Скалисти планини: Разлика между версии

[[Александър Маккензи]] е първият европеец, който пресича Скалистите планини. Това става през 1793 г.<ref name = "PrincetonNWPass">{{cite web|title=Mackenzie: 1789, 1792 – 1797|url=http://libweb5.princeton.edu/visual_materials/maps/websites/northwest-passage/mackenzie.htm|accessdate=15 Aprilаприл 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6E6p8JRw9|archivedate=2013-02-01}}</ref> Маккензи открива горното течение на [[Фрейзър (река)|река Фрейзер]] и достига до крайбрежието на Тихия океан в тази част, която сега е територия на Канада. На 20 юли, той завършва първия регистриран трансконтинентален преход на Северна Америка на север от Мексико.<ref name = "CAHistPlace">{{cite web|title=First Crossing of North America National Historic Site of Canada|url=http://www.historicplaces.ca/en/rep-reg/place-lieu.aspx?id=14662&pid=0|accessdate=15 Aprilаприл 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6E6p8jsdr|archivedate=2013-02-01}}</ref> Откривателят пристига в [[Бела-Кула (Британска Колумбия)|Бела-Кула]] в Британска Колумбия, където достига морето при Саут-Бентинк-Арм – залив на Тихия океан.

[[Експедиция на Луис и Кларк|Експедицията на Луис и Кларк]] (1804 – 1806) се счита за първото научно изследване на Скалистите планини: събрани са образци за съвременниците на изследователите – ботаници, зоолози и геолози.<ref name = "NPSScientificEncounters">{{cite web|title=Lewis and Clark Expedition: Scientific Encounters|url=http://www.nps.gov/nr/travel/lewisandclark/encounters.htm|accessdate=15 Aprilаприл 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6E6tjxqSE|archivedate=2013-02-01}}</ref><ref name="USGS" /> За експедицията се казва, че проправя пътя към (и през) Скалистите планини за европейските американци от изток, въпреки че Луис и Кларк срещат най-малко 11 европейци по време на пътешествието си през планината.<ref name="USGS" />

Такива отделни европейци, французи, испанци и британци, скитат из Скалистите планини от 1720-те до 1800-те години в търсене на полезни изкопаеми и кожи. За търговията с кожи, през 1799 г. Северозападната компания основава в подножието на планината фактория, наречена ''Скалисти планини'' като търговски пункт (на територията на съвременна [[Алберта]]), а техните съперници от Компанията на Хъдсъновия залив, създават недалеч търговски пункт на име Актън.<ref name = PC2012>{{cite web|title=Rocky Mountain House National Historic Site of Canada|date=28 Feb 2012|url=http://www.pc.gc.ca/lhn-nhs/ab/rockymountain/index.aspx|accessdate=15 Aprilаприл 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6E70xaPvW|archivedate=2013-02-01}}</ref> В началото на 19 век, тези пунктове са в основата на по-голямата част от дейностите на европейците в канадските Скалисти планини. Сред най-значимите сред тях са експедициите на [[Дейвид Томпсън (пътешественик)|Дейвид Томпсън]], който пътува по течението на река Колумбия до Тихия океан.<ref name = "nwda2006">{{cite web|title=Guide to the David Thompson Papers 1806 – 1845|year=2006|url=http://nwda-db.wsulibs.wsu.edu/findaid/ark:/80444/xv07195|accessdate=15 Aprilаприл 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6E70yL8S6|archivedate=2013-02-01}}</ref> По време на своето пътешествие през 1811 г., той се разполага на лагер на мястото при сливането на Колумбия и Снейк Ривър и оставя там стълб и съобщение, в което заявява правата на Великобритания над местността и намерението на Северозападната компания да построи форт в района.<ref name = "Oldham2003">{{cite web | title = David Thompson plants the British flag at the confluence of the Columbia and Snake rivers on July 9, 1811. | last = Oldham | first = kit | date = 23 Jan 2003 | url = http://www.historylink.org/index.cfm?DisplayPage=output.cfm&file_id=5096 | accessdate = 15 April 2012}}</ref>

Според англо-американската конвенция от 1818 г., която установява 49-ия паралел като международна граница на запад от [[Горско езеро|Горското езеро]] до „Каменните планини“, Обединеното кралство и Съединените щати се съгласяват, земите на запад до Тихия океан да бъдат „съвместно владение“.<ref name = "USDS2007">{{Cite web|title=Treaties in Force|date=1 Nov 2007|url=http://www.state.gov/documents/organization/83046.pdf|accessdate=15 Aprilаприл 2012|postscript=.|archiveurl=http://www.webcitation.org/6E70ywNPL|archivedate=2013-02-01}}</ref> С резолюция за териториалните и договорните въпроси, решаването на [[Спор за границата на Орегон|спора за границата на Орегон]], е отложено за по-късна дата.

