Птици: Разлика между версии

Първият опит за систематизиране на животните е направен през IV век пр.н.е. от гръцкия учен и философ [[Аристотел]], който в своите съчинения отделя птиците в отделен род, наречен ''Ornithes''.<ref>Аристотель, ''О частях животных'', изд. Биомедгиз, 1937</ref><ref>Аристотель, ''О возникновении животных'', Изд. АН СССР, 1940</ref> Въпреки несъвършенствата на тази система, до [[XVII век]] не са правени нови опити за класификация на животните. През [[1676]] г. излиза ''Ornithologiae libri tres'', написана от английския биолог [[Франсис Уилоуби]] и след неговата смърт оформена и публикувана от [[Джон Рей]].<ref name="Handbook">Josep del Hoyo, Andy Elliott, Jordi Sargatal, ''Handbook of Birds of the World'', Volume 1: Ostrich to Ducks, Barcelona, Lynx Edicions, 1992</ref><ref name="Popovkina">{{cite web|url=http://www.goosegroup.ru/PDF/popovkina_poyarkov.pdf|author=''Поповкина А. Б.'', ''Поярков Н. Д.''|title=История исследований филогенетических отношений и построения систем гусеобразных (Anseriformes)|publisher=Биологический факультет МГУ им. Ломоносова, Москва|published=2002|accessdate=2 януари 2010|archiveurl=http://web.archive.org/web/20120107171223/http://www.goosegroup.ru/PDF/popovkina_poyarkov.pdf|archivedate=7 януари 2012-01-07}}</ref> Това е първата известна класификация на базата на външни, морфологични белези. По-късно, през [[1758]] г. шведският натуралист [[Карл Линей]] използва този труд при създаването на своята ''[[Система на природата]]'', в която въвежда йерархически категории и [[бинарна номенклатура]] при обозначаването на видовете, която се използва и до днес.<ref>Carolus Linnaeus, ''Systema naturae per regna tria naturae, secundum classes, ordines, genera, species, cum characteribus, differentiis, synonymis, locis.'', Tomus I, Editio decima, reformata, изд.Holmiae.(Laurentii Salvii), 1758</ref>

Извършването на миграцията изисква голямо количество енергия, особено в случаите когато птиците трябва да прекосяват пустини и океани без да могат да се хранят. Сухоземните птици могат да прелетят по този начин около 2500&nbsp;km, а блатните птици до 4000&nbsp;km<ref name=autogenerated1>{{Cite book|last=Gill |first=Frank |year=1995 |title=Ornithology |edition=2nd |location=New York |publisher=W.H. Freeman |isbn=0-7167-2415-4}}</ref>, а рекорд за най-дълга миграция без почивка държи [[Пъстроопашат крайбрежен бекас|пъстроопашатия крайбрежен бекас]], който е в състояние да прелети без да почива разстояние от около 10&nbsp;200&nbsp;km.<ref>{{Cite news|title=Long-distance Godwit sets new record |url=http://www.birdlife.org/news/news/2007/04/bar-tailed_godwit_journey.html |date=2007-05-04 |publisher=[[BirdLife International]] |accessdate=2007-12-13 декември 2007}}</ref> Някои от морските птици са също рекордьори при извършването на своите миграционни прелети. [[Сив буревестник|Сивият буревестник]] гнезди в [[Нова Зеландия]] и [[Чили]], а зимува в района на Северния Тих океан от [[Япония]] през [[Аляска]] до [[Калифорния]]. Така ежегодно птиците изминават двукратно това разстояние равняващо се на 64&nbsp;000&nbsp;km.<ref>{{Cite journal|last=Shaffer |first=Scott A. |year=2006 |title=Migratory shearwaters integrate oceanic resources across the Pacific Ocean in an endless summer |journal=Proceedings of the National Academy of Sciences |volume=103 |issue=34 |pages=12799 – 802 |doi=10.1073/pnas.0603715103 |pmid= 16908846 |month= August|issn=0027 – 8424 |url=http://www.pnas.org/cgi/pmidlookup?view=long&pmid=16908846 |last2=Tremblay |first2=Y |last3=Weimerskirch |first3=H |last4=Scott |first4=D |last5=Thompson |first5=DR |last6=Sagar |first6=PM |last7=Moller |first7=H |last8=Taylor |first8=GA |last9=Foley |first9=DG |pmc=1568927}}</ref> Други видове морски птици пътуват дълги разстояния в странстване докато достигнат полова зрялост и се завърнат в местата, където са се излюпили. Типичен пример за това са албатросите, които продължително се реят в небето над [[Южен океан|Южния океан]].<ref>{{Cite journal|last=Croxall |first=John P. |year=2005 |title=Global Circumnavigations: Tracking year-round ranges of nonbreeding Albatrosses |journal=Science |volume=307 |issue=5707 |pages=249 – 50 |doi=10.1126/science.1106042 |pmid=15653503 |month= January|issn=0036 – 8075 |last2=Silk |first2=JR |last3=Phillips |first3=RA |last4=Afanasyev |first4=V |last5=Briggs |first5=DR}}</ref>