Разлика между версии на „Уинстън Чърчил“

м
редакция без резюме
м
През 1930-те Чърчил не заема държавна длъжност и се намира в политическа изолация, но предупреждава за опасността от въоръжаването на [[Германия]]. При избухването на [[Втората световна война]] той отново е назначен за първи лорд на адмиралтейството. След оставката на [[Невил Чембърлейн]] на 10 май 1940 г. Чърчил става [[Министър-председател на Обединеното кралство|министър-председател]] и остава начело до края на войната и победата на [[Съюзници]]те. Известен с непоколебимата си позиция срещу [[Германска империя (1933-1945)|Германската империя]], дори когато тя завладява голяма част от [[Европа]] през 1940 г., той игнорира предложенията на [[Адолф Хитлер]] за сепаративен мир, в резултат на което започва [[битка за Британия|битката за Британия]]. Чърчил се изявява със своите речи и радио предавания, които вдъхновяват британския народ.
 
След Втората световна война Консервативната партия губи изборите през 1945 г. и Чърчил става лидер на [[Опозиция (политика)|опозицията]]. Войната довежда Великобритания до банкрут и тя е принудена да вземе [[англо-американски заем|заем от $ 4,33 милиарда]] (еквивалентни на $ 56 милиарда през 2012 г.) от [[САЩ]].<ref>[[#refOHBEv4|Brown]], p.&nbsp;331.</ref> През 1946 г. Чърчил пръв [[s:Реч за Желязната завеса|заговаря]] за [[Съюз на съветските социалистически републики|съветската]] заплаха за демократична Европа и тази реч се смята за начало на [[Студена война|Студената война]]. Въпреки че [[s:Трябва да построим един вид Съединени европейски щати|се изказва]] за [[Европейски съюз|обединение]] на Европа като „един вид Съединени европейски щати“, Чърчил настоява за британска независимост от [[Европейска общност за въглища и стомана|Европейската общност за въглища и стомана]], на която гледа като на френско-германски проект. Той вижда мястото на Великобритания отделно от континента, с много повече общо със страните от [[Общност на нациите|Британската общност]] и със [[Съединените щати]] в така наречената [[Англосфера]].{{hrf|Jenkins|810}}<ref name="quote-data">{{cite web|url=http://www.churchill-society-london.org.uk|title=Remembrance Day 2003|accessdate=25 Aprilаприл 2007|publisher=Churchill Society London}}</ref> Почти веднага след края на Втората световна война [[Британската империя]] започва да се разпада като първо [[Трансйордания]] (1946), [[Индия]] (1947), [[Пакистан]] (1947), [[Шри Ланка]] (1948) и [[Мианмар]] (1948) получават независимост. През 1948 г. [[Британски мандат в Палестина|Британският мандат в Палестина]] рухва и е създадена държавата [[Израел]]. През 1951 – 1955 г. отново е министър-председател и се занимава с [[Война в Малая|войната в Малая]], която води до независимост на [[Малайзия|Малайската федерация]], [[бунт на мау мау|бунта на мау мау]] в [[Кения]], [[Корейската война]] и [[Държавен преврат в Иран (1953)|държавния преврат в Иран]]. Той е единственият британски министър-председател, получил [[Нобелова награда за литература]] и първият чужденец, избран за [[почетен гражданин]] на [[САЩ]].<ref>{{cite web|title=Winston Churchill|url=http://www.senate.gov/reference/resources/pdf/pl8806.pdf|work=Pub.L. 86 – 6|publisher=U.S. Senate|accessdate=17 Marchмарт 2011|date=9 Aprilаприл 1963}}</ref> Оказана му е честта на държавно погребение, превърнало се в едно от най-големите събирания на държавници в историята. Чърчил се счита от мнозина за един от най-влиятелните хора в британската история.
 
== Биография ==
=== Семейство и ранни години ===
[[File:Churchill 1881 ZZZ 7555D.jpg|thumb|left|upright|Чърчил на възраст 7 през 1881]]
Роден в аристократичното семейство Спенсър,<ref>{{cite web|url=http://www.thepeerage.com/p10620.htm#i106196|title=Rt. Hon. Sir Winston Leonard Spencer Churchill|accessdate=20 Decemberдекември 2007|author=Darryl Lundy|publisher=thePeerage.com}}</ref> ''Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил'', подобно на баща си използва името ''Чърчил'' в обществения живот.{{hrf|Jenkins||1 – 20}} Неговият предшественик Джордж Спенсър променил името на Спенсър-Чърчил през 1817, когато става херцог Марлборо, за да наблегне на произхода си от [[Джон Чърчил|Джон Чърчил, 1-я херцог Марлборо]]. Бащата на Уинстън, лорд [[Рандолф Чърчил]], е политик, а майка му, [[Джени Джеръм]] (1854 – 1921) е дъщеря на американския милионер Ленърд Джеръм. Роден е на 30 ноември 1874, два месеца преждевременно, в двореца [[Бленъм (дворец)|Бленъм]], Уудсток, [[Оксфордшър]].{{hrf|Jenkins|7}} Чърчил има един по-малък брат, Джон Стрейндж Спенсър-Чърчил (1880 – 1947).
 
[[File:Blenheim main entrance.jpg|thumb|[[Дворец Бленъм|Дворецът Бленъм]], домът на семейството на Чърчил]]
 
С независим и непокорен характер, Чърчил обикновено се справя лошо в училище, за което е наказван. Той учи в три училища: в [[Аскът]], [[Хоув]] и в [[Хароу]] от 17 април 1888, където започва военната му кариера. Няколко седмици след пристигането му той се присъединява към Хароуския стрелкови корпус.<ref name="Centre-Hussars">[http://www.winstonchurchill.org/learn/biography/the-soldier/lt-churchill-4th-queens-own-hussars Lt Churchill: 4th Queen's Own Hussars], The Churchill Centre. RetrievedПосетен на 28 Augustавгуст 2009.</ref> Получава високи оценки по [[английски език|английски]] и [[история]] и е шампионът по фехтовка на училището.
 