Преговорите с Великобритания в течение на следващите десетилетия не довеждат до регулиране на претенциите по границата: спорът за [[Орегон]] става най-важната тема в геополитическата дипломация между [[Британската империя]] и младата американска република. Спорното съвместно владение на Великобритания и САЩ продължава до 15 юни 1846 г., когато, по Орегонския договор, Англия отстъпва правата си над земите. През 1841 г. [[Джеймс Синклеър]], главен търговски агент на Компанията на Хъдсъновия залив, повежда около 200 заселника от колонията Червената река на запад, за да укрепи селищата около форт Ванкувър в опит да запази района на Колумбия под властта на Великобритания. Отрядът пресича Скалистите планини и навлиза в долината Колумбия, област в планините близо до съвременния Редиум-Хот-Спрингс в Британска Колумбия, а после се отправя на юг. Въпреки тези усилия, през 1846 г., Великобритания отстъпва правата си върху земите в района на Колумбия южно от 49-ия паралел на Съединените Щати. Това решение на спора за граниите на Орегон е утвърдено в така наречения [[Орегонски договор]].<ref name = "CSPN">{{cite web|title=Historical Context and American Policy|url=http://content.lib.washington.edu/curriculumpackets/treaties/assimilation2.html|accessdate=15 Aprilаприл 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6E70zOpAF|archivedate=2013-02-01}}</ref>

Започвайки през 1842 г., Скалистите планини са пресечени от хиляди преселници.<ref name = "BLMotic">{{cite web|title=Oregon Trail Interpretive Center|url=http://www.blm.gov/or/oregontrail/history-basics.php|accessdate=15 Aprilаприл 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6E7100hdT|archivedate=2013-02-01}}</ref> [[Мормони]]те започват да се заселват в близост до Голямото солено езеро през 1847 г.<ref name = "UNL">{{cite web|title=The Mormon Trail|url=http://cdrh.unl.edu/diggingin/trailsummaries/di.sum.0006.html|accessdate=15 Aprilаприл 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6E710bOWu|archivedate=2013-02-01}}</ref> От 1859 до 1864 г., в щатите [[Колорадо]], [[Айдахо]], [[Монтана]] и Британска Колумбия са открити златни залежи, което предизвиква няколко трески за злато. Тогава в тези райони пристигат хиляди златотърсачи и миньори, които претърсват за залежи всяка планина и каньон. Те създават първата голяма индустрия в Скалистите планини. Само по време на златната треска в Айдахо е добито повече злато от златните треска в Калифорния и Аляска, взети заедно и това изиграва важна роля за финансирането на силите на Съюза по време на Американската гражданска война. През 1869 г. е завършено строителството на трансконтиненталната жп линия,<ref name = "UC2012">{{cite web|title=The Transcontinental Railroad|year=2012|url=http://www.calisphere.universityofcalifornia.edu/themed_collections/subtopic2b.html|accessdate=15 Aprilаприл 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6E711268L|archivedate=2013-02-01}}</ref> а през 1872 г. е създаден първият национален парк в света – [[Йелоустоун]].<ref name = "NPS">{{cite web|title=Yellowstone National Park|date=4 Aprilаприл 2012|url=http://www.nps.gov/yell/index.htm|accessdate=15 Aprilаприл 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6E711nOXP|archivedate=2013-02-01}}</ref> За трансконтиненталната железопътна линия в Канада отначало е обещано, че ще бъде изградена през 1871 г., но по политически причини, изграждането ѝ не е завършено до 1885 г. В крайна сметка тя е построена – след разглеждане на редица различни маршрути, трасето ѝ преминава през проходите Кикинг Хорс и Роджърс.<ref name = "StanfordCPR">{{cite web|title=Canadian Pacific Railway|url=http://www.stanford.edu/group/west/cgi-bin/pager.php?id=108|accessdate=15 Aprilаприл 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6E712cF9T|archivedate=2013-02-01}}</ref> Благодарение на далновидността на организаторите на железопътната линия, големи територии от канадските Скалисти планини са запазени като национални паркове – Джаспър, Глешър, Банф и Йохо, поставили началото на туристическа индустрия, която процъфтява и до днес. Глейшиърският национален парк в Монтана е създаден със същите намерения за туризъм по Северо-тихоокеанската железопътна линия.<ref name = "PennState2011">{{cite web | title = Glaciers and Glacier National Park | year = 2011 | url = https://www.e-education.psu.edu/geosc10/l7_p3.html | accessdate = 15 April 2012}}</ref> Въпреки че заселниците изпълват долините и миньорските градчета, опазването на околната среда започва веднага. През 1891 – 1892 г. президентът на САЩ [[Бенджамин Харисън]] създава няколко горски фонда в Скалистите планини. През 1905 г. президентът на САЩ [[Теодор Рузвелт]] разширява горския резерват ''Medicine Bow Forest Reserve'', днес известен като национален парк „[[Скалисти планини (национален парк)|Скалисти планини]]“. Икономическото развитие започва с мините, горското и селското стопанство, местата за почивка, както и услугите, които ги съпътстват. Палатките и лагерите стават ферми и стопанства, фортовете и жп станциите се превръщат в селища, а селищата постепенно стават градове. <ref name="USGS" />