Бакелит: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
[[Файл:Bakelit Struktur.svg|мини|250x250пкс|Структура на бакелита]]
'''Бакелит''' или '''полиоксибензилметиленгликоланхидрид''' е първата [[пластмаса]], направена от синтетични компоненти. Това е [[Термореактивен полимер|термореактивна]] [[Фенолформалдехидна смола|фенолформалдехидна смола]], образувана от реакция на [[кондензация]] на [[фенол]] с [[формалдехид]]. Бакелитът е разработен от [[Белгия|белгийско]]-[[Съединени американски щати|американският]] [[химик]] [[Лео Бакеланд]] в [[Йонкърс]], [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]] през 1907.
Бакелитът е патентован на 7 декември 1909. Създаването на синтетична пластмаса е революционно, заради неговата [[Изолатор|електрическа непроводимост]] и топлоустойчивост в електрически изолатори, радио- и телефонни обвивки и разнообразни продукти като кухненски съдове, бижута, тръбни стени, детски играчки и огнестрелни оръжия. „[[Ретро]]“ видът на стари бакелитни продукти ги прави колекционерски.<ref>Cook, Patrick; Slessor, Catherine (1998). ''An illustrated guide to bakelite collectables''. London: Quantum. <nowiki>ISBN 9781861602121</nowiki>.</ref>
Бакелитът е обявен за Национална историческа химична забележителност на 9 ноември 1993 от [[Американско химично общество|Американското химично общество]] като признание за значимостта му като първата в света синтетична пластмаса.<ref>American Chemical Society National Historic Chemical Landmarks. ''
== Свойства ==
Ред 23:
Наличността, лекотата и скоростта на формоване на бакелита помагат да се намалят разходите и да се увеличи наличността на продуктите, така че както телефоните, така и радиостанциите стават общи битови потребителски стоки. Той е също от значение за развиващата се автомобилна индустрия. Скоро след това може да се открие в редица други потребителски продукти, вариращи от тръбни дръжки и бутони до мундщук на саксофона, камери, ранни картечници и корпуси на уреди.
В началото на 20-те години на XX век той става популярен материал за бижута. Дизайнерката [[Коко Шанел]] включва бакелитни гривни в колекциите си за бижута. Дизайнери като Елза Скиапарели го използват за бижута, а също и за специално конструирани копчета за облекло. По-късно Диана Вриеланд, редактор на ''[[Vogue]]'', става ентусиазирана за бакелита. Бакелитът се използва и за представителните кутии за часовници ''Breitling''. Дизайнерите на бижута като Хорхе Кайсео Монтес де Ока все още използват старинни материали от бакелит, за да направят дизайнерски бижута.
През 30-те години бакелитът започва да се използва за фигурки на игри, например в шаха или чипове при покера, домино и т.н. Кухненски прибори като кутии и прибори за хранене са насърчавани поради своята устойсчивост на топлина и обелване. Използван е също така и при китарите.
Ред 31:
== Източници ==
<references />
[[Категория:Пластмаси]]
[[Категория:Композитни материали]]
| |||