Рудари: Разлика между версии

В края на XIX век Рудари е чисто българско село. Българската църква „[[Света Петка (Рудари)|Света Петка]]“ е подновена през 1869 година.<ref name="mak42" /> Църквата „[[Свети Атанасий (Рудари)|Свети Атанасий]]“ е от XIX век.<ref name="Greek tourism guide - GTP">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.gtp.gr/LocInfo.asp?InfoId=22&Code=EGRW00a&PrimeCode=EGRW00a&Level=5&PrimeLevel=5&lng=1 | заглавие = Πληροφορίες τοπωνυμίου | достъп_дата = 2015-01-25 януари 2015 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Greek tourism guide - GTP | език = | цитат = }}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Рударе'' (Roudaré) е посочено като село в каза Ресен с 42 домакинства и 110 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 88-89.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в селото живеят 270 [[българи]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 242.]</ref>