Хаплоиден набор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м замяна на месец от англ. на бг.; козметични промени |
||
Ред 1:
Ядрото на еукариотна клетка е '''хаплоидно''' ако в него има единичен набор от хромозоми, всяка от които не е част от хомоложна двойка. Клетка може да бъде наречена хаплоидна ако ядрото ѝ е хаплоидно, а организъм – ако телесните му ([[Соматична клетка|соматични]]) клетки са хаплоидни. Единичен набор от [[Хромозома|хромозоми]] се нарича '''хаплоиден набор''' и се отбелязва с ''n''.
В повечето [[Еукариоти|еукариотни]] организми, клетките с хаплоиден хромозомен набор се наречени [[Гамета|гамети]]. Те се сливат (учатват в [[оплождане]]), за да формират зигота с ''n'' двойки хромозоми, т.е. ''2n'' хромозоми общо. Хромозомите от всяка двойка, едната, от които идва от сперматозоида, a втората – от яйцеклетката, са '''хомоложни'''. Клетки и организми с двойки хомоложни хромозоми се наричат диплоидни – имат [[диплоид]]ен хромозомен набор (двоен хромозомен набор). Например повечето животни са диплоидни и произвеждат хаплоидни гамети. По време на [[мейоза]]<ref name="МЕЙОЗА">{{cite web|url=http://mayamarkov.com/introcellbiol/13_meiosa_gamet.htm|title=МЕЙОЗА. ГАМЕТОГЕНЕЗА|last=Маркова|first=Майя|date=30
Телесните клетки при човека съдържат 46 хромозоми (2х23). Чрез мейоза броят на хромозомите намалява наполовина (23) и се образуват мъжките и женските гамети наречени съответно [[
== Любопитно ==
Всички [[растения]], както и много [[гъби]] и [[водорасли]] преминават от хаплоидно в диплоидно състояние, като една от формите е доминираща. Това преминаване от една форма в друга се нарича редуване на поколенията. Повечето гъби и водорасли са хаплоидни през основния етап от живота си, както и растения като [[
== Източници ==
|