Несловесно общуване: Разлика между версии

'''Несловесното общуване''', наричано още невербална [[комуникация]] между хората, е комуникация чрез изпращане и получаване на думи без думи. Това включва използването на визуални знаци като [http://www.naukazahorata.com/%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B2%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/ <u>езика на тялото</u>] ([[кинезиката]]), разстоянието ([[проксимика]]) и физическата обстановка / външния вид, глас ([[паралинг]]) и докосване ([[хаптика]]). Тя може да включва хроники (използване на време) и окулесика (контакт с очите и действията на гледане, докато говорите и слушате, честота на погледите, модели на фиксиране, разширение на зеницата и скорост на мигане).Точно както речта съдържа невербални елементи, известни като паралингвисти, включително качество на гласа, стил, терена, обем и стил на говорене, както и прозодични характеристики като ритъм, интонация и стрес, писмените текстове имат невербални елементи като стил на ръкопис, подреждане на думи или физическо оформление на страница. По-голямата част от изследването на невербалната комуникация обаче се съсредоточава върху взаимодействието между индивидите, където може да се класифицира в три основни области: условията на околната среда, при които се осъществява комуникацията, физическите характеристики на комуникаторите и <u>[http://www.naukazahorata.com/%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D1%8F%D0%B5%D0%BC/ поведението на комуникаторите по време на взаимодействието]</u>. Невербалната комуникация включва съзнателните и несъзнателни процеси на кодиране и декодиране. Кодирането е акт на генериране на информация, като изражения на лицето, жестове и пози. Кодиращата информация използва сигнали, които можем да смятаме за универсални. Декодирането е тълкуването на информацията от получените усещания, дадени от енкодера. Декодиращата информация използва знанията, които може да има от определени усещания. Например вижте снимката, предоставена по-горе. Кодът съдържа два пръста, а декодерът може да знае от предишния опит, че това означава две. Само малък процент от мозъка обработва вербалната комуникация. Като бебета, невербалната комуникация се изучава от социално-емоционалната комуникация, което прави лицето, вместо гласа, доминиращия комуникационен канал. Тъй като децата стават словесни комуникатори, те започват да гледат по-подсъзнателно изражения на лицето, гласови тонове и други невербални елементи. Културата играе важна роля в невербалната комуникация и е един аспект, който помага да се повлияе върху организирането на учебните дейности. В много коренни американски общности например често се поставя акцент върху невербалната комуникация, която служи като ценно средство, чрез което децата се учат. В този смисъл ученето не зависи от вербалната комуникация; по-скоро тя е невербална комуникация, която служи като основно средство не само да организира междуличностни взаимодействия, но и да предава културни ценности, а децата да се учат как да участват в тази система от най-ранна възраст.

<u>[https://www.karieri.bg/karieren_klub/suveti/3300409_jestovete_koito_shte_napraviat_prezentaciiata_vi/ Жестове]</u> могат да бъдат направени с ръце, ръце или тяло, а също така включват движения на главата, лицето и очите, като например намигване, кимане или подвижване на очите. Въпреки че изследването на жеста все още е в начален стадий, някои изследователи определиха някои широки категории жестове. Най-познати са т.нар. Емблеми или жестове, които могат да се променят. Това са конвенционални, специфични за културата жестове, които могат да се използват като заместител на думи, като ръчната вълна, използвана в западните култури за „здравей“ и „сбогом“. Единият емблематичен жест може да има много различно значение в различни културни контексти, вариращи от допълващи до изключително обидни. За списък с емблематични жестове вижте Списък на жестовете. Има някои универсални жестове, като рамене рамене.