Разлика между версии на „Въстание на Ивайло“

м
През лятото на [[1278]] г. Ивайло влиза тържествено в столицата и е коронясан за цар. България е обединена под управлението на добрия цар, но проблемите на страната далеч не са решени. Византийският император продължава с опитите си да свали Ивайло и изпраща армии под водачеството на известния генерал [[Михаил Глава]], който вече два пъти е разбил българите. Освен това той постига споразумение с монголите за нахлуване от север. Ситуацията в столицата също е лоша – Ивайло не успява да събере подкрепа сред аристокрацията и често трябва да се спасява от заговори.
 
В началото на новия си поход царят успява да отблъсне монголите на север от [[Дунав]]. Но всъщност по-голяма заплаха са ромеите, които атакуват по широк фронт, простиращ се от [[Шипченски проход|Шипченския проход]] до [[Черно море]]. Въпреки тактическия си талант, Михаил Глава не успява да спечели никаква победа – българските крепости в [[Стара планина]], водени от Ивайловите войводи Момчил, Куман, Дамян, Канчо и Стан, отблъскват всичките му атаки.<ref name="a">Андреев, стр. 226</ref> Борбата между българи и визанцийци е тежка, но Ивайло не пленил никой.<ref name="a"/> Въпреки своятасвоят голям брой ромеите претърпяват загуба през лятото и есента на 1278 г.
 
След като Ивайло подсилва позициите си на юг, той трябва отново да се върне към монголите на север. Този път войната е тежка и дълга. За разлика от преди, сега селският водач се сражава са елитната войска на [[Ногай]]. Монголите победават и Ивайло е принуден да се укрие в крепостта Дръстър ([[Силистра]]), където е обсаден за 3 месеца. Вестта за това довела до преврат на аристократите в Търново. Приближените на Ивайло са убити, а болярите коронясват за цар Иван Асен III. Царица Мария, която е бременна от бившия цар, е свалена и изпратена на заточение в Константинопол.<ref name="a"/>
105

редакции