Той е рядко посещаван от майка си, лейди Чърчил, и ѝ пише писма, молейки я да дойде в училището му или да му позволи той да я посети. Връзката с баща му е по-далечна, той веднъж отбелязва, че рядко са си говорили.{{hrf|Jenkins||10 – 11}} Заради липсата на контакт с родителите си той става много близък с бавачката си, Елизабет Ан Еверест, която нарича „Old Woom“.{{hrf|Jenkins||10}} Баща му умира на 24 януари 1895, на възраст 45, което оставя Чърчил с убеждението, че ще умре млад и следователно трябва бързо да остави следа в света.<ref>Haffner, [http://books.google.com/books?id=FI2LNFtBLasC&pg=PA32&dq=die+young p. 32]</ref>
 
[[File:Wc0042-3b13159r.jpg|thumb|Младият Уинстън Чърчил на лекционна обиколка на Съединените щати през 1900]]
През 1897 Чърчил се опитва да отпътува, за да прави репортажи и, ако е необходимо да се бие в [[Гръцко-турска война (1897)|Гръцко-турската война]], но конфликтът приключва преди той да пристигне. По-късно, докато се подготвя да се завърне в Англия чува, че три бригади на британската армия ще се бият срещу [[пущуни|пущунското]] племе на Северозападната граница на [[Индия]] и моли висшестоящите си офицери да се включи в боя.<ref>{{cite web|url=http://arthursclassicnovels.com/arthurs/churchill/mkdff10.html|title=The Story Of The Malakand Field Force – An Episode of Frontier War|author=Sir Winston S. Churchill|work=arthursclassicnovels.com|accessdate=17 Marchмарт 2007|archiveurl=http://web.archive.org/web/20070714183801/http://arthursclassicnovels.com/arthurs/churchill/mkdff10.html|archivedate=14 Julyюли 2007|deadurl=yes}}</ref> Бие се под командването на генерал Джефри, командир на втора бригада, действаща в Малаканд в граничния регион на [[Британска Индия]]. Джефри го изпраща с петнадесет скаута да изследва Мамундската долина. Докато са на разузнаване, те се натъкват на вражеско племе, слизат от конете и откриват огън. След едночасова престрелка пристига подкрепление – 35-ти [[сикх]]ски полк и бригадата опитва да продължи по пътя си. Стотици туземци тогава ги улавят в засада и откриват огън, което ги принуждава да отстъпят. Отстъпвайки, четирима мъже носят ранен офицер, но са принудени да го изоставят. Офицерът е посечен и убит пред очите на Чърчил; по-късно той пише за убиеца, „Забравих всичко друго в този момент освен желание да убия този човек.“<ref name="Mamund"/> Числеността на [[сикхи]]те обаче намалява и затова следващият командващ офицер казва на Чърчил да отведе останалите мъже и момчета в безопасност. Преди да тръгне той иска бележка, за да не бъде обвинен в дезертьорство.<ref>{{cite book|last=Churchill|first=Winston|title=My Early Life|year=2002|month=Octoberоктомври|publisher=Eland Publishing Ltd|isbn=0-907871-62-3|page=143}}</ref> Получава бележката, набързо подписана, и се отправя нагоре по хълма и вдига под тревога другата бригада. Боевете в региона продължават още две седмици преди да могат да се приберат телата на мъртвите. Той пише: „Дали си струваше не мога да преценя.“<ref name="Mamund">{{cite news|title=Two opposition views of Afghanistan|url=http://www.spectrezine.org/war/twoviews.htm|publisher=Spectrezine|date=20 Marchмарт 2006|accessdate=17 Marchмарт 2007}}</ref> Негов разказ за обсадата на Малаканд е публикуван през декември 1900. Той получава £600 за разказа си. По време на кампанията също пише статии за вестниците ''The Pioneer'' и ''The Daily Telegraph''.{{hrf|Jenkins|29 – 31}}
 
=== Судан ===
Чърчил успява да избяга от лагера и с помощта на един английски минен управител достига до залива Мапуто, португалско [[Мапуто|Лоуренсо Маркеш]] – близо 480 км.{{hrf|Jenkins|55 – 62}} Бягството му го прави за известно време [[национален герой]] във Великобритания, но вместо да се върне у дома, той се връща в армията и участва в нейния марш в помощ на обсадените британци в Лейдисмит и превземането на Претория.{{hrf|Jenkins|61 – 62}} Този път, макар и да продължава да е военен кореспондент, той получава назначение в леката кавалерия. Чърчил е сред първите британски войници, влезли в [[Лейдисмит]] и [[Претория]]. Заедно с братовчед си Чарлс Чърчил, 9-и херцог Марлборо, в Претория успяват да изпреварят всички и да пленят 52 бурски надзиратели на затворнически лагер.{{hrf|Jenkins|62 – 64}}
 
[[File:Burnham churchill jul1900.jpg|thumb|350px|На борда на „Dunottar Castle“ на връщане от Бурската война, юли 1900. Чърчил е вторият седнал от дясно на ляво<ref name="finesthour127">{{cite web |url=http://www.winstonchurchill.org/images/finesthour/Vol.01%20No.127.pdf |title=Finest Hour |accessdate=8 Januaryянуари 2014 |format=PDF |work=Journal of the Churchill Centre and Societies, Summer 2005|archivedate=3 Julyюли 2010|archiveurl=https://web.archive.org/web/20100703041301/http://www.winstonchurchill.org/images/finesthour/Vol.01%20No.127.pdf}}</ref>]]
 
През 1900, Чърчил се връща в Англия на същия кораб ''Dunottar Castle'', с който е плавал осем месеца по-рано.<ref name="finesthour127"/> Описва преживяванията си от Бурската война в книгите ''London to Ladysmith'' и ''Ian Hamilton's March''. В общите избори през 1900 г. е избран за депутат от [[Олдъм]]. След това се отправя на лекционна обиколка из Великобритания, а след това и в [[САЩ]] и [[Канада]], печелейки повече от £10 000.{{hrf|Jenkins|69}} Това поставя начало на неговата популярност и е стъпало към политическата му кариера.
По време на първата си парламентарна сесия като депутат той се обявява против военните разходи и предложението на правителството (на консерваторите и либералните юнионисти) за обширни мита, предназначени да запазят икономическата доминация на Великобритания. След като прочита ''Бедността, изучаване на градския живот'' от Сийбом Раунтрий той става поддръжник и на движението за социална реформа. Това противопоставяне на партийната политика го изолира от собствената му партия и от избирателите. През 1904 г. той решава да се присъедини към Либералната партия<ref>[http://www.spartacus.schoolnet.co.uk/PRchurchill.htm Winston Churchill Biography]</ref> и вече като либерал продължава да води кампания за [[свободна търговия]]. След като през декември 1905 г. либералите сформират правителство с министър-председател [[Хенри Кемпбъл-Банерман]], Чърчил става заместник-министър на колониите, занимавайки се главно с Южна Африка след Бурската война.
 
При изборите от 1906 г. Чърчил се кандидатира от Либералната партия в избирателен район Северозападен [[Манчестър]]. Той печели с мнозинство от 1214 гласа и държи мястото до 1908 г., <ref name="centre-710">{{cite web|url=http://www.winstonchurchill.org/learn/reference/churchills-elections|title=Churchill's Elections|accessdate=28 Augustавгуст 2009|last=Hall|first=Douglas J.|publisher=The Churchill Centre}}</ref> когато министър-председател става [[Хърбърт Аскуит]]. Чърчил е повишен до Президент на търговския борд (министър на икономиката)<ref name=gilbert /> и остава на този пост до 1910. Той се присъединява към новоназначения канцлер на хазната [[Дейвид Лойд Джордж]] срещу предложените от Първия лорд на адмиралтейството [[Реджиналд МакКена]] огромни разходи за строежа на линейни кораби (тип [[дредноут]]) и в подкрепа на либералните реформи.<ref name=toye>{{cite book|last=Toye|first=Richard|title=Lloyd George and Churchill: Rivals for Greatness|publisher=Macmillan|year=2007|location=London|isbn=978-1-4050-4896-5}}</ref> Участва в приемането на редица закони: закон за първата минимална заплата във Великобритания (1908)<ref>Churchill, Randolph. ''Winston S. Churchill: Young Statesman''. © 1967 C & T Publications: pp. 287 – 89</ref>, закон за подпомагане на безработните да си намерят работа (1909), първия закон за осигуряването (1911).{{hrf|Jenkins|150 – 2}} Като поддръжник на [[евгеника]]та той участва в написването на Закон за бавноразвиващите се, въпреки че законът, който в крайна сметка се приема, отхвърля неговите предпочитания за стерилизация на слабоумните и затварянето им в институции.<ref>Martin Gilbert, ''Churchill and Eugenics'', 2009. [http://www.winstonchurchill.org/support/the-churchill-centre/publications/finest-hour-online/594-churchill-and-eugenics online text]</ref>
 
