Сидхарта Гаутама Буда: Разлика между версии

| повлиял = }}

}}

{{Будизъм}}

 

 

=== Естество на традиционните изображения ===

 

Обичайно биографиите на Гаутама в по-голямата си част включват безбройни чудеса, знамения, и свръхестествени събития. В тези традиционни биографии личността на Буда е често на напълно трансцендентно (Скт. ''локатара'') и съвършено същество, което е необременено от земният свят. В ''Махавасту'' се разказва че, в течение на много животи Гаутама развива свръхестествени способности включващи: безболезнено раждане породено без полово сношение; липса на нужда от сън, храна, лекарства или къпане, въпреки че като такива са включени „в съответствие със света“; всезнание и способност за „потискане на кармата“.<ref>Jones, J.J. ''The Mahāvastu'' (3 vols.) in ''Sacred Books of the Buddhists.'' London: Luzac & Co. 1949 – 56.</ref>

 

=== Зачеване и раждане ===

 

Бащата на Буда бил цар Судходана – водач на клана Шакя, чиято столица била Капилавасту, която по-късно била присъединена към нарастващото царство Косала по време на живота на Буда. Гаутама е фамилно име. Неговата майка царица Маха Мая (Маядеви) и съпруга на цар Сидходана била колиянска принцеса. Легендата разказва, че в нощта, когато Сидхарта е заченат, царица Мая сънувала, че бял слон с шест бели бивни влиза в дясната ѝ страна<ref>{{cite web|url=http://www.sacred-texts.com/bud/lob/lob04.htm |title=Sacred-texts.com |publisher=Sacred-texts.com |accessdate=2010-10-02}}</ref> и десет месеца по-късно Сидхарта се родил. Както е Шакя обичая, когато майка му царица Мая забременява, тя напуснала Капилавасту, за да роди в царството на баща си. Въпреки това, нейният син е бил роден по пътя в Лумбини в градина под едно салово дърво.

 

 

Докато, според по-късната традиция и легенда обрисуват Сидходана като наследствен владетел, наследник на Слънчевата династия на Икшваку (пали: Окака), много учени смятат, че Сидходана бил избран като вожд на племенен съюз.

 

=== Отказ от царска власт и аскетичен живот ===

 

На 29 години Сидхарта напуска своя дворец, за да се срещне със своите поданици. Въпреки усилията на баща му да го скрие от болестите, старостта и страданието, Сидхарта успява да види старец, болен човек и мъртвец. Според преданието неговият колесничар Чанна му обяснил, че хората остаряват, страдат от болести и умират. За щастие Сидхарта не престава да излиза навън и най-сетне вижда свят човек и решава също да стане мъдрец. Когато се върнал в двореца, младият принц преживял ужасно видение, познато като „гробищното видение“.<ref name=":0">Ст. Димитрова. Притчите на Изтока – психотерапия на ежедневието. т. 3 Когато белият жерав разтвори крилете си. С., 2014. ISBN 978-954-9694-23-9</ref> Всички танцьорки и музиканти били заспали в грозни пози, и на принца му се привидели техните стари и мъртви тела. Шакямуни усетил присъствието на смъртта и решил да напусне двореца завинаги, за да открие лек за човешкото страдание. Според мита, „копитата на коня били заглушени от боговете“<ref>Narada (1992), pp15-16</ref>, за да попречат на пазачите да узнаят за отпътуването на Сидхарта.

 

=== Просветление ===

Според ранните будистки текстове<ref name="sn56">[http://www.accesstoinsight.org/tipitaka/sn/sn56/sn56.011.than.html Dhammacakkappavattana Sutta: Setting the Wheel of Dhamma in Motion]</ref>, след като осъзнава, че медитативното състояние дхяна е правилният път към пробуждане, а крайният аскетизъм не върши работа, Гаутама открил това, което будистите наричат Средния Път<ref name="sn56"/> – път на въздържаност далеч от крайностите и самоунищожението<ref name="sn56"/>.

 

 

=== Създаване на санга ===

След пробуждането си Буда среща двама търговци на име Тапуса и Бхалика, които стават неговите първи светски ученици. Както изглежда на всеки от тях са дадени кичури от косата на Буда, които сега се твърди, че се съхраняват като мощи в храма Шве Дагон в Рангун, Бирма. Буда планирал да посети Ашита и някогашните си учители, Алара Камара и Удака Рамапутра, за да обясни своите открития, но те вече били починали.

