Поместен събор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без изпуснат интервал преди точка |
Премахване на оценъчните съждения |
||
Ред 44:
Патриарх Игнатий се вижда принуден да се откаже от сана си и, в изпълнение на приетите на църковните събори разпореждания, се обръща с жалба към папа Николай I. Последният свиква нов събор в Рим, на който решенията, взети в Константинопол справедливо биват обявени за незаконни. Вследствие на тази негова вярност на установения църковен ред, вътрешното напрежение в християнската Църква се усилва и Фотий предприема непримирима битка срещу Рим.
'''Събор в Константинопол''' (867 г.), свикан с окръжно послание на Фотий до източните патриарси. Основен въпрос е отклонението
В резултат на това окръжно послание, папа Николай I бива анатемосан от Фотий (когото източните епископи обявяват за Вселенски патриарх) като еретик. Това довежда до крайно обтягане на отношенията между Рим и Константинопол. Тогава, на 25 септември 867 г. новият император Василий I Македонец принуждава
'''Събор в Константинопол''' (5 октомври 869 г. – 28 февруари 870 г.) за помирение на Източната църква със Западната, свикан от Василий I, който иска да запази византийските владения в Италия и да се предпази от арабската опасност, но преди всичко – да изпълни благородната повеля на Иисус Христос християнинът да бъде миротворец. На събора папските легати справедливо настояват да бъдат премахнати всички разпореждания от времето на незаконно избрания патриарх Фотий, а ръкоположените от него епископи да бъдат свалени и анатемосани, което се и приема. На извънредното заседание на този събор, проведено на 4 март 870 г., сред делегатите и представителите на древните източни патриаршии и Римската курия участвали и български пратеници. На този събор България, по взаимно съгласие между Константинопол и Рим минава от духовната опека на Рим, която е била приела преди това, към тази на Константинопол. След закриването на събора, били ръкоположени архиепископ и епископ на България. Поради това Българската църква се явява осма по ред в общността на източнохристиянските църкви през 9 в., втора (след Грузинската) народностна Православна църква, и родоначалница на славянските православни църкви-сестри.
'''Събор в Константинопол''' (879 – 880 г.). След смъртта на Игнатий (877 г.) Фотий отново е провъзгласен за патриарх. Този събор осъжда
-------------------------------------
| |||