Поздивища: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
|||
Ред 35:
[[Файл:Pozdivishta Sveta Bogoroditsa Fresco.JPG|ляво|мини|250п|Стенопис от „Света Богородица“]]
Църквата „[[Успение Богородично (Поздивища)|Света Богородица]]“ в Поздивища датира от около 1700 година, но е лошо запазена – покривът е разрушен и стенописите са повредени.<ref name="Cyberotsarka">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.cyberotsarka.gr/index.php?option=com_content&view=article&id=133:naosxalara&catid=34:nomos-kastorias&Itemid=53 | заглавие = Ναός Παναγίας - Χαλάρα Καστοριάς | достъп_дата =
В края на XIX век Поздивища е чисто българско село. [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Босдивиста'' (Bosdivista) живеят 900 гърци.<ref>[[s:fr:Fichier:Synvet - Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Поздивища (''Posdivischta'') е посочено като село с 52 домакинства и 160 жители [[българи]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Поздивища има 700 жители [[българи]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.]</ref>
Ред 51:
В 1915 година костурчанинът учител [[Георги Райков (учител)|Георги Райков]] пише:
{{цитат|1/2 ч. на северозапад от с. [[Черновища]] е разположено с. Поздивища с около 124 къщи. Населението е чисто българско и си говори на матерния си язик - български. Имат си българска църква и български свещеници: поп Георги Киров и поп Ставро, както и българско училище с учител Георги Райков, а след него си имаха свои учители от селото: Олга Новачкова и Трайко Илиев. За духовен началник признаваха Българския Екзарх Йосиф I.<ref name="Борбите 24">{{cite book |title=„Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите“. — В: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“ |last=Райков|first=Георги
=== В Гърция ===
Ред 105:
== Бележки ==
<references/>
{{Дем Костур}}
| |||