Отваря главното меню

Промени

м
формат дати от англ. на български
Основните стремежи на Просвещението са намирането, по пътя на разума, на естествените принципи на човешкия живот (естествена религия, естествено право, естествения ред на икономическия живот и т.н.). От гледна точка на тези разумни и естествени начала, се повдигат критики към всички исторически насложили се и фактически съществуващи форми и отношения. Под влияние на идеите на Просвещението се предприемат реформи, които трябва да преустроят целия обществен живот (просветения абсолютизъм и [[Велика френска революция|френската революция]]). В началото на 19 в. Просвещението предизвиква реакция, която, от една страна, е стремеж към възвръщане към стария теологически светоглед, от друга – обръщане към изучаването на историческите дейности, които са до голяма степен пренебрегвани от идеолозите през 18 в.
 
Още през същият век се правят опити за определянето на основния характер на Просвещението. От тези опити най-голямо внимание заслужава [[Имануел Кант]] („Beantwortung der Frage: was ist Aufklärung?“, 1784 г.). Просвещението не е замяна на едни догматични идеи с други, а самостоятелен поглед. В този смисъл Кант заявява, че това е просто свободата да се използва своя собствен интелект<ref>{{cite web|url=http://www.stewarthomesociety.org/ai.htm|author=Blissett, Luther|title=Anarchist Integralism: Aesthetics, Politics and the Après-Garde|date=1997|accessdate=2008-01-18 януари 2008|archiveurl=http://www.webcitation.org/65KFIKoe7|archivedate=2012-02-09}}</ref>.
 
Съвременната европейска философска и политическа мисъл, например, [[либерализъм|либерализма]], до голяма степен черпи своите основания от епохата на Просвещението. Съвременните философи считат за основни добродетели на Просвещението строгия геометричен ред на съжденията, [[редукционизъм|редукционизма]] и [[рационализъм (философия)|рационализма]], противопоставящи се на емоционалността и ирационализма. В това отношение, либерализмът е свързан с Просвещение чрез своята философска база и критично отношение към нетърпимостта и предразсъдъците. Сред известните философи, придържащи се към подобни възгледи са например [[Исая Берлин]] и [[Хабермас]].