Чърчил помага също за приемането на т.нар. Народен бюджет през 1909 г., ориентиран към създаването на нови програми за социално подпомагане чрез въвеждане на нови данъци за богатите {{hrf|Jenkins|157 – 66}}. Обаче след приемането му от [[Камара на общините на Обединеното кралство|Камарата на общините]], бюджетът получава вето в [[Камара на лордовете|Камарата на лордовете]], където консерваторите имат мнозинство. За да се преодолее кризата между позициите на двете камари на парламента, се налага провеждането на избори през януари и декември 1910. Либералите водят енергична политическа кампания и ги печелят, с което получават и мандат за осъществяване на реформите. Така бюджетът е приет през 1911 със специален закон, който е и от голямо конституционно значение за уреждане на взаимоотношенията между двете камари.
 
=== Първа световна война и следвоенна коалиция ===
При избухването на [[Първата световна война]] Чърчил става член на Военния съвет. Насърчава разработката на [[танк]]ове, като осигурява финансиране на изследванията от флотските фондове.<ref name=WW1Tank/> След това формира специална комисия – „Комисия по сухопътните кораби“ (''Landships Committee''), която да ръководи разработката на първите британски танкове и макар по-късно разработката на бойния танк да се счита за тактическа победа, за времето си тя е възприемана като пилеене на средства и Чърчил търпи критика.<ref name=WW1Tank>{{cite web|url=http://www.firstworldwar.com/weaponry/tanks.htm|title=The First World War, The development of the Tank, sponsored by Winston Churchill|accessdate=16 Decemberдекември 2007}}</ref> През пролетта на 1915 той е един от политическите и военни стратези на [[Битка за Галиполи|Галиполската кампания]] на [[Дарданели]]те по време на Първата световна война<ref name=Dardanelles>{{cite book|last=Callwell|first=C.E.|title=Dardanelles, a study of the strategical and certain tactical aspects of the Dardanelles campaign|publisher=Naval & Military Press Ltd|year=2005|location=London|isbn=978-1-84574-273-7}}</ref> След нейния неуспех Чърчил поема голяма част от вината за фиаското. Тъй като при формирането на следващото многопартийно коалиционно правителство през май 1915 г., консерваторите непреклонно искат понижението му, Чърчил е понижен в канцлер на [[херцогство Ланкастър]] (изцяло почетна длъжност – като лично владение на монарха, херцогството е управлявано от кралския двор), за няколко месеца. Въпреки това той продължава да взема активно участие в политиката. Това е времето на [[Преговори на България с Антантата и Централните сили|преговори за участието на България]], която все още е неутрална. Още преди това, като член на Военния съвет Чърчил яростно се застъпва пред кабинета за привличането на [[България]] на страната на [[Антантата]] „на всяка цена“ {{hrf|Гунев|2007|87}}. В писмо до външния министър [[Едуард Грей]] Чърчил протестира против пасивното изчакване на събитията от външното министерство:
{{cquote|Аз съм изцяло в полза на това да играем играта така, че да получим България... Тя е голямата награда и чак когато разберем със сигурност, че тя няма да се присъедини към нас, можем да вземем предвид гръцките и сръбските интереси... Засега сме в българския лагер, нека да останем в него. Тя (България) струва колкото останалите взети заедно и тя ще докара останалите.{{hrf|Гунев|2007|97}}}}
През юни 1915 г. Чърчил пише меморандум, в който казва, че при първия по-значителен успех при Дарданелите:
Балканските страни обаче се държат резервирано и отказват да се присъединят към „каузата на справедливостта срещу хунското варварство“{{hrf|Гунев|2007|98}}.
 
На 15 ноември 1915 г. той подава оставка от кабинета{{hrf|Jenkins|282 – 8}} и макар че остава член на парламента, постъпва в армията. Служи няколко месеца на [[Западен фронт|Западния фронт]], командвайки 6-и Батальон на Кралските шотландски стрелци (''6th Royal Scots Fusileers'') с чин подполковник{{hrf|Jenkins|301}}<ref name="army.mod.uk">{{cite web|url=http://www.army.mod.uk/infantry/regiments/4598.aspx |title=20th and early 21st Century – British Army Website |publisher=Army.mod.uk |accessdate=3 Aprilаприл 2011}}</ref> Като командир той провежда 36 акции в ивицата ничия земя, без да участва в боеве, макар че неговият участък от фронта при Плугстерт (Ploegsteert) преди това е бил един от най-активните<ref name="army.mod.uk"/>.
[[File:WinstonChurchill1916Army.gif|thumb|ляво|Чърчил с Кралските шотландски стрелци, 1916]]
 
През март 1916 г. Чърчил се завръща в Англия, за да говори в Камарата на общините{{hrf|Jenkins|309}}. Когато в края на 1916 [[Дейвид Лойд Джордж]] става премиер, той отново привлича Чърчил в кабинета си. През юли 1917 г. Чърчил е назначен за министър на боеприпасите (на военните доставки) и ръководи производството на танкове, самолети, оръдия и снаряди, а през януари 1919 става министър на войната и авиацията и до 1921 г. провежда редица реформи. Той е един от авторите на т.нар. „правило за десетте години“, част от кампания за икономии, основаваща се на допускането, че „през следващите пет или десет години няма да има голяма европейска война“.<ref>{{cite book | last = Чърчил | first = Уинстън | year = 1993 | title = Втората световна война (мемоари) т. 1 Назряващата буря | publisher = ИК „Труд“ |page = 68| isbn = 954-528-006-9 | ref = WW2}}</ref>. До към 1929 г. тази политика за запазване на мира е достатъчно адекватна, но през 1932 г. е изоставена поради нарасналата вероятност от война.
 
