juneюни 2008 |last1=Steinfeld |first1=H. |last2=Gerber |first2=P. |last3=Wassenaar |first3=T. |last4=Castel |first4=V. |last5=Rosales |first5=M. |last6=de Haan |first6=C. |year=2006 |publisher=U.N. Food and Agriculture Organization |location=Rome |url=http://www.virtualcentre.org/en/library/key_pub/longshad/A0701E00.pdf |title=Livestock's Long Shadow – Environmental issues and options |accessdate=5 Decemberдекември 2008}}</ref> По този начин животновъдството е причина и за намаляването на [[биоразнообразие]]то.

Селското стопанство използва като цяло около 70% от ресурсите на прясна вода.<ref>{{cite web|editor=Molden, D.|url=http://www.iwmi.cgiar.org/About_IWMI/Strategic_Documents/Annual_Reports/2006_2007/pdf/IWMI%20Annual%20Report%202006-07.pdf|title=Findings of the Comprehensive Assessment of Water Management in Agriculture|work=Annual Report 2006/2007|publisher=International Water Management Institute|accessdate=6 Januaryянуари 2014|format=PDF}}</ref>. Като си има предвид, че все повече прясна вода се използва от индустрията и за увеличаващото се население в градовете, се очаква увеличаващото се производство на селскостопанска продукция да трябва да се справя при използване на по-малко прясна вода. Използването на вода за напояване води до проблеми с околната среда като разрушаване на естествените влажни райони, и осоляване и [[водна ерозия на почвата|ерозия на почвата от неправилно поливане]]. Ако един човек се нуждае от около четири литра вода за директна консумация на ден, то за производството на храната необходима му на ден са необходими около 5000 литра вода.

В световен мащаб използването на пестицидите е увеличено от 1950 година до сега на 2,5 милиона тона годишно.<ref name="Pimentel pesticide">{{cite web|author1=Pimentel, D. T.W. Culliney |author2=T. Bashore |year=1996 |url=http://ipmworld.umn.edu/chapters/pimentel.htm |title=Public health risks associated with pesticides and natural toxins in foods |work=Radcliffe's IPM World Textbook |accessdate=7 Mayмай 2013 |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130502115559/http://ipmworld.umn.edu/chapters/pimentel.htm |archivedate=2 Mayмай 2013 }}</ref> Световната здравна организация [[СЗО]] оценява през 1992 година, че са станали 3 милиона инцидента с пестициди, от които 220 хиляди със смъртен изход.изт 100 Разпределението на инцидентите показва, че при използване на 80% от пестицидите в развитите страни само половината от инцидентите са в тях. Това се обяснява с неизползването на предпазно облекло и неспазването на охраната на труда в развиващите се страни. Поради изграждането на резистентност на вредителите към пестицидите, се налага непрекъснато обновяване на използваните видове пестициди. Изследванията показват също, че засиленото използване на пестициди оставя следи в селскостопанската продукция предлагана за консумация, като например мляко за консумация.