Отваря главното меню

Промени

м
формат дати от англ. на български
=== Систематизиране ===
[[Файл:Aves de Galicia.gif|мини|Снимки на различни видове птици]]
Първият опит за систематизиране на животните е направен през IV век пр.н.е. от гръцкия учен и философ [[Аристотел]], който в своите съчинения отделя птиците в отделен род, наречен ''Ornithes''.<ref>Аристотель, ''О частях животных'', изд. Биомедгиз, 1937</ref><ref>Аристотель, ''О возникновении животных'', Изд. АН СССР, 1940</ref> Въпреки несъвършенствата на тази система, до [[XVII век]] не са правени нови опити за класификация на животните. През [[1676]] г. излиза ''Ornithologiae libri tres'', написана от английския биолог [[Франсис Уилоуби]] и след неговата смърт оформена и публикувана от [[Джон Рей]].<ref name="Handbook">Josep del Hoyo, Andy Elliott, Jordi Sargatal, ''Handbook of Birds of the World'', Volume 1: Ostrich to Ducks, Barcelona, Lynx Edicions, 1992</ref><ref name="Popovkina">{{cite web|url=http://www.goosegroup.ru/PDF/popovkina_poyarkov.pdf|author=''Поповкина А. Б.'', ''Поярков Н. Д.''|title=История исследований филогенетических отношений и построения систем гусеобразных (Anseriformes)|publisher=Биологический факультет МГУ им. Ломоносова, Москва|published=2002|accessdate=2 януари 2010|archiveurl=http://web.archive.org/web/20120107171223/http://www.goosegroup.ru/PDF/popovkina_poyarkov.pdf|archivedate=7 януари 2012-01-07}}</ref> Това е първата известна класификация на базата на външни, морфологични белези. По-късно, през [[1758]] г. шведският натуралист [[Карл Линей]] използва този труд при създаването на своята ''[[Система на природата]]'', в която въвежда йерархически категории и [[бинарна номенклатура]] при обозначаването на видовете, която се използва и до днес.<ref>Carolus Linnaeus, ''Systema naturae per regna tria naturae, secundum classes, ordines, genera, species, cum characteribus, differentiis, synonymis, locis.'', Tomus I, Editio decima, reformata, изд.Holmiae.(Laurentii Salvii), 1758</ref>
 
Според последните [[генетика|генетични]] анализи се делят на 23 разреда,<ref>http://www.itis.usda.gov/servlet/SingleRpt/SingleRpt?search_topic=TSN&search_value=174371</ref>, <ref>http://www.cbif.gc.ca/pls/itisca/next?v_tsn=174371&taxa=&p_format=&p_ifx=plglt&p_lang=</ref> по отношение на които се водят много разгорещени спорове и все още няма единно мнение. Най-голям е разредът на [[Врабчоподобни]]те, който наброява над 5100 вида.
Много видове птици извършват миграции като така успяват да се възползват от температурните различия в световен мащаб и успяват да оптимизират осигуряването на храна и отглеждането на потомството. Миграциите при птиците са изключително разнообразни. Много видове ежегодно мигрират на дълги разстояния като началото на прелета им се повлиява от продължителността на деня или промяна на метеорологичните условия. Тези птици се характеризират с размножителния период, протичащ в арктичните или антарктичните райони, а зимуват в тропическите райони на Земята или противоположното полукълбо. Преди да отлетят птиците значително увеличават количеството на телесните си мазнини и резерви, а за сметка на това намаляват размера на някои от вътрешните органи.<ref name = "Battley">{{Cite journal|last=Battley |first=Phil F. |month=January |year=2000 |title=Empirical evidence for differential organ reductions during trans-oceanic bird flight |journal=[[Proceedings of the Royal Society]] B |volume=267 |issue=1439 |pages=191 – 5 |doi=10.1098/rspb.2000.0986 |pmid=10687826 |issn=0962 – 8452 |last2=Piersma |first2=T |last3=Dietz |first3=MW |last4=Tang |first4=S |last5=Dekinga |first5=A |last6=Hulsman |first6=K |pmc=1690512}} (Erratum in ''Proceedings of the Royal Society B'' '''267'''(1461):2567.)</ref><ref name = "Klaassen">{{Cite journal| last=Klaassen |first=Marc |date=1 януари 1996|title=Metabolic constraints on long-distance migration in birds |journal=Journal of Experimental Biology |volume=199 |issue=1 |pages=57 – 64 |pmid=9317335 |url=http://jeb.biologists.org/cgi/reprint/199/1/57 |issn=0022 – 0949}}</ref>
 
Извършването на миграцията изисква голямо количество енергия, особено в случаите когато птиците трябва да прекосяват пустини и океани без да могат да се хранят. Сухоземните птици могат да прелетят по този начин около 2500&nbsp;km, а блатните птици до 4000&nbsp;km<ref name=autogenerated1>{{Cite book|last=Gill |first=Frank |year=1995 |title=Ornithology |edition=2nd |location=New York |publisher=W.H. Freeman |isbn=0-7167-2415-4}}</ref>, а рекорд за най-дълга миграция без почивка държи [[Пъстроопашат крайбрежен бекас|пъстроопашатия крайбрежен бекас]], който е в състояние да прелети без да почива разстояние от около 10&nbsp;200&nbsp;km.<ref>{{Cite news|title=Long-distance Godwit sets new record |url=http://www.birdlife.org/news/news/2007/04/bar-tailed_godwit_journey.html |date=2007-05-04 |publisher=[[BirdLife International]] |accessdate=2007-12-13 декември 2007}}</ref> Някои от морските птици са също рекордьори при извършването на своите миграционни прелети. [[Сив буревестник|Сивият буревестник]] гнезди в [[Нова Зеландия]] и [[Чили]], а зимува в района на Северния Тих океан от [[Япония]] през [[Аляска]] до [[Калифорния]]. Така ежегодно птиците изминават двукратно това разстояние равняващо се на 64&nbsp;000&nbsp;km.<ref>{{Cite journal|last=Shaffer |first=Scott A. |year=2006 |title=Migratory shearwaters integrate oceanic resources across the Pacific Ocean in an endless summer |journal=Proceedings of the National Academy of Sciences |volume=103 |issue=34 |pages=12799 – 802 |doi=10.1073/pnas.0603715103 |pmid= 16908846 |month= August|issn=0027 – 8424 |url=http://www.pnas.org/cgi/pmidlookup?view=long&pmid=16908846 |last2=Tremblay |first2=Y |last3=Weimerskirch |first3=H |last4=Scott |first4=D |last5=Thompson |first5=DR |last6=Sagar |first6=PM |last7=Moller |first7=H |last8=Taylor |first8=GA |last9=Foley |first9=DG |pmc=1568927}}</ref> Други видове морски птици пътуват дълги разстояния в странстване докато достигнат полова зрялост и се завърнат в местата, където са се излюпили. Типичен пример за това са албатросите, които продължително се реят в небето над [[Южен океан|Южния океан]].<ref>{{Cite journal|last=Croxall |first=John P. |year=2005 |title=Global Circumnavigations: Tracking year-round ranges of nonbreeding Albatrosses |journal=Science |volume=307 |issue=5707 |pages=249 – 50 |doi=10.1126/science.1106042 |pmid=15653503 |month= January|issn=0036 – 8075 |last2=Silk |first2=JR |last3=Phillips |first3=RA |last4=Afanasyev |first4=V |last5=Briggs |first5=DR}}</ref>
 
== Болести ==