 

 

=== Пътешествия и учение ===

През останалите 45 години от живота си Буда пътувал из [[Индо-Гангска равнина|Индо-Гангската равнина]], което сега е [[Утар Прадеш]], [[Бихар]] и Южен [[Непал]], преподавайки на широк спектър от хора: от благородници до далити улични чистачи, убийци като Ангулимала и канибали като Алавака. От самото начало будизмът е еднакво отворен за всички раси и класи и няма кастова структура, което е правило в хиндуизма. Въпреки, че езика на Буда остава неизвестен, е много вероятно той да е преподавал на един и повече различни езика тясно свързани със средните индо-арийски диалекти, от които [[пали]] може да бъде стандартизиран.

 

 

=== Махапаринирвана ===

Според Махапаринибана Сута на Пали канона на 80-годишна възраст Буда обявява, че скоро ще достигне Паринирвана, или крайното състояние на безсмъртие, и че ще изостави земното си тяло. След това Буда изяжда последната си храна, която той е получил като дар от ковач на име Кунда. Паднал тежко болен, Буда инструктира помощникът си [[Ананда]] да убеди Кунда, че храната, изядена в негово място, няма нищо общо със смъртта на Буда и че неговото хранене ще бъде източник на голяма заслуга, тъй като е последното ядене за Буда<ref>[http://www.accesstoinsight.org/tipitaka/dn/dn.16.1-6.vaji.html Maha-parinibbana Sutta] ([[Digha Nikaya|DN]] 16), verse 56</ref>. Метанандо и вон Хунибер твърдят, че Буда е починал от мезентериален инфаркт, симптом на старостта, а не от хранително отравяне. Точното съдържание на последното хранене на Буда не е ясно, въпреки различните писмени писания и двусмисленост над превода на някои от съществените термини; [[Тхеравада]] традиция по принцип смята, че на Буда е било предложено някакъв вид свинско месо, а традицията на [[Махаяна]] смята, че Буда е консумирал някакъв вид трюфел или други гъби. Тези твърдения могат да отразят различните традиционни възгледи относно будисткото вегетарианство и предписанията за монаси и монахини.

 

Махакасяпа е избран от сангха да бъде председател на Първия Будистки Съвет, с главните двама ученици [[Маудгаляяна]] и [[Шарипутра]], които умират преди Буда.

 

== Учение ==

{{основна|Будизъм}}

Някои учени са убедени, че в Пали канона и ранните будистки текстове Агама съдържат в някои части истинските думи на Буда<ref>''It is therefore possible that much of what is found in the Suttapitaka is earlier than c.250 B.C., perhaps even more than 100 years older than this. If some of the material is so old, it might be possible to establish what texts go back to the very beginning of Buddhism, texts which perhaps include the substance of the Buddha’s teaching, and in some cases, maybe even his words.'' How old is the Suttapitaka? Alexander Wynne, St John’s College, 2003, p.22 (this article is available on the website of the Oxford Centre for Buddhist Studies: [www.ocbs.org/research/Wynne.pdf]</ref><ref>''It would be hypocritical to assert that nothing can be said about the doctrine of earliest Buddhism ... the basic ideas of Buddhism found in the canonical writings could very well have been proclaimed by him [the Buddha], transmitted and developed by his disciples and, finally, codified in fixed formulas.'' J.W. De Jong, 1993: ''The Beginnings of Buddhism'', in The Eastern Buddhist, vol. 26, no. 2, p. 25</ref>. Част от учените са напълно убедени, че Пали канона и Агама предшестват Махаяна сутрите<ref>''The Mahayana movement claims to have been founded by the Buddha himself. The consensus of the evidence, however, is that it originated in South India in the 1st century CE''–Indian Buddhism, AK Warder, 3rd edition, 1999, p. 335.</ref>. Свещените будистки писания работи предхождат Махаяна произведенията в хронологично и се приемат от много западни учени като основния достоверен източник за информация относно истинското историческо учение на Гаутама Буда. Въпреки това, някои учени не мислят, че текстовете докладват за историческите събития<ref>Bareau, André, Les récits canoniques des funérailles du Buddha et leurs anomalies: nouvel essai d'interprétation, BEFEO, t. LXII, Paris, 1975, pp.151 – 189.</ref><ref>Bareau, André, La composition et les étapes de la formation progressive du Mahaparinirvanasutra ancien, BEFEO, t. LXVI, Paris, 1979, pp. 45 – 103.</ref><ref>Shimoda, Masahiro, How has the Lotus Sutra Created Social Movements: The Relationship of the Lotus Sutra to the Mahāparinirvāṇa-sūtra, in ''A Buddhist Kaleidoscope'', (pp320-22) Ed Gene Reves, Kosei 2002</ref>.

