Разлика между версии на „Подмочани“

м
формат дати от англ. на български
м (замяна с n-тире)
м (формат дати от англ. на български)
До [[Балкански войни|Балканските войни]] основен поминък на местните жители е земеделието и гурбета в чужбина. Като градинари подмочанци работят в околностите на [[Цариград]], а като строители - в [[Мала Азия]] и на други места. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, ''Подгояни'' (Podgoyani) е посочено като в каза Ресен с 61 домакинства и 110 жители мюсюлмани и 62 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 86-87.</ref> Според българския географ [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), през 90-те години на XIX век Подмочани има 480 жители [[българи]] християни и 90 [[помаци|българи мохамедани]].<ref>{{МЕС|241}}</ref>
 
Почти всички жители на Подмочани в началото на XX век са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] - според статистиката на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година населението на селото се състои от 688 българи екзархисти и 42 [[албанци]]. В селото има българско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905., pр. 170-171.</ref> Българската църква „[[Свети Георги (Подмочани)|Свети Георги]]“ е построена през 1848 година.<ref name="Каталог 44">{{cite book |title= Каталог Цркви и Манастири на Баба Планина |last=Палигора |first=Ристо |authorlink= |coauthors= |year= |publisher=Центар за развој на Пелагонискиот плански регион |location= Битола|isbn= |pages=44 |url= http://issuu.com/opstinabt/docs/katalog_web_2 |accessdate=4 юли 2015-07-04}}</ref>
 
Жителите на Подмочани участват активно в съпротивата на [[ВМОРО]] срещу османската власт и в [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]]. На 24 юли 1903 година, след 5-часово сражение турска войска и башибозук нахлуват в селото, ограбват го и изгарят всички християнски къщи. Убити и изклани са 14 души, ранени са седем, а 38 жени са изнасилени.<ref>Македония и Одринско. Мемоар на Вътрешната организация, 1904, стр. 195</ref> Убитите при това нападени са Симо Стоянов, Ристе Настев, Нечо Георгиев, Ноне Янев, Илия Нечов, Кърсте Симов, Нестор Георгиев, Андрея Илиев, Ванча Стефова, Ката Мицева, Динка Трайчева, Зуда Динкина, Сава Евтимова, Ката Илиева, Лена Гошева, Наша Мишева, Никола Митрев, Гошо Цветков и Никола Митов. През август са убити още Трайче Стойчев, Павле Наумов, Нелко Димов, Симо Ристов, Ставре Петрев, Панде Трайчев, Митре Тасев, Яне Иванов, Ламби Илиев и Темелко Танев. Селото дава 70 души четници, от които загиват Кочо Илиев (Кочовски), Раде Стойчев, Коте Радев, Ставре Босилков, Ненчо Стефов и Стоян Николов<ref>Илюстрация Илинден, 1943, бр.143, стр.15</ref>.
По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] Подмочани е център на община в Ресенска околия и има 615 жители.<ref>[http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=/Fullt/extpages/SNM_23_1917_1917/SNM_23_1917_1917_P*.pdf&from=1&to=150&index=/Fullt/extpages/SNM_23_1917_1917/SNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8 Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 9.]</ref>
 
В селото има две нови църкви – „Св. св. Петър и Павел“ на рида Подмочанска Горица от Баба с голям 33-метров железен кръст, камбанария и красива гледка към Преспанската котловина и разположената наблизо „Света Петка“ с извор с лековита вода.<ref name="Каталог 43">{{cite book |title= Каталог Цркви и Манастири на Баба Планина |last=Палигора |first=Ристо |authorlink= |coauthors= |year= |publisher=Центар за развој на Пелагонискиот плански регион |location= Битола|isbn= |pages=43 |url= http://issuu.com/opstinabt/docs/katalog_web_2 |accessdate=4 юли 2015-07-04}}</ref>
 
[[Файл:Podmochani-moniment.jpg|мини|250п|Паметник в Подмочани]]