Рудари: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
м формат дати от англ. на български
Ред 31:
В околностите на Рудари се намират средновековни руини, които се наричат ''Калето'' и ''Царев кладенец''.<ref name="mak42">Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр. 42.</ref>
 
В края на XIX век Рудари е чисто българско село. Българската църква „[[Света Петка (Рудари)|Света Петка]]“ е подновена през 1869 година.<ref name="mak42" /> Църквата „[[Свети Атанасий (Рудари)|Свети Атанасий]]“ е от XIX век.<ref name="Greek tourism guide - GTP">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.gtp.gr/LocInfo.asp?InfoId=22&Code=EGRW00a&PrimeCode=EGRW00a&Level=5&PrimeLevel=5&lng=1 | заглавие = Πληροφορίες τοπωνυμίου | достъп_дата = 2015-01-25 януари 2015 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Greek tourism guide - GTP | език = | цитат = }}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Рударе'' (Roudaré) е посочено като село в каза Ресен с 42 домакинства и 110 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 88-89.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в селото живеят 270 [[българи]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 242.]</ref>
 
По време на [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] на 6 септември 1903 година селото е нападнато и ограбено от турски аскер и башибозук. Убити са Андрея Спиров, Миал Василев, Русе Т. Василев, Ставре Т. Василев, Георги Томев, Митре Георгиев, Дамо Гавргиев, Ниче Гелев, Коте Гелев, Гроздан Калев, Павле Сотиров, Ничо Георгиев, Митре, Боше Котев, Неделко Новачев, Алексо Спиров и Георгиевица Тома<ref>Илюстрация Илинден, 1943, бр.142, стр.15</ref>. През 1904 година цялото село минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 125.]</ref>