 

Някои от основите на будизма, отнасящи се за Гаутама Буда са:

* [[Благородният Осмократен Път]]: правилна гледна точка, правилен стремеж, правилно говорене, правилно действие, правилен начин на живот, правилно усилие, правилна осъзнатост и правилна медитация.

* [[Пратитясамутпада|Зависим произход]]: ума създава страданието като естествен продукт на сложен процес.

 

== Други религии ==

В индуизма Гаутама е считан за единият от десетте аватари на Бог [[Вишну]]. Някои индийски текстове казват, че Буда Шакямуни е аватар на бог Вишну.<ref name="google260">{{Cite book| year=1997 | chapter=Buddha as depicted in the Purāṇas | title = Encyclopaedia of Hinduism, Volume 7 | author1=Nagendra Kumar Singh | publisher=Anmol Publications PVT. LTD. | isbn=978-81-7488-168-7 | pages=260 – 275 | url=http://books.google.com/?id=UG9-HZ5icQ4C&pg=PA260 | postscript=<!--None--> | accessdate=2012-04-16}}. List of Hindu scripture that declares Gautama Buddha as 9th Avatar of Vishnu as as follows

[Harivamsha (1.41) Vishnu Purana (3.18) Bhagavata Purana (1.3.24, 2.7.37, 11.4.23 Bhagavata Purana 1.3.24 [http://srimadbhagavatam.com/1/3/24/en1 Bhagavata Purana 1.3.24],

Garuda Purana (1.1, 2.30.37, 3.15.26) Agni Purana (160.Narada Purana (2.72)Linga Purana (2.71) Padma Purana (3.252) etc. [http://srimadbhagavatam.com/1/3/en1 Bhagavata Purana, Canto 1, Chapter 3] – SB 1.3.24: „Then, in the beginning of Kali-yuga, the Lord will appear as Lord Buddha, the son of Anjana, in the province of Gaya, just for the purpose of deluding those who are envious of the faithful theist.“ ... The [[Bhavishya Purana]] contains the following: „At this time, reminded of the Kali Age, the god Vishnu became born as Gautama, the [[Shakyamuni]], and taught the Buddhist dharma for ten years. Then Shuddodana ruled for twenty years, and Shakyasimha for twenty. At the first stage of the [[Kali Yuga|Kali Age]], the path of the Vedas was destroyed and all men became Buddhists. Those who sought refuge with Vishnu were deluded.“ Found in Wendy O'Flaherty, ''Origins of Evil in Hindu Mythology.'' University of California Press, 1976, page 203. Note also SB 1.3.28: "All of the above-mentioned incarnations [avatars] are either plenary portions or portions of the plenary portions of the Lord [Krishna or Vishnu]"</ref>

 

 

Житието на християнския светия Йоасаф е базирано върху живота на Буда.<ref> Macdonnel, Arthur Anthony (1900). „Sanskrit Literature and the West.“. A History of Sanskrit Literature. New York: D. Appleton and Co. p. 420.</ref><ref>John Walbridge The Wisdom of the Mystic East: Suhrawardī and Platonic Orientalism Page 129 – 2001 "The form Būdhīsaf is the original, as shown by Sogdian form Pwtysfi and the early New Persian form Bwdysf. ... On the Christian versions see A. S. Geden, Encyclopaedia of Religion and Ethics, s.v. „Josaphat, Barlaam and,“ and M. P. Alfaric, ..."</ref> Името на християнския светец Йоасаф произлиза от санскритското ''бодхисатва'' посредством арабското ''будхасаф'' и грузинското ''йоадасаф''.<ref name="Macdonell1900">{{cite book |first=Arthur Anthony |last=Macdonnel| authorlink=Arthur Anthony Macdonell |title=A History of Sanskrit Literature |year=1900 | page=420 |publisher= D. Appleton and Co. |location=New York |chapter=[[Wikisource:A History of Sanskrit Literature/Chapter 16|Sanskrit Literature and the West]]}}</ref>. Единствената история в която Св. Йоасаф се появява ''Барлаам и Йоасафат'' е написана въз основа житието на Буда Шакямуни<ref name="CatholicEncyclopedia">[[Wikisource:Catholic Encyclopedia (1913)/Barlaam and Josaphat|''Barlaam and Josaphat'']], Catholic Encyclopedia. New York: Robert Appleton Company. 1913.</ref>. Житието на Йоасафат е включено в най-ранните издания на Римската Мартирология (църковния празник на 27 ноември) – макар и не в римски католически требник – и в литургичния календар на Източно-православната църква (26 август).