Никифор Никифоров (генерал-майор): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 78.90.207.252 (б.): копирано от източника Етикет: Отмяна |
||
Ред 32:
През 1921 г. завършва [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[Софийския университет]]. След войната служи във Военното училище, с Министерска заповед (МЗ) № 27 от 1922 г. е приведен в съдебното ведомство. На 30 януари 1923 г. е произведен в чин [[майор]], между 1926 и 1933 г. е председател на Военни съд в Русе, като на 30 януари 1927 г. е произведен в чин [[подполковник]]. Със МЗ № 87 от 1930 г. е назначен за постоянен член на военнокасационен съд. На 1 юли 1931 г. е произведен в чин [[полковник]], с МЗ № 90 от 1933 г. е назначен за председател на военнокасационния съд, след което с МЗ № 105 от 1934 г. и с МЗ № 114 от 1936 г. е назначен за началник на военносъдебната служба. В периода 1934 – 1940 г. е председател на българската асоциация Рьорих. От 1939 г. до 1943 г. е съветски агент под псевдонима „Журин“ в разузнавателна група на д-р [[Александър Пеев (политик)|Александър Пеев]]. Разкрит е и през 1943 г. е уволнен от служба.
Кавалер е на съветския орден „Червено знаме“ и на орден „Народна република България“, I степен.<ref>Недев, с. 299</ref>
|