Хо Ши Мин: Разлика между версии

След [[Августовска революция|революцията от август]] 1945 г., организирана от Виетмин, Хо Ши Мин става ръководител на временното правителство (министър-председател на [[Демократична република Виетнам]]) и обявява независимостта на републиката.<ref>{{cite book |last=Zinn|first=Howard|title=A People's History of the United States: 1492–present|publisher=Harper Perennial|year=1995|location=New York|page=460|isbn=0-06-092643-0}}</ref> Макар да убеждава император [[Бао Дай]] да абдикира, неговото правителство не е признато от нито една държава. Многократно запитва американския президент [[Хари Труман|Труман]] за подкрепа на виетнамската независимост,<ref>{{cite web |url=http://rationalrevolution.net/war/collection_of_letters_by_ho_chi_.htm|title=Collection of Letters by Ho Chi Minh|publisher=Rationalrevolution.net|accessdate=26 Septemberсептември 2009}}</ref> цитирайки [[Атлантическа харта|Атлантическата харта]], но Труман така и не отговаря на молбите му.<ref>{{cite book |last=Zinn|first=Howard|title=A People's History of the United States|publisher=Harper Perennial|year=1995|location=New York|page=461|isbn=0-06-092643-0}}</ref>

На 2 септември 1945 г., след абдикацията на император [[Бао Дай]], Хо Ши Мин обявява независимостта на Виетнам под наименованието Демократична република Виетнам.<ref>{{cite web|url=https://web.archive.org/web/20091006235045/http://coombs.anu.edu.au/~vern/van_kien/declar.html |title=Vietnam Declaration of Independence |publisher=Coombs.anu.edu.au |date=2 Septemberсептември 1945 |accessdate=26 септември 2009}}</ref> В [[Сайгон]], с насилие между съперничещите виетнамски фракции и увеличаващите се френски сили, британският командир [[Дъглас Грейси]] обявява военно положение. На 24 септември лидерите на Виетмин отговарят с призиви за обща стачка.<ref>Karnow, Stanley. ''Vietnam: a History''.</ref>

