Тамплиери: Разлика между версии

В края на ноември [[1307]] г., когато Климент заповядва арестуването на тамплиерите в цяла Европа, той вече знае какво прави. Тази заповед, която е логично следствие от поемането на делото от Светия престол, впрочем набляга предимно на рицарите в опасност – онези, които са задържани от Филип Хубави. Владетелите на другите страни постъпват по своя преценка – в Англия и [[Португалия]]<ref>{{икона|en}} {{cite book|title=The Knights Templars}}</ref>, например, тамплиерите не са притеснявани. Всъщност „Орденът на Тамплиерите“, обигран в политическите тънкости, схваща добре истинското значение на папското решение и веднага надига глава навсякъде. В Испания тамплиерите се укрепват в пълно въоръжение в крепостта [[Монсон]]; в Германия [[Волфангер]] „дивият граф“, начело на група смели тамплиери изисква и получава от един провинциален църковен събор свободата на членовете на Ордена; накрая във Франция Жак дьо Моле и неговите другари не потвърждават признанията си<ref>Martin, с. 140 – 142.</ref>.

 

|first=Barbara |last = Frale |year=2004 |title=The Chinon chart—Papal absolution to the last Templar, Master Jacques de Molay |journal=Journal of Medieval History |volume=30 |issue=2 |pages=109 – 134 | doi = 10.1016/j.jmedhist.2004.03.004 |url=http://www.sciencedirect.com/science?_ob=ArticleURL&_udi=B6VC1-4CC314K-3&_user=1589142&_handle=V-WA-A-W-Z-MsSAYWW-UUA-U-AAVADBEZEV-AABEBWUVEV-ZBZVECBYZ-Z-U&_fmt=summary&_coverdate=06%2F30%2F2004&_rdoc=2&_orig=browse&_srch=%23toc%235941%232004%23999699997%23504102!&_cdi=5941&view=c&_acct=C000053912&_version=1&_urlVersion=0&_userid=1589142&md5=cc8dc869d6bc4326929c25a42c118a60 |accessdate=1 април 2007}}</ref>. Да предаде затворниците на папата. Невъзможно: те са твърде многобройни, а папата не разполага с достатъчно затвори. С хладния си хумор този аргумент е неопровержим: та само в Париж са разпитани 666 тамплиери и така, заради липса на място, папата трябва да оттегли искането си: занапред формално затворници на Църквата, тамплиерите ще продължат да бъдат пазени от кралската стража. В същото време Филип предизвиква „журналистическа кампания“ срещу Климент V: пасквили, разпространени в цялата страна сурово заклеймяват неговия непотизъм; прицелът е точен: Климент действително обсипва всичките си роднини, от най-близкия до най-далечния, с истинска манна небесна от църковни благини. Накрая, както винаги при големи поводи, кралят прави обръщение към народа. През [[1308]] г. той свиква в [[Тур (град)|Тур]] [[Генерални щати на Франция|Генералните щати]]; по-голямата част от благородниците не отговарят на призива, но духовенството, съставено предимно от привърженици на [[галиканизъм|галиканизма]], и третото съсловие, което е възмутено от богатството на Храма, изискват за Ордена възможно най-тежкото наказание.

 

Но Климент не отстъпва, което е доста непредвидено: той не може прибързано да осъди „Ордена на Тамплиерите“ на основата на наличните сведения; колкото до признанията, казва той, „понякога те се разминават“. Той самият изслушва седемдесет и двама тамплиери; а когато става дума за висшите сановници на Ордена – Великият магистър Моле, Великият визитор [[Юг дьо Перо]], командорите от Кипър, [[Аквитания]] и [[Нормандия]] [[Рембо дьо Карон]], [[Годфроа дьо Гонвил]] и [[Жофроа дьо Шарне]] – кралят заявява, че те са в лошо здравословно състояние и не ги изпраща в Поатие, но Климент спешно изпраща кардиналите, за да ги изслушат в главната кула на [[Шинон]], където са затворени<ref>{{икона|en}} {{cite book |title= Histoire de la ville de Montpellier. Том 2 |last= d' Aigrefeuille |first= Charles |year= 1737 – 1739 |pages= 193 }}.</ref><ref>{{икона|en}} {{cite book |title= Clement V|last= Menache |first= Sophia |year= 2002|publisher= Cambridge University Press, originally published in 1998 |isbn= 0-521-59219-4 |pages= 218 }}.</ref>

 

 

Поведението на самите тамплиери е дори още по-странно: Моле, Перо и останалите, които отричат признанията си веднага, щом научават, че Църквата взима делото в ръцете си, пак обявяват вината си точно в момента, когато трима кардинали идват в Шинон. Стъписани, прелатите отново прочитат пред тях показанията им и ги приканват да си помислят добре преди да подпишат: но тамплиерите веднага подписват признанията за греховете си.