Главна грижа в мандата му в Министерството на войната е съюзническата интервенция в [[Гражданска война в Русия|Руската гражданска война]]. Чърчил твърдо поддържа чуждестранната интервенция, декларирайки, че [[болшевизъм|болшевизмът]] трябва да бъде „удушен в люлката си“<ref name="centre-282">{{cite web|url=http://www.winstonchurchill.org/i4a/pages/index.cfm?pageid=282|archiveurl=http://web.archive.org/web/20031216033237/http://www.winstonchurchill.org/i4a/pages/index.cfm?pageid=282|archivedate=16 Decemberдекември 2003|title=Cover Story: Churchill's Greatness|accessdate=26 Februaryфевруари 2007|author=Jeffrey Wallin with Juan Williams|date=4 Septemberсептември 2001|publisher=Churchill Centre}}</ref>. Макар че кабинетът е разединен, той успява да издейства интензификация и удължаване на британското участие въпреки яростната съпротива на лейбъристите. През 1920 г., след изтеглянето на последните британски войски, Чърчил изпраща оръжия на поляците, когато те нахлуват в [[Украйна]]. Той става министър на колониите през 1921 г. и подписва Англо-ирландския договор от 1921 г., с който се основава [[Ейре|Ирландската независима държава]]. Чърчил участва в дългите преговори и за да защити британските морски интереси, включва в клаузите на договора три пристанища – Куйнстаун ([[Коув]]), Касълтаунбер и Лох Суили, които [[Кралски флот|Кралският флот]] да може да използва като атлантически бази{{hrf|Jenkins|361 – 5}}. През 1938 г. обаче, според условията на Англо-ирландското търговско споразумение, базите са върнати на Ирландската независима държава.
 
След решаването на ирландския въпрос Чърчил насочва цялото си внимание към [[Близкия изток]], като взема непосредствено участие в създаването на няколко арабски държави и в решаването на въпроса за създаването на еврейска държава (в рамките на [[Британски мандат в Палестина|мандата за управление на Палестина]], предоставен на Великобритания от [[Общество на народите|Обществото на народите]]). Въпреки че през тези години политическите пристрастия на Чърчил придобиват ясна антисоциалистическа ориентация, той продължава да поддържа [[Лейбъристка партия|пролейбъристката]] платформа на [[Либерална партия (Великобритания)|Либералната партия]]. Неговата позиция срещу болшевиките в [[Съветския съюз]] обаче води до охлаждане в отношенията му с Лойд Джордж.
 
Чърчил е привърженик на употребата на [[сълзотворен газ]] за потушаване на [[кюрди|кюрдските]] бунтове в [[Ирак]],<ref>{{cite news|url=http://www.guardian.co.uk/world/2003/apr/19/iraq.arts|title=Gas, chemicals, bombs: Britain has used them all before in Iraq|accessdate=3 Februaryфевруари 2009|work=The Guardian|location=London|first=Jonathan|last=Glancey|date=19 Aprilаприл 2003}}</ref>, но такъв не е бил използван, тъй като конвенционалните бомбардировки се считат за достатъчно ефективни.<ref>{{cite book|last=Bhattacharya|first=Sutapas|title=The oneness/otherness mystery|publisher=Motilal Banarsidass Publ|year=1999|page=244|isbn=9788120816541|url=http://books.google.com/?id=_JnQWzQlMN8C&pg=RA4-PA244&dq=churchill+kurds+gas&q=churchill%20kurds%20gas}}</ref>
 
През 1923 г. той успешно лобира пред британското правителство да даде ексклузивните права върху персийските ([[ирак]]ски) петролни ресурси на „Burmah Oil“ (днес [[BP|Бритиш петролиъм]])<ref>{{cite web|url=http://www.independent.ie/opinion/columnists/kevin-myers/the-greatest-20th-century-beneficiary-of-popular-mythology-has-been-the-cad-churchill-1876680.html |title=The greatest 20th century beneficiary of popular mythology has been the cad Churchill – Kevin Myers, Columnists |publisher=Independent.ie |accessdate=2011-08-09}}</ref>.
 
==== Индийската независимост ====
Чърчил осъжда политиката на неподчинение на [[Махатма Ганди]] и индийското движение за независимост през 1930-те твърдейки, че една [[кръгла маса]] „е страшна перспектива“.<ref>247 House of Commons Debates 5s col 755</ref> По-късни източници посочват, че Чърчил предпочита Ганди да умре, ако направи гладна стачка.<ref>{{cite news|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/south_asia/4573152.stm|title=Churchill took hardline on Gandhi|publisher=BBC News |date=1 Januaryянуари 2006|accessdate=12 Aprilаприл 2010}}</ref> През първата половина на 1930-те, Чърчил застава открито срещу даването на статут на [[доминион]] на Индия. Той основава групата „India Defence League“, бореща се за запазване на британската власт в Индия. Чърчил не допуска умереност. „Истината е“ заявява през 1930, „че [[Гандизъм|Гандизмът]] и всичко, за което той се застъпва, ще трябва да бъде преодолян и смазан.“<ref name="independent.ie">{{cite web|author=Kevin Myers|url=http://www.independent.ie/opinion/columnists/kevin-myers/kevin-myers-seventy-years-on-and-the-soundtrack-to-the-summer-of-1940-is-filling-britains-airwaves-2286560.html|title=Seventy years on and the soundtrack to the summer of 1940 is filling Britain's airwaves|work=The Irish Independent |accessdate=7 Novemberноември 2010}}</ref> В речи и статии от този период той прогнозира голямо нарастване на безработицата във Великобритания и граждански безредици в Индия, ако Индия получи независимост.<ref>James, p. 260</ref> Вицекралят [[лорд Халифакс|лорд Ъруин]], назначен от предишното консервативно правителство, участва в [[кръгла маса]] в началото на 1931 и обявява съгласието на правителството на Индия да се даде статут на доминион. Това мнение се подкрепя от Либералната партия и, поне официално, от Консервативната партия. През март 1931 г. е сключен т.нар. пакт Ганди-Ъруин, с който се освобождават някои политически затворници и правителството прави отстъпки по отношение на данъка върху солта.
 
Чърчил е изцяло против кръглата маса и позицията на правителството. На събрание на Консервативната асоциация на Западен Есекс, свикано специално за целта, той казва: „Тревожно и отвратително е да се види г-н Ганди, бунтовен адвокат от Мидъл Темпъл, сега представящ се за [[факир]] от тип добре известен на изток, да крачи полугол по стъпалата на вицекралския дворец… за да преговаря на равни начала с представителя на краля-император.“<ref>Gilbert, Martin. ''Winston S. Churchill: The Prophet of Truth *1922 – 1939''. © 1976 by C&T Publications, Ltd: p. 618</ref> Той нарича лидерите на [[Индийски национален конгрес]] „Брамини, които дърдорят и прокарват принципите на западния либерализъм“,<ref>speech on 18 March 1931 quoted in James, p. 254</ref> а самия Ганди – „полугол факир“, който „заслужава да бъде изхвърлен през градските порти на [[Делхи]] с вързани ръце и крака, за да бъде стъпкан от огромен слон, управляван от новия вицекрал на Индия“.
 
