Дмитрий Менделеев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 106:
 
=== Учение за газовете ===
УстановяваМенделеев установява общото уравнение за състоянието на [[газ]]овете и коригира уравнението на [[Закон на Бойл-Мариот|Бойл-Мариот]] при прилагането му към реалните газове. Допринася за развитието на [[метрология]]та и усъвършенстване на метрологичните уреди, конструкцията на точни [[везни]] и теорията на тегленетотеглилките. Тази тема в работата на Д. И. Менделеев е свързана преди всичко с търсенето на физическите причини за периодичността. Тъй като свойствата на елементите периодично зависят от атомните тегла, масите, изследователят мисли за възможността за осветяване на този проблем, за откриването на причините за силите на притегляхе и за изучаване на свойствата на средата, която ги създава.
{{раздел-мъниче}}
 
Установява общото уравнение за състоянието на [[газ]]овете и коригира уравнението на [[Закон на Бойл-Мариот|Бойл-Мариот]] при прилагането му към реалните газове. Допринася за развитието на [[метрология]]та и усъвършенстване на метрологичните уреди, конструкцията на точни везни и теорията на тегленето.
Концепцията за [[Етер (физика)|световния етер]] има голямо влияние върху възможното решение на този проблем през XIX век. Предполага се, че етерът, който изпълва междупланетното пространство, е средата, която предава [[светлина]], [[топлина]] и [[гравитация]]. Изследването на силно разредените газове изглежда възможно средство за доказване на съществуването на споменатата субстанция, когато свойствата на „обикновеното“ вещество вече не може да скрие свойствата на „етера“.
 
Една от хипотезите на Д. И. Менделеев е, че специфичното състояние на въздушните газове при високо разреждане може да бъде етер или някакъв вид газ с много ниско тегло. Д. И. Менделеев в „Основи на химията“ 1871 г. пише: „По-лекият е етерът, милиони пъти“ и в работната книга от 1874 г. той още по-ясно изразява мисълта: „При нулево налягане въздухът има някаква плътност, това е етер!“. Въпреки това, сред публикациите му по това време не са изразени такива специфични съображения. В контекста на предположенията, свързани с поведението на силно разреден газ ([[инертен газ|инертен]] - “най-лекият химичен елемент”) в пространството, Д. И. Менделеев разчита на информация, получена от [[астроном]]а А. А. Белополски.
 
При цялата хипотетична ориентация на първоначалните предпоставки на тези изследвания, основният и най-важен резултат в областта на физиката, получен от Д. И. Менделеев се оказва извличането на общото уравнението за състоянието на [[идеален газ|идеалния газ]], съдъжащо [[универсална газова константа|универсалната газова константа]]. Много важно, но донякъде преждевременно, е въвеждането на термодинамичната температурна скала, предложена от Д. И. Менделеев.
 
Ученият също избира правилната посока, за да опише свойствата на реалните газове. Използваните от него вириални разложения отговарят на първите приближения в сега известните уравнения за реални газове. В раздела, свързан с изследването на газове и течности, Д. И. Менделеев прави 54 произведения.
 
=== Учение за разтворите ===