Уинстън Чърчил: Разлика между версии

През септември 1922 г. след среща с членове на парламента, недоволни от справянето с кризата при [[Чанаккале]], Консервативната партия се оттегля от коалиционното правителство и това води до парламентарни избори през октомври. По време на кампанията Чърчил се разболява от [[апендицит]] и е опериран. За времето си операцията е опасна и болезнена и е необходимо дълго възстановяване. Това силно затруднява предизборната му кампания, а освен това Либералната партия продължава вътрешно да е разединена. Той завършва с едва четвърти резултат в избирателен район [[Дънди]]. Чърчил по-късно отбелязва, че напуснал Дънди „без пост, без място [в парламента], без партия и без [[апендикс]]“<ref name="centre-710"/>. В изборите през 1923 г. той отново се кандидатира за либералите в [[Лестър]] и след това като независим в междинните избори през 1924 г., но постига успех едва в Епинг в парламентарните избори през същата година. Макар и да не е консерватор, той е приет много добре в техните среди поради ораторските си способности и възгледите на конституционалист и анти-социалист. През 1925 г. той официално се завръща в Консервативната партия, коментирайки иронично, че „всеки може да си смени боята, но е нужна известна находчивост да я смениш втори път“<ref name="centre-710"/><ref>{{cite web |title=Winston Churchill and Parliamentary Democracy|publisher=Churchill Society for the Advancement of Parliamentary Democracy|url=http://www.churchillsociety.org/CMS%20-%20Parliamentary%20Democracy.htm|accessdate=4 Mayмай 2008}}</ref>.

В британската политическа практика има йерархия между членовете на кабинета, която се разпростира далеч отвъд обичайното разграничение между министър-председател и всички останали министри в други държави. Наред с наименованията на фактическите си ресори, министрите носят и традиционни за постовете титли, останали от минали епохи. Най-високо в йерархията на „кабинета на Нейно (или Негово) Величество“ – правителството на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия – стои [[Премиер-министър|премиер-министърът]] (Prime Minister). Непосредствено под него в йерархията е [[Канцлер на хазната|канцлерът на хазната]]. Това е финансовият министър, който е и Първи държавен секретар (Chancellor of the Exchequer, First Secretary of State, пост, съответстващ на [[вицепремиер]] в правителствата на други държави). Следват държавните секретари (Secretaries of State), които оглавяват министерствата. Едно стъпало по-надолу в йерархията са министрите, които в кабинета са с ранг на заместник-министри (например в Министерството на външните работи има държавен секретар на външните и общностните работи, който е министърът (''Secretary of State for Foreign and Commonwealth Affairs''), но има и министър (''Minister of State for Foreign and Commonwealth Affairs''), който по същество е първи заместник-министър на външните работи) или оглавяват самостоятелни държавни агенции, пряко подчинени на премиера, но с по-нисък ранг от министерства. Още едно стъпало по-ниско в йерархията са президентите на съвещателни комисии, сформирани към правителството с административна заповед на премиера, а не със закон на парламента. Те са с временен характер и макар съществуването им да може да продължи през целия мандат на кабинета, те спират да съществуват с приключването на мандата и следващият премиер трябва да създаде нови.

Уинстън Чърчил е талантлив художник и с удоволствие рисува, особено след оставката си като първи лорд на адмиралтейството през 1915.{{hrf|Jenkins|279}} В изкуството той открива убежище от [[депресия]]та или както той я нарича „черното куче“, от която страда през целия си живот. Както Уилям Рийс Мог заявява, „В собствения си живот той трябва да страда от „черното куче“ на депресията. В неговите пейзажи и натюрморти няма признак на депресия.“<ref name="TimesOnline-mogg">{{cite news|url=http://www.timesonline.co.uk/tol/comment/columnists/william_rees_mogg/article1824692.ece|title=Portrait of the artist with his black dog|accessdate=6 март 2008|location=London|work=The Times|first=William|last=ReesMogg|date=22 Mayмай 2007}}</ref> Чърчил е убеден и научен да рисува от приятеля му художник, Пол Мейз, когото среща през Първата световна война. Мейз оказва голямо влияние върху рисуването на Чърчил и става доживотен спътник в изкуството.<ref>{{cite web|url=http://www.albanyfineart.co.uk/maze/biog.html|title=Paul Maze Biography|publisher=Albanyfineart.co.uk|accessdate=16 юни 2010}}</ref> Чърчил е най-известен със своите [[импресионизъм|импресионистки]] пейзажни сцени, много от които са нарисувани докато е на почивка в Южна [[Франция]], [[Египет]] или [[Мароко]].<ref name="TimesOnline-mogg"/> Той продължава хобито си през целия си живот и рисува стотици картини, много от които са показани в студиото в Чартуел, както и в частни колекции.<ref>{{cite web|last=Lady Soames|url=http://winstonchurchill.org/i4a/pages/index.cfm?pageID=576|title=Winston Churchill the Painter|accessdate=9 януари 2008}}{{Dead link|date=юли 2010}}</ref> Повечето му картини са маслени пейзажи, но той прави също така множество интериорни сцени и портрети.

През 2002 в програмата на [[BBC]] „[[100-те най-велики британци]]“, той е обявен за „Най-великият от всички“ на базата на приблизително един милион гласа на зрители на BBC .<ref>{{cite web|url=http://www.bbc.co.uk/history/programmes/greatbritons.shtml|title=Poll of the ''100 Greatest Britons''|accessdate=22 декември 2007|publisher=BBC |archiveurl=http://web.archive.org/web/20060514084331/www.bbc.co.uk/history/programmes/greatbritons.shtml |archivedate=14 Mayмай 2006}}</ref> Чърчил също е обявен за един от най-влиятелните лидери в историята от ''Time''.<ref>{{cite news|url=http://www.time.com/time/time100/time100poll.html|title=The Most Influential People of the 20th Century|accessdate=22 декември 2007|work=Time Magazine|archiveurl=http://web.archive.org/web/20000408225402/http://www.time.com/time/time100/time100poll.html|archivedate=8 април 2000}}{{dead link|date=August 2011}}</ref> Колежът Чърчил в [[Кеймбридж]] е основан през 1958 г. в негова чест.{{-}}

| език = en

| език = en