Чърчил трайно се разграничава от [[Стенли Болдуин]] относно индийската независимост и не заема повече никакъв пост докато Болдуин е министър-председател. Според някои историци основното му отношение към Индия е изложено в книгата му ''Моят ранен живот'' (1930).<ref>James, p. 258</ref> По-късен източник на отрицателно отношение на Чърчил по индийските въпроси е Бенгалският глад от 1943 г., когато Чърчил е министър-председател. Националистите обвиняват военновременното правителство на Чърчил за смъртта на над три милиона души.<ref>Leonard A. Gordon, Review of ''Prosperity and Misery in Modern Bengal: The Famine of 1943 – 1944'' by Greenough, Paul R., ''American Historical Review'', Vol. 88, No. 4 (October 1983), p. 1051</ref><ref>[http://www.jstor.org/stable/1874145 JSTOR profile]</ref><ref>{{cite web|last=Mukerjee |first=Madhusree |url=http://www.hnn.us/articles/129891.html |title=History News Network &#124; Because the Past is the Present, and the Future too |publisher=Hnn.us |accessdate=2011-07-29}}</ref> Докато някои коментатори сочат като причина за глада разстроената пазарна система и лошата администрация на провинциално ниво,<ref>Gordon, ''American Historical Review'', p. 1051</ref> Артър Херман, автор на ''Чърчил и Ганди'', заявява: „Истинската причина е падането на Бирма в ръцете на японците, което отрязва основния източник за внос на ориз, когато местните източници не достигат… [въпреки че] е истина, че Чърчил е против отклоняването на провизии от други театри на военни действия към Индия, за да се покрие недостигът: това е военно време.“<ref>{{cite web|url=http://www.winstonchurchill.org/learn/in-the-media/churchill-in-the-news/575-the-bengali-famine|title=The Bengali Famine|publisher=Winstonchurchill.org|accessdate=10 Augustавгуст 2009}}</ref> В отговор на едно спешно искане за хранителни доставки на министъра за Индия, Лео Еймъри и вицекраля на Индия Уейвъл, Чърчил отговаря с телеграма до Уейвъл, питайки, ако храната е толкова оскъдна „защо [[Махатма Ганди|Ганди]] още не е умрял.“<ref>''[https://archive.is/20120630143154/www.newyorker.com/arts/critics/books/2007/08/13/070813crbo_books_mishra?currentPage=3 Exit Wounds]'', by Pankaj Mishra, ''The New Yorker'', 13 Augustавгуст 2007.</ref> През юли 1940, съвсем отскоро застанал начело на правителството, той приветства започналия конфликт между Мюсюлманската лига и Индийския национален конгрес, надявайки се, че той „ще бъде горчив и кървав“.<ref name="independent.ie"/>
 
==== Германското превъоръжаване и конфликти в Европа и Азия ====
== Министър-председател през Втората световна война ==
=== „Уинстън се върна“ ===
След избухването на [[Втората световна война]] на [[3 септември]] [[1939]], когато Великобритания обявява война на Германия (в защита на Полша по силата на Англо-полския военен съюз от 25 август 1939 г.) след като Полша игнорира германското предложение за разрешаване на проблемите за [[Данциг]], [[Данцигски коридор|Данцигския коридор]] и преследването на германското малцинство в Полша от 29 август 1939 г.,<ref>[http://der-fuehrer.org/reden/bulgarisch/41-12-11.htm Адолф Хитлер обявява война на САЩ]</ref> Чърчил е назначен за първи лорд на адмиралтейството и член на Военния кабинет, какъвто е бил в началото на Първата световна война. Когато узнават това, от Борда на адмиралтейството изпращат сигнал до флота „Уинстън се върна“ („Winston is back“).<ref>Churchill, Winston: „The Second World War“ (abridged edition), p. 163. Pimlico, 2002. ISBN 0-7126-6702-4</ref><ref name="papers-bio">{{cite web|url=http://www.chu.cam.ac.uk/archives/churchill_papers/biography/|title=The Churchill Papers: Biographical History|accessdate=26 Februaryфевруари 2007|first=Piers|last=Brendon|publisher=Churchill Archives Centre, Churchill College, Cambridge}}</ref> На този пост той се оказва един от най-активните министри по време на така наречената „[[Странна война]]“, когато единствените забележими действия са по море. Чърчил се застъпва за превантивна окупация на неутралното норвежко пристанище за желязна руда [[Нарвик]] и железните мини в Кируна, Швеция, в началото на войната. Чембърлейн и останалата част от военния кабинет обаче не се съгласяват и все отлагат операцията, докато през юни 1940 Норвегия е окупирана от немците.
 
=== Горчиво начало на войната ===
 
Скоро следват други две също толкова известни речи, произнесени непосредствено преди [[битката за Британия]]. В едната се казва:
{{cquote|… ще се сражаваме във Франция, ще се сражаваме в моретата и океаните, ще се сражаваме с растяща увереност и сила във въздуха, ние ще отбраняваме нашия остров, каквото и да ни струва това, [[s:ще се бием на бреговете|ще се сражаваме по крайбрежието]], ще се сражаваме в районите, където би могъл да слезе врагът, ще се сражаваме по полята и улиците, ще се сражаваме по нашите хълмове, няма да се предадем никога.<ref>{{cite web|url=http://www.winstonchurchill.org/learn/speeches/speeches-of-winston-churchill/128-we-shall-fight-on-the-beaches|title=We Shall Fight on the Beaches, 4 Juneюни 1940|accessdate=20 Decemberдекември 2007|publisher=Churchill Centre}}}}</ref>{{hrf|Гунев|2007|151}}
}}
В другата:
{{cquote|Нека следователно се стегнем за нашия дълг и да се държим така, че ако Британската империя и нейната Общност съществуват хиляда години, хората все още да казват, „Това бе [[s:техният най-добър час|техният най-добър час]].“.<ref name="centre-finesthour">{{cite web|url=http://www.winstonchurchill.org/learn/speeches/speeches-of-winston-churchill/122-their-finest-hour|title=Their Finest Hour, 18 Juneюни 1940|accessdate=20 Decemberдекември 2007|publisher=Churchill Centre}}</ref>}}
 
[[File:Plakat1940.jpg|thumb|„Никога толкова мнозина не са дължали толкова много на толкова малцина“ плакат от 1940 г.]]
Във връхната точка на[[битката за Британия]] неговият обзор на ситуацията включва паметния израз „Никога в полето на човешкия конфликт толкова много хора не са дължали толкова много на толкова малко (малцина)“, което поражда трайното прозвище ''[[s:Малцината|Малцината]]'' за [[пилот]]ите от КВВС, които я спечелват.<ref>Реч в Камарата на общините на 20 август 1940</ref>
 
На 10 май 1941 г. Хитлер изпраща заместник-фюрера [[Рудолф Хес]] във Великобритания с подробен мирен договор, според който Германия ще се изтегли от Западна Европа в замяна на британски неутралитет за предстоящото нападение срещу Съветския съюз.<ref>[http://www.telegraph.co.uk/history/10336126/Nazis-offered-to-leave-western-Europe-in-exchange-for-free-hand-to-attack-USSR.html Nazis ‘offered to leave western Europe in exchange for free hand to attack USSR’], Telegraph, 26 септември 2013</ref><ref>[http://www.telegraph.co.uk/culture/books/historybookreviews/10353975/Hess-Hitler-and-Churchill-by-Peter-Padfield-review.html Hess, Hitler & Churchill by Peter Padfield, review], 4 Octobreоктомври 2013</ref> Чърчил хвърля Хес в затвора.
 
