Въстание на Ивайло: Разлика между версии

В началото на новия си поход царят успява да отблъсне монголите на север от [[Дунав]]. Но всъщност по-голяма заплаха са ромеите, които атакуват по широк фронт, простиращ се от [[Шипченски проход|Шипченския проход]] до [[Черно море]]. Въпреки тактическия си талант, Михаил Глава не успява да спечели никаква победа – българските крепости в [[Стара планина]], водени от Ивайловите войводи Момчил, Куман, Дамян, Канчо и Стан, отблъскват всичките му атаки.<ref name="a">Андреев, стр. 226</ref> Борбата между българи и визанцийци е тежка, но Ивайло не пленил никой.<ref name="a"/> Въпреки своят голям брой ромеите претърпяват загуба през лятото и есента на 1278 г.

 

 

След няколко месеца Ивайло успял да премине монголската блокада. Неговата армия обсажда Търново и Иван Асен III е блокиран в столицата. Михаил VIII веднага взема мерки за да защити своя племенник и през лятото на [[1279]] г. десетхилядна ромейска армия, оглавена от протовестиарий [[Мурин]] тръгва към България. На [[17 юли]] селският водач атакувал византийците в [[Битка при Девина|Девина]], където, въпреки че са превъзхождани числено, българите печелят. Много ромеи оставят костите си на бойното поле, а пленниците са екзекутирани по нареждане на Ивайло. Само месец по-късно императорът изпраща нова войска, командвана от протовестиарий Априн. Точното местоположение на битката не се знае – според византийските историци тя се води някъде из проходите на източна Стара планина. Въпреки това на [[15 август]] нашествениците са разбити, а водачът им е убит. Ивайло командва войската си и в двете битки.