Ар нуво: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 90:
[[Файл:MuchaFouquet3.jpg|мини|Бижутериен магазин на [[Джордж Фуке]], Париж, проектиран от [[Алфонс Муха]], сега в музей „Карнавале“ (1901)]]
=== Германия
Ар нуво успява да се наложи доста добре в редица немскоговорещи градове, от които най-забележителни са [[Мюнхен]], [[Дармщат]] и [[Ваймар]] в [[Германия]] и [[Виена]] в [[Австрия]]. Познат като ''Югендщил'' (нем. ''Jugendstil'', „стил на младите“), ар нуво се популяризира в Мюнхен чрез вестници като ''Die Jugend'' („Младежта“). До 1900 г. този стил с характерна разточителна орнаментация се налага почти в цяла Германия.
[[Файл:Gustav Klimt 039.jpg|мини|170 п|ляво|Юдит I, 1901. Картина на [[Густав Климт]]]]▼
Лидер на мюнхенското движение Югендщил е [[Херман Обрист]] – [[Швейцария|швейцарски]] дизайнер, предизвикал сензация с изложбата си от [[1896]] г. Тя не само отправя предизвикателство пред разделението на приложните и изящните изкуства, но и представя на мюнхенската публика буйните органични форми на ар нуво. Дизайнерските решения на Обрист, макар и вдъхновени от живите форми, се разгръщат и в по-мистичен план, кореспондирайки с един внушен от самите тях фантастичен свят.
Работите на немския архитект [[Август Ендел]] се характеризират със същите илюзорни черти. Той се стреми да построи напрегнати, динамични форми, които да предизвикат силен отзвук от страна на възприемащия. [[щукатура|Щукатурната]] му скулптура за фасадата на мюнхенското ''Елвира фото студио'' (1896 – 1897 г.) успява точно в това отношение. Отчасти [[дракон]], отчасти летящо морско същество и приливна вълна, този театрален релеф разпростира органичните форми на ар нуво и в света на фантастичното.
=== Австрия ===
{{основна|Сецесион}}
Стилистичните тенденции във [[Виена]] обаче вземат съвършено различна посока. Водени от австрийския художник [[Густав Климт]], млада група художници и архитекти ([[Ото Вагнер]], [[Йозеф Мария Олбрих]], [[Йозеф Хофман]], [[Коломан Мозер]] и други) създават движение, станало известно като ''Wiener Sezession'' или [[Виенски сецесион]], в знак на протест срещу установения във Виена консервативен стил. Както и своите сподвижници от [[Европа]], творците в стил ''Сецесион'' отхвърлят вече исторически утвърдените академични стилове; но във Виена те изразяват това отхвърляне чрез силно опростяване елементите на образите. За разлика от виещите се органични форми на Ендел и Обрист в Мюнхен виенските художници са по-близки до сдържания геометричен дизайн, представен в работите на британеца [[Чарлз Рене Макинтош|Макинтош]]. Към течението Сецесион може да се причисли и чешкият художник [[Алфонс Муха]].
[[Ото Вагнер]] е една от ключовите фигури на сецесиона. Архитект, градостроител и преподавател в Академията по изкуства, той оказва влияние върху множество австрийски архитекти. Най-важният му обект е сградата на Пощенска спестовна каса във Виена като ранна версия на [[Функционализъм|функционализма]]. Вагнер предава знанията си на [[Йозеф Хофман]], [[Леополд Бауер]] и [[Марсел Камерер]], които са само някои от учениците му. Той е считан за пионер на модерното виенско изкуство.▼
Примерът, който илюстрира стила в Брюксел, е
<gallery mode="packed" heights="140px">
файл:Secession Vienna June 2006 007.jpg|„Къща на сецесиона“ във Виена [[Йозеф Мария Олбрих]] (1897)
файл:Otto-Wagner-Pavillon Wien.jpg|Станция на метрото „Карлплац“ от [[Ото Вагнер]] (1899)
файл:Kolo Moser - Plakat - 1899.jpeg|Плакат от [[Коломан Мозер]] (1899)
файл:Woluwe-St-Pierre - Hoffmann 050917 (1).jpg| [[Дворец Стоклет]] в Брюксел от [[Йозеф Хофман]] (1905
</gallery>
▲[[Ото Вагнер]] е една от ключовите фигури на сецесиона. Архитект, градостроител и преподавател в Академията по изкуства, той оказва влияние върху множество австрийски архитекти. Най-важният му обект е сградата на Пощенска спестовна каса във Виена като ранна версия на [[Функционализъм|функционализма]]. Вагнер предава знанията си на [[Йозеф Хофман]], [[Леополд Бауер]] и [[Марсел Камерер]], които са само някои от учениците му. Той е считан за пионер на модерното виенско изкуство.
▲Примерът, който илюстрира стила в Брюксел, е Пале Стоклет (''Palais Stoclet'', 1905 – 1911 г.) на [[Йозеф Хофман]]. Тази резиденция представя в сбит вид това, което става известно във [[Виена]] като [[Сецесион]] (''Sezessionstil''). Хофман си служи с традиционните строителни материали – [[мрамор]], [[стъкло]] и [[бронз]], но поставя необикновен, асиметричен вход. Строгият екстериор е подчертан от елегантни бронзови [[ажур]]ни решетки и кантове с почти шеговити отсенки. Сградата не се