Една от най-известните му военни речи е от 10 ноември 1942 след съюзническата победа във [[втора битка при Ел Аламейн|втората битка при Ел Аламейн]]. Чърчил казва:
{{cquote|Това не е краят. Дори не е началото на края. Но може би е краят на началото.<ref name="centre-endofthebeginning">{{cite web|url=http://www.winstonchurchill.org/learn/speeches/quotations|title=Famous Quotations and Stories|accessdate=28 Augustавгуст 2009|publisher=Churchill Centre}}</ref>}}
 
=== Отношения със Съединените щати ===
До момента, в който [[САЩ]] влизат във войната, Чърчил смятал, че ще воюва сам. Основата на неговата стратегия са бомбардировките над Германия и концентрацията на сили в [[Средиземноморие]]то и в [[Близкия изток]]. Чърчил се нуждае от американската помощ – както икономическа, така и военна. САЩ оказват значителна подкрепа на Великобритания, но от друга страна, тоталният американски контрол над английската икономика лишава страната от всякаква икономическа самостоятелност по време на войната. Въпреки това Чърчил държи на тясното сътрудничество и съюза със САЩ. Това сътрудничество е потвърдено и на [[Атлантическа конференция|Атлантическата конференция]] с президента на САЩ [[Франклин Рузвелт]] през август 1941 г. По-късно към двамата се присъединява и генералният секретар на [[КПСС]] [[Йосиф Сталин]], създавайки по този начин Голямата тройка. След края на войната близките отношения на трите страни-съюзнички в [[Съюзници|антихитлеристката коалиция]] изчезват напълно.
 
Доброто отношение на Чърчил с [[Франклин Д. Рузвелт]] осигурява жизненоважни хранителни доставки, петрол и муниции през Северния Атлантик.<ref name="Lucaks">[http://www.americanheritage.com/articles/magazine/ah/2008/4/2008_4_28.shtml John Lucaks]{{dead link|date=Julyюли 2011}} „Churchill Offers Toil and Tears to FDR,“ ''American Heritage'', Spring/Summer 2008</ref> По тази причина Чърчил е облекчен, когато Рузвелт е преизбран на поста през 1940 г. При преизбирането си Рузвелт веднага започва да прилага нов метод за доставяне на оръжия и припаси на Великобритания без нуждата за монетарно плащане. Накратко, Рузвелт убеждава Конгреса, че отплатата за тази твърде скъпа услуга е отбраната на САЩ; и така се ражда програмата [[заем-наем]] ({{lang-en|lend-lease}}). Чърчил има 12 стратегически конференции с Рузвелт, които покриват широк кръг от теми: [[Атлантическа харта|Атлантическата харта]], стратегията „Първо Европа“ (т.е. съсредоточаване на усилията отначало в Европа, а едва след това срещу Япония), [[Декларация на Обединените нации|Декларацията на Обединените нации]] и др.
 
След [[Нападение над Пърл Харбър|нападението над Пърл Харбър]], първата мисъл на Чърчил е, че Америка ще се присъедини: „Спечелихме войната!“<ref>{{cite book|last=Stokesbury|first=James L.|title=A Short History of WWII|publisher=William Morrow and Company, Inc.|year=1980|location=New York|page=171|isbn=0-688-03587-6}}</ref> На 26 декември 1941, Чърчил се обръща към съвместна сесия на [[Конгрес на САЩ|Американския конгрес]], визирайки Германия и Япония, „За какъв вид хора ни мислят?“<ref>[http://www.ibiblio.org/pha/policy/1941/411226a.html Prime Minister Winston Churchill's Address to the Congress of the United States] 1941, IBiblio.org</ref> Чърчил е основоположник на Управлението за специални операции ({{lang-en|Special Operations Executive}}) като част от министерството за икономическа война; то планира, провежда и насърчава секретни, подривни и партизански операции в окупираните територии със значителен успех; в него служат британските командоси, които са образец за повечето настоящи световни [[специални сили]].
=== Отношения със Съветския съюз ===
[[File:Tehran Conference, 1943.jpg|thumb|275px|[[Техеранска конференция|Техеранската конференция]] с [[Йосиф Сталин]] и [[Франклин Рузвелт]], 1943 г.]]
Когато [[операция Барбароса|Хитлер нахлува в СССР]], Уинстън Чърчил, дотогава пламенен анти-комунист, променя позицията си спрямо Съветския съюз пред лицето на общия враг и заявява „Ако Хитлер нахлуе в ада, аз дори бих казал добра дума за дявола в Камарата на общините,“.<ref>{{cite web|url=http://www.chu.cam.ac.uk/archives/collections/churchill_papers/biography/|title=The Churchill Papers: Biography|publisher=Chu.cam.ac.uk|accessdate=9 Augustавгуст 2009}}</ref> Скоро в помощ на руснаците се насочват английски доставки и танкове.<ref>{{cite book|last=Stokesbury|first=James L.|title=A Short History of WWII|publisher=William Morrow and Company, Inc.|year=1980|location=New York|page=159|isbn=0-688-03587-6}}</ref>
 
Един от спорните въпроси, наследени още от Първата световна война, са границите на Полша. На [[Техеранска конференция|конференцията в Техеран]] е прието предложението на Чърчил да се удовлетворят претенциите на Полша за земите на Западна Белорусия и Западна Украйна за сметка на изместване на западната и&#768; граница с Германия, а границата на изток да минава по т.нар. [[линия Кързън|„линия на Кързън“]]. Полското правителство в изгнание е против и след войната на това решение в Полша се гледа като на предателство. Чърчил се опитва да убеди [[Станислав Миколайчик]], полски министър-председател в изгнание, да приеме желанията на Сталин, но Миколайчик отказва. Чърчил е убеден, че единственият начин да се облекчи напрежението е прехвърлянето на големи маси хора, така че да населяват съответните национални граници.
 
Както обяснява пред Камарата на общините на 15 декември 1944, „Експулсация е методът, който, доколкото можем да видим, ще бъде най-задоволителен и траен. Няма да има смесено население, което да причинява безкрайни тревоги… Ще бъде направено прочистване. Не съм разтревожен от тези прехвърляния, които са по-възможни в съвременните условия.“<ref>Clare Murphy ''[http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/europe/3528506.stm WWII expulsions spectre lives on]'' BBC.co.uk 2 Augustавгуст 2004</ref><ref>De Zayas, Alfred M. (1979) ''Nemesis at Potsdam: The Anglo-Americans and the Expulsion of the Germans'', Routledge ISBN 0-7100-0458-3. Chapter I, p. 1 citing Churchill, ''Parliamentary Debates'', House of Commons, vol. 406, col. 1484</ref> Последвалите експулсации на германци от Полша са проведени с много трудности и според доклад от 1966 на западногерманското министерство на бежанците, са довели до смъртта на над 2.1 млн души. Чърчил се противопоставя на фактическата [[анексия]] на Полша от Съветския съюз и пише огорчен за нея в книгите си, но не успява да я предотврати на конференциите.{{hrf|Jenkins|759 – 63}}
 