Между 1953 и 1956 г. правителството на Северен Виетнам въвежда различни аграрни реформи, включително „намаляване на наема“ и „поземлена реформа“, което довежда до значително политическо потисничество. По време на поземлената реформа, свидетелските показания на свидетели от Северен Виетнам предполагат съотношение на една [[екзекуция]] за всеки 160 жители на селата, което при екстраполация на национално равнище би показало близо 100 000 екзекуции. Тъй като кампанията е съсредоточена главно в района на Делтата на Червената река, по-ниска оценка от 50 000 екзекуции става широко приета от учените по онова време. Въпреки това, декласифицираните документи от виетнамските и унгарските архиви показват, че броят на екзекуциите е много по-нисък от отчетения по това време, въпреки че вероятно е по-голям от 13 500.<ref>cf. Gittinger, J. Price, [https://www.jstor.org/discover/10.2307/3024603?uid=3739656&uid=2134&uid=367529391&uid=2&uid=70&uid=3&uid=367529381&uid=3739256&uid=60&sid=21101618662091 "Communist Land Policy in Viet Nam"], ''Far Eastern Survey'', Vol. 29, No. 8, 1957, p. 118.</ref><ref>{{cite book|last=Courtois|first=Stephane|title=The Black Book of Communism|publisher=Harvard University Press|year=1997|isbn=978-0-674-07608-2|page=569}}</ref><ref>Dommen, Arthur J. (2001), ''The Indochinese Experience of the French and the Americans'', Indiana University Press, p. 340, gives a lower estimate of 32,000 executions.</ref><ref>{{cite web|author=vu tuong|title=Newly released documents on the land reform|date=25 Mayмай 2007|publisher=Vietnam Studies Group|url=https://sites.google.com/a/uw.edu/vietnamstudiesgroup/discussion-networking/vsg-discussion-list-archives/vsg-discussion-2007/newly-released-documents-on-the-land-reform|accessdate=30 Novemberноември 2017 |work=Vietnam Studies Group|quote='''Vu Tuong''': There is no reason to expect, and no evidence that I have seen to demonstrate, that the actual executions were less than planned; in fact the executions perhaps exceeded the plan if we consider two following factors. First, this decree was issued in 1953 for the rent and interest reduction campaign that preceded the far more radical land redistribution and party rectification campaigns (or waves) that followed during 1954 – 1956. Second, the decree was meant to apply to free areas (under the control of the Viet Minh government), not to the areas under French control that would be liberated in 1954 – 1955 and that would experience a far more violent struggle. Thus the number of 13,500 executed people seems to be a low-end estimate of the real number. This is corroborated by Edwin Moise in his recent paper „Land Reform in North Vietnam, 1953 – 1956“ presented at the 18th Annual Conference on SE Asian Studies, Center for SE Asian Studies, University of California, Berkeley (February 2001). In this paper, Moise (7 – 9) modified his earlier estimate in his 1983 book (which was 5,000) and accepted an estimate close to 15,000 executions. Moise made the case based on Hungarian reports provided by Balazs, but the document I cited above offers more direct evidence for his revised estimate. This document also suggests that the total number should be adjusted up some more, taking into consideration the later radical phase of the campaign, the unauthorized killings at the local level, and the suicides following arrest and torture (the central government bore less direct responsibility for these cases, however).}}</ref><ref>{{cite journal|last=Szalontai|first=Balazs|title=Political and Economic Crisis in North Vietnam, 1955 – 56|url=https://6931dbf1-a-017ed1b7-s-sites.googlegroups.com/a/uw.edu/vietnamstudiesgroup/discussion-networking/vsg-discussion-list-archives/vsg-discussion-2011/drv-1956-decree-law/DRV%201956%20decree%20law.pdf?attachauth=ANoY7cp-R3ROUQ71qMNWrYB5PoNF4zn1AbM0d-9c6MUbPPZALpDk4hyV6rybi8TdtN5P2p0RcEVIf61wGGrE3q3U0Ygk3U_7T6BkroHF5SmJZ6PDXNmifl--nYT_pHqyHfloE0_ypCwab_ZbO9refyEGpHEyRLeKw8Jy7NhKZI1x8NJ2wbO13M8HjtaXiHEzzDP-Qzu-fiwM8GUMl932SmyYS98YsvPlvYpTRyUGWD7Dj3pLiRpibd5-V8swsU9n1F6Gr3bcVYQ58utuSNoi2H-S0kEjG4C4C0y_b_UQtj4ei3h8LAzGBAOUhCMHdf1Y1V0yCm91UdjrIKgNmXOWcLed3p8U7ORhpcqPAZJp_zttHhsiWo2D7lY%3D&attredirects=0|accessdate=30 Novemberноември 2017|journal=Cold War History|volume=5|number=4|date=November 2005|pages=395 – 426}}</ref><ref>{{cite book|last=Vu |first=Tuong |url=https://books.google.com/books?id=uZbr9iD1HZ8C&q=15%2C000#v=snippet&q=15%2C000&f=false |title=Paths to Development in Asia: South Korea, Vietnam, China, and Indonesia |publisher=Cambridge University Press |year=2010 |isbn=9781139489010 |p=103 |quote=Clearly Vietnamese socialism followed a moderate path relative to China.&nbsp;... Yet the Vietnamese 'land reform' campaign&nbsp;... testified that Vietnamese communists could be as radical and murderous as their comrades elsewhere. }}</ref>

Заради престоя си в изгнание почти 30 години Хо може да говори свободно, както и професионално да чете и пише на [[френски език|френски]], [[английски език|английски]], [[руски език|руски]], [[кантонски език|кантонски]] и [[мандарин]], освен майчиния си [[виетнамски език]]. През 1920-те години той е шеф на бюрото / редактор на много вестници, които той създава, за да критикува френското колониално правителство на [[Индокитай]] и да служи на комунистическите пропагандни цели. Примери за това са ''Le Paria'', публикувана за пръв път в [[Париж]] през 1922 г. или ''Thanh Nien'', публикувана за първи път на 21 юни 1925 г. (21 юни е обявен от правителството на [[Социалистическа република Виетнам]] за Ден на революционната журналистика във Виетнам). В много държавни официални посещения в Съветския съюз и Китай той често говори директно с комунистическите лидери без преводачи, особено за строго секретна информация. Докато е интервюиран от западни журналисти, той използва френски език. <ref>{{cite web|url=https://www.youtube.com/watch?v=ROgYHCYU9Zk|title=[iMarx] Full translated – English subtitle-Interview President Ho Chi Minh – 1964|date=19 Decemberдекември 2011|work=YouTube}}</ref>

Като президент Хо провежда официални приеми за чуждестранни държавни глави и посланици в Президентския дворец, но той лично не живее там. Той нарежда да се построи дървена постройка в задната част на двореца, която днес е известна като исторически обект на Президентския дворец. Неговите хобита (според неговия секретар Vũ Ky) включват [[четене]], [[градинарство]], хранене на риба (много от които все още живеят) и посещение на училища и детски домове.<ref name="youtube.com">{{cite web|url=https://www.youtube.com/watch?v=c9HlKAD8U1A|title=Phỏng vấn Vũ Kỳ – Thư ký của chủ tịch Hồ Chí Minh|date=10 Augustавгуст 2011|work=YouTube}}</ref>

