Рамел: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м замяна на линк |
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 26:
== История ==
Североизточно край Рамел е открито [[Рамелско праисторическо селище|праисторическо селище]], обявено за защитен паметник.<ref name="Διαρκής κατάλογος">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=13673&v17= | заглавие =ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ17/43351/2102/6-11-1990 - ΦΕΚ 769/Β/5-12-1990 | достъп_дата =
=== В Османската империя ===
В 1848 година руският славист [[Виктор Григорович]] описва в „[[Очерк путешествия по Европейской Турции]]“ ''Храмел'' като българско село.<ref>[http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Bulgarien/XIX/1840-1860/Grigorovic/text3.phtml?id=2234 Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.91.]</ref> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Рамели'' (Ramély), Воденска епархия, живеят 150 гърци.<ref>[[s:fr:Fichier:Synvet - Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.]]</ref>
През май 1880 година мухтарът на Рамел е арестуван от каймакамина, тъй като обикалял селата да събира подписи върху прошения до [[Йосиф I|екзарха]]. Вследствие на това са арестувани мухтарите и старейшините от околните села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополитът успява да откаже от Екзархията селата [[Крива (дем Пеония)|Крива]], [[Баровица]], [[Църна река (дем Пеония)|Църна река]], [[Тушилово]], [[Петрово (дем Пеония)|Петрово]], [[Бозец]], [[Постол]], [[Геракарци]] и [[Кониково]].<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877
Към 1900 година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) Рамел има 200 жители българи християни.<ref>{{МЕС|147}}</ref> През 1906 година гъркоманска махала в селото е изгорена в отговор на андартско нападение над Куфалово. Гъркоманските фамилии се изселват в [[Постол]] и [[Енидже Вардар]], като част от тях се завръщат след [[Младотурска революция|Младотурската революция]]<ref>Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.159</ref>.
Цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Рамел (Ramel) има 144 българи екзархисти и работи българско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 102-103.</ref>▼
▲Цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Рамел (Ramel) има 144 българи екзархисти и работи българско училище.<ref>Brancoff, D.M.
По данни на Екзархията в 1910 година Рамел е чифлигарско село с 92 семейства, 175 жители българи и една черква.<ref>[[Христо Шалдев|Шалдев, Христо]]. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.</ref>▼
▲По данни на Екзархията в 1910 година Рамел е чифлигарско село с 92 семейства, 175 жители българи и една черква.<ref>[[Христо Шалдев|Шалдев, Христо]]. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр.
=== В Гърция ===
Ред 44:
== Личности ==
; Родени в Рамел
* {{флагче|Гърция}} Йоан Стамков (Ιωάννης Στάμκος), гръцки андартски деец от трети клас<ref name="manos.129.">[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903
* {{флагче|Гърция}} Кочо Рамилски, куриер и капитан на гръцка въоръжена чета<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.253</ref>
* {{флагче|Гърция}} Никола Станков (Νικόλαος Στάμκος), гръцки андартски деец от трети клас<ref name="manos.129." />
| |||