[[File:Yalta summit 1945 with Churchill, Roosevelt, Stalin.jpg|thumb|left|Уинстън Чърчил на [[Ялтенска конференция|Ялтенската конференция]], с Рузвелт и Сталин до себе си]]
{{cquote|Струва ми се, че е дошъл моментът, когато въпросът за така нареченото 'зоново бомбардиране' на германски градове трябва да се преразгледа от гледна точка на нашите собствени интереси. Ако поемем контрол над напълно опустошена земя, ще има голям недостиг на квартири за нас и нашите съюзници… Трябва да се погрижим нашите атаки да не вредят дългосрочно повече на нас, отколкото на военното усилие на врага.<ref name="Longmate-346"/><ref name="Taylor-432-433"/>}}
 
В крайна сметка отговорността за британското участие в това нападение е на Чърчил, което става и причина за критиките по негов адрес. Германският историк Йорг Фридрих смята, че „решението на Уинстън Чърчил да бомбардира зоново съкрушената Германия между януари и май 1945 г. е военно престъпление.“<ref>Luke Harding [http://www.guardian.co.uk/international/story/0,3604,1067232,00.html German historian provokes row over war photos] in The Guardian, 21 Octoberоктомври 2003</ref>
 
=== Втората световна война приключва ===
[[File:Churchill waves to crowds.jpg|thumb|250px|Чърчил маха на множеството по [[Уайтхол]] в деня, когато войната с Германия е спечелена, 8 май 1945.]]
През юни 1944 съюзническите сили [[десант в Нормандия|нахлуват в Нормандия]] и през следващата година отблъскват германските сили на широк фронт. Германия в крайна сметка е победена, след като е нападната на три фронта от съюзниците, макар че има и провали като [[операция Маркет Гардън]] и германски контраатаки като [[Арденска офанзива|Арденската офанзива]]. На 7 май 1945 в щабквартирата на [[Съюзници]]те в [[Реймс]] е подписана германската капитулация. В същия ден журналистът Джон Снаг обявява по [[Би Би Си]], че 8 май ще бъде Ден на победата в Европа.<ref>[http://www.bbc.co.uk/radio4/history/coming_home/cominghome_archive.shtml coming home] BBC Four, 9am to 9.45&nbsp;am, 9 – 13 May 2005.</ref> В Деня на победата Чърчил съобщава на нацията, че Германия е капитулирала и че една минута след полунощ ще настъпи окончателно примирие на всички фронтове.<ref>[http://news.bbc.co.uk/onthisday/hi/dates/stories/may/8/newsid_3580000/3580163.stm On this day 8 May 1945] BBC. RetrievedПосетен на 26 Decemberдекември 2007.</ref> След това Чърчил казва на множеството пред Уайтхол: „Това е ваша победа.“ Хората извикват: „Не, твоя е.“ и Чърчил тогава ги повежда в пеенето на ''Land of Hope and Glory''. Вечерта той прави друго изказване към нацията, изразявайки увереност в победата над Япония в идните месеци.<ref name=gilbert /> Японците капитулират на 15 август 1945.
 
Докато Европа празнува мира след шест години война, Чърчил е зает с нови предизвикателства.<ref>[http://www.telegraph.co.uk/htmlContent.jhtml?html=/archive/1998/10/01/nwar101.html The secret strategy to launch attack on Red Army]{{Dead link|date=Julyюли 2010}}. Bob Fenton. ''Telegraph'', Issue 1124. 1 Octoberоктомври 1998.</ref> Той смята, че Великобритания и САЩ трябва да се подготвят за нарушение на договорените преди това граници и споразумения в Европа и да се подготвят да „наложат на Русия волята на Съединените щати и Британската империя.“<ref>{{cite web|last=British War Cabinet, Joint Planning Staff, Public Record Office, CAB 120/691/109040 / 002|date=11 Augustавгуст 1945|url=http://www.history.neu.edu/PRO2/|title=Operation Unthinkable: 'Russia: Threat to Western Civilization'|format=online photocopy|publisher=Department of History, Northeastern University|accessdate=28 Juneюни 2008}}{{dead link|date=Julyюли 2011}}</ref> Според плана на [[Операция Немислимо]], заповядан от Чърчил и развит от Британските въоръжени сили, Третата световна война е можела да започне на 1 юли 1945 с внезапно нападение срещу съюзническите съветски войски. Планът е отхвърлен от британските началник-щабове като военно неосъществим.
 
== Начело на опозицията след войната ==
[[File:Wc0279.jpg|thumb|Чърчил с американския генерал [[Дуайт Айзенхауер]] и фелдмаршал [[Бърнард Монтгомъри]] на среща на [[НАТО]] през октомври 1951, малко преди Чърчил да стане министър-председател за втори път]]
 
В продължение на шест години той е лидер на опозицията и продължава да оказва влияние върху световните дела. По време на пътуването си през март 1946 до САЩ, Чърчил губи много пари от Хари Труман и неговите съветници в прочута игра на [[покер]].<ref>[http://web.archive.org/web/20071025031206/http://www.cnn.com/SPECIALS/cold.war/episodes/02/interviews/clifford/ Interview: Clark Clifford]. RetrievedПосетен на 23 Marchмарт 2009.</ref> По време на това пътуване той изнася и [[s:Реч за Желязната завеса|своята реч]] за [[Желязната завеса]] за Съветския съюз и създаването на Източния блок. Говорейки на 5 март 1946 във [[Фултън]], [[Мисури]], той заявява:
 
{{cquote|От Шчечин в Балтика до Триест в Адриатика, през континента е спусната Желязна завеса. Зад тази линия лежат столиците на всички древни държави от Централна и Източна Европа. Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София, всички тези известни градове и жителите около тях се намират в това, което трябва да нарека Съветска сфера.''<ref name="centre-429">{{cite web|url=http://www.winstonchurchill.org/learn/speeches/speeches-of-winston-churchill/120-the-sinews-of-peace|title=Sinews of Peace (Iron Curtain)|accessdate=26 Februaryфевруари 2007|last=Churchill|first=Winston|publisher=Churchill Centre}}</ref>''}}
 
Въпреки че [[s:Трябва да построим един вид Съединени европейски щати|се изказва]] и за [[Европейски съюз|обединение]] на Европа като „един вид Съединени европейски щати“ Чърчил настоява за британска независимост от [[Европейска общност за въглища и стомана|Европейската общност за въглища и стомана]], на която гледа като на френско-германски проект. Той вижда мястото на Великобритания отделно от континента, с много повече общо със страните от [[Общност на нациите|Британската общност]] и със Съединените щати, така наречената [[Англосфера]].{{hrf|Jenkins|810}}<ref name="quote-data">{{cite web|url=http://www.churchill-society-london.org.uk|title=Remembrance Day 2003|accessdate=25 Aprilаприл 2007|publisher=Churchill Society London}}</ref>
 
