Разлика между версии на „Венко Колев“

м
Малка редакция
м (Малка редакция и преподреждане на абзаците)
м (Малка редакция)
През 1946 г. завършва [[НХА|Художествената академия в София]], специалност ”Керамика” с отличие, в класа на проф. [[Стоян Райнов]], а три години по-късно (1949 г.) завършва и специалност ”Скулптура” при проф. [[Марко Марков]].
 
През 1952 г. става редовен асистент по керамика при проф. Стоян Райнов; през 1962 г. - доцент, а от 1972 г. е професор по керамика във ВИИИ ” Николай Павлович”, София.                                 От 1947 г.е член на Съюза на българските художници.
 
През 1958 г. има първа  самостоятелна изложба в София със 150 творби, както и самостоятелна изложба  във Варшава, Полша  и съвместна изложба с Марин Върбанов в Прага, Чехословакия. През 1966 –1967 г. има самостоятелни изложби в Берлин и Прага. Участва в изложбите ”Българско народно творчество”, които са гостували многократно в чужбина, както и в Общите художествени изложби, организирани от СБХ в страната и в чужбина. Втората му голяма самостоятелна изложба в София е през 1982 година. По случай осемдесетгодишнината на проф. Венко Колев през 1995 г. е уредена самостоятелна изложба в галерия „Райко Алексиев” на СБХ, под надслов „Котки и колоси” (придружена от каталог). В края на 1996 – 97 г. в галерия „Витоша”, София, е подредена голяма ретроспективна изложба с над 120 керамични творби на автора и акварели. Венко Колев има редица самостоятелни изяви (изложби и участия в конкурси) у нас и в чужбина – Берлин, Лондон, Варшава,  Валори - Франция, Гданск - Полша и мн.др. Венко Колев работи упорито в керамиката, като се задълбочава аналитично в народното наследство, като създава зооморфни керамични пластики, свещници и съдове, напомнящи структурата на култовите предмети по нашите земи. Характерни за него са ръчно изградени пластики на петли, птици, бикове, козли и овни. Той извлича най-същественото и го претворява в нови, тежки, масивни керамични творби, с богата фантазия, на съвременно художествено ниво. Венко Колев обогатява забравената в много страни ангобна техника, увеличавайки точката на топене в глазурата и земно-оловните глазури, като ги прави по-твърди.
 
Венко Колев работи упорито в керамиката, като се задълбочава аналитично в народното наследство, като създава зооморфни керамични пластики, свещници и съдове, напомнящи структурата на култовите предмети по нашите земи. Характерни за него са ръчно изградени пластики на петли, птици, бикове, козли и овни. Той извлича най-същественото и го претворява в нови, тежки, масивни керамични творби, с богата фантазия, на съвременно художествено ниво. Венко Колев обогатява забравената в много страни ангобна техника, увеличавайки точката на топене в глазурата и земно-оловните глазури, като ги прави по-твърди. В по-късния творчески период Венко Колев преминава към  ''пластично търсене'' в керамиката и преоткрива красотата на синтеза, като улавя най-характерното, но тя при него е архитектонична, а статичността е по-монументална, преминава от образа към символа, тоналността е обогатена от глазурите, които се допълват и преливат. Това са проблеми едновременно на скулптура и керамика.  Създава керамични пана с мотиви на слънца, слънчогледи, птици и спирални розети  в светло-тъмните контрасти с дълбоки релефи, композиции  изградени от силно пластични и декоративни елементи. Венко Колев продължава да работи в създаването на редица значителни произведения в областта на рисуваната, фигуралната, съдовата и монументалната керамика. Забележителни и символични са неговите керамични ''колони'' и ''стели''. В релефите и монументални пана от светла глина – шамот, изобразява виещи се растения – женски фигури с лозници, композиции напомнящи храмове, кипариси, дървени клонки, както и плодове, цветя и птици. Неговите керамични пластики  ''Kотки'' са одухотворени негови приятели, с лични имена и съдби, както и портрети на напуснали го приятели. Успоредно с търсенията в керамиката, вървят и търсенията на Венко Колев в областта на акварела – „от своеобразни, архаизиращи пейзажи към все по-синтетични, психологически обусловени и символично натоварени композиции“<ref>В. Василчина, каталог „Котки и колоси“</ref>.
 
За участието му в Националната  изложба за приложни изкуства през 1964 г., получава сребърен медал – І степен, на Комитета за култура и изкуство. През 1972 г. е удостоен с наградата „Сузане и Жорж Реми” на  Международната изложба на керамиката във Валори, Франция, награждаван е три пъти. Същата година става Член на Международната академия по керамика при ЮНЕСКО – Женева, Швейцария.  Получава Специалната награда за скулптура на Международната изложба, Валори - Франция през 1974 г. Взема участия и в Международното биенале във Фаенца – Италия. Получава званието ”Заслужил художник” - 1974 г. и званието ”Народен художник” - 1981 г. През  1975 г. Държавният съвет на НРБългария  награждава проф. Венко Колев с орден ”Червено знаме на труда” по случай 60-годишнината от рождението му, а през 1985 г. е награден с орден ”Народна република България”- І степен, за неговата цялостна творческа, преподавателска и обществена дейност, във връзка със 70-годишнината от рождението му. През 1995 г. Венко Колев получава Награда на името на Иван Пенков, както и Награда за цялостно творчество на фонд  ”Поддържане на изкуството в България”.                         
42

редакции