Бившата столица на Южен Виетнам, Сайгон, е официално преименувана на [[Хо Ши Мин (град)|Хо Ши Мин]] на 2 юли 1976 г. от новото Народно събрание на Виетнам, контролирано от Севера.<ref>{{cite web|url=https://vi.wikisource.org/wiki/Nghị_quyết_của_Quốc_hội_nước_Cộng_hòa_xã_hội_chủ_nghĩa_Việt_Nam_về_việc_chính_thức_đặt_tên_thành_phố_Sài_Gòn_-_Gia_Định_là_thành_phố_Hồ_Chí_Minh|title=Nghị quyết của Quốc hội nước Cộng hòa xã hội chủ nghĩa Việt Nam về việc chính thức đặt tên thành phố Sài Gòn – Gia Định là thành phố Hồ Chí Minh|work=wikisource.org}}</ref> Името обаче провокира силно антикомунистическо чувство в значителен брой [[виетнамци]]. Много от виетнамците, особено онези, които живеят в чужбина, продължават да наричат града Сайгон, като отхвърлят новото име, наложено от комунистите, и в чест на бившата столица на антикомунистическата република Виетнам.<ref name="bbc.co.uk">{{cite news | url=http://www.bbc.co.uk/news/world-asia-18328455 | title=Uncle Ho's legacy lives on in Vietnam | first=Viv | last=Marsh | work=BBC News | date=6 Juneюни 2012 | accessdate=2 Decemberдекември 2012}}</ref>

Във Виетнам днес изображението на Хо е на лицевата страна на всички виетнамски банкноти. Неговият портрет и бюст се открояват на видно място в повечето обществени сгради на Виетнам, в класни стаи (както в държавни, така и в частни училища) и в олтари на някои семейства. Има поне един храм, посветен на него, построен във [[Вин Лонг]] малко след смъртта му през 1970 г. в зоните, контролирани от Виетконг.<ref>{{cite web|url=http://www.skydoor.net/place/Đền_Thờ_Bác_Hồ|title=Đền Thờ Bác Hồ|website=SkyDoor}}</ref> Неговият рожден ден (19 май) се отбелязва като официален държавен празник.<ref name="Trawicky2009">{{cite book|last=Trawicky|first=Bernard|title=Anniversaries and Holidays|url=https://books.google.com/books?id=dp2TAwAAQBAJ&pg=PA84|accessdate=18 Mayмай 2017|date=30 Aprilаприл 2009|publisher=American Library Association|isbn=9780838910047|page=84}}</ref>

Комунистическият режим поддържа [[култ към личността]] на Хо от 1950-те години на север, а по-късно го разширява и на юг, което според него играе важна роля в пропагандната кампания и миналото на партията. Той дори е прославен с религиозен статут като „безсмъртен светец“ на виетнамската комунистическа партия, а някои хора се покланят на президента, според доклад на BBC.<ref name="Damau">{{cite web|last=Dinh|first=Thuy|title=The Writer's Life Stephen B. Young and Hoa Pham Young: Painting in Lacquer|url=http://gardendistrictbookshop.shelf-awareness.com/?issue=55#m985|work=The Zenith by Duong Thu Huong|publisher=Da Mau magazine|accessdate=25 Decemberдекември 2013}}</ref><ref name="Baker">{{cite news|last=Baker|first=Mark|title=Uncle Ho: a legend on the battlefield and in the boudoir|url=http://www.smh.com.au/articles/2002/08/14/1029113957710.html|accessdate=25 Decemberдекември 2013|newspaper=Sydney Morning Herald|date=15 Augustавгуст 2002}}</ref>

През 1987 г. [[ЮНЕСКО]] официално препоръчва на държавите-членки да „се присъединят към отбелязването на стогодишнината от рождението на президента Хо Ши Мин, организирайки различни събития като почит към паметта му“, като се има предвид „важния и многостранния принос на президента Хо Ши Мин в областта на [[култура]]та, [[образование]]то и [[изкуства]]та“, които „посвещават целия си живот на националното освобождение на виетнамския народ, допринасяйки за общата борба на народите за [[мир]], национална [[независимост]], [[демокрация]] и социален напредък“.<ref name="unesco">{{cite web |url=http://unesdoc.unesco.org/images/0007/000769/076995E.pdf|title=UNESCO. General Conference; 24th; Records of the General Conference, 24th session, Paris, 20 October to 20 November 1987, v. 1: Resolutions; 1988|format=PDF|accessdate=26 Septemberсептември 2009}}</ref>