== Втори мандат като министър-председател ==
 
[[File:Churchills Grave.jpg|thumb|left|Гробът на Чърчил в църквата Свети Мартин в Блейдън]]
По декрет на кралицата тялото му е изложено за поклонение за три дни и на 30 януари се провежда държавна погребална служба в катедралата [[свети Павел (катедрала)|Свети Павел]].<ref>Picknett, et al., p. 252</ref> Необичайно за случая кралицата присъства на погребението.<ref>[http://www.bbc.co.uk/archive/churchill/11024.shtml Remembering Winston Churchill: The State Funeral of Sir Winston Churchill, part 2], BBC Archive, accessed 5 Marchмарт 2011</ref> При погребалното шествие Кралската артилерия стреля с 19 оръдия, както подобава на глава на правителство, а КВВС прелитат с шестнадесет изтребителя. По молба на Чърчил той е погребан в семейното място в църквата Свети Мартин, [[Блейдън]], близо до [[Удсток (Англия)|Уудсток]], недалеч от родното му място, двореца Бленъм. По-късно през 1965 г. в [[Уестминстърско абатство|Уестминстърското абатство]] е поставен мемориал на Чърчил, създаден от гравьора Рейнолдс Стоун. През 1973 г. на площада пред парламента е поставен паметник на Чърчил в цял ръст, дело на скулптора Робърт-Джоунс<ref>http://www.london.gov.uk/parliamentsquare/about/churchill.jsp Parliament square – Statues, посетен на 19 януари 2012</ref>.
 
== Заемани постове в изпълнителната власт ==
[[File:ChurchillRooseveltNewBondStreet.jpg|thumb|Статуя на Чърчил и [[Франклин Рузвелт]] на Ню Бонд Стрийт, Лондон]]
 
Уинстън Чърчил е талантлив художник и с удоволствие рисува, особено след оставката си като първи лорд на адмиралтейството през 1915.{{hrf|Jenkins|279}} В изкуството той открива убежище от [[депресия]]та или както той я нарича „черното куче“, от която страда през целия си живот. Както Уилям Рийс Мог заявява, „В собствения си живот той трябва да страда от „черното куче“ на депресията. В неговите пейзажи и натюрморти няма признак на депресия.“<ref name="TimesOnline-mogg">{{cite news|url=http://www.timesonline.co.uk/tol/comment/columnists/william_rees_mogg/article1824692.ece|title=Portrait of the artist with his black dog|accessdate=6 Marchмарт 2008|location=London|work=The Times|first=William|last=ReesMogg|date=22 May 2007}}</ref> Чърчил е убеден и научен да рисува от приятеля му художник, Пол Мейз, когото среща през Първата световна война. Мейз оказва голямо влияние върху рисуването на Чърчил и става доживотен спътник в изкуството.<ref>{{cite web|url=http://www.albanyfineart.co.uk/maze/biog.html|title=Paul Maze Biography|publisher=Albanyfineart.co.uk|accessdate=16 Juneюни 2010}}</ref> Чърчил е най-известен със своите [[импресионизъм|импресионистки]] пейзажни сцени, много от които са нарисувани докато е на почивка в Южна [[Франция]], [[Египет]] или [[Мароко]].<ref name="TimesOnline-mogg"/> Той продължава хобито си през целия си живот и рисува стотици картини, много от които са показани в студиото в Чартуел, както и в частни колекции.<ref>{{cite web|last=Lady Soames|url=http://winstonchurchill.org/i4a/pages/index.cfm?pageID=576|title=Winston Churchill the Painter|accessdate=9 Januaryянуари 2008}}{{Dead link|date=Julyюли 2010}}</ref> Повечето му картини са маслени пейзажи, но той прави също така множество интериорни сцени и портрети.
 
Поради ограниченото време той опитва само една картина по време на Втората световна война от кулата на Вила Тейлър в [[Маракеш]].<ref>Churchill, Winston S., „The Hinge of Fate“. New York: Houghton Mifflin Company 1950 p.622</ref>
 
Въпреки славата си и произхода си от висшето общество Чърчил винаги се мъчи да поддържа дохода си такъв, че да може да живее в екстравагантния си стил. Преди 1946 г. членовете на парламента получават само номинална заплата (и всъщност не получават нищо до 1911), така че мнозина си изкарват прехраната с други професии.<ref>{{cite web|url=http://www.parliament.uk/faq/members_faq_page2.cfm|title=FAQ about Parliament|publisher=Parliament.uk|accessdate=9 Augustавгуст 2009}}</ref> От първата си книга (''Историята на Малакандското поле'') през 1898 до втория си мандат като министър-председател, доходът на Чърчил идва почти изцяло от писането на книги и статии с мнения за вестници и списания. Най-известните му вестникарски статии се появяват в ''[[Ивнинг Стандарт]]'' от 1936 и предупреждават за възхода на Хитлер и опасността от политиката на помирение, възприета от тогавашното правителство.
 
Чърчил е плодовит писател, написвайки освен вестникарските си статии един роман, две биографии, многотомни мемоари и няколко исторически труда. Награден е с [[Нобелова награда за литература]] през 1953 „за своето майсторство в историческото и биографично описание, както и за брилянтно ораторство в защитата на възвишени човешки ценности“.<ref>{{cite web|url=http://nobelprize.org/nobel_prizes/literature/laureates/1953/|title=Official Nobel Page|publisher=Nobelprize.org|accessdate=9 Augustавгуст 2009}}</ref> Две от най-известните му книги са публикувани след първия му мандат като министър-председател и му донасят международна слава: мемоарите в шест тома ''Втората световна война'' и ''История на англоговорящите народи'' – четири тома, покриващи историята от [[Походи на Цезар в Британия|походите на Цезар в Британия]] (55 пр.н.е.) до началото на Първата световна война (1914).{{hrf|Jenkins|819 – 23, 525 – 6}}
 
Четирите тома на поредицата „История на англоговорящите народи“ са:
- „Великите демокрации“
 
През 2002 в програмата на [[BBC]] „[[100-те най-велики британци]]“, той е обявен за „Най-великият от всички“ на базата на приблизително един милион гласа на зрители на BBC .<ref>{{cite web|url=http://www.bbc.co.uk/history/programmes/greatbritons.shtml|title=Poll of the ''100 Greatest Britons''|accessdate=22 Decemberдекември 2007|publisher=BBC |archiveurl=http://web.archive.org/web/20060514084331/www.bbc.co.uk/history/programmes/greatbritons.shtml |archivedate=14 May 2006}}</ref> Чърчил също е обявен за един от най-влиятелните лидери в историята от ''Time''.<ref>{{cite news|url=http://www.time.com/time/time100/time100poll.html|title=The Most Influential People of the 20th Century|accessdate=22 Decemberдекември 2007|work=Time Magazine|archiveurl=http://web.archive.org/web/20000408225402/http://www.time.com/time/time100/time100poll.html|archivedate=8 Aprilаприл 2000}}{{dead link|date=August 2011}}</ref> Колежът Чърчил в [[Кеймбридж]] е основан през 1958 г. в негова чест.{{-}}
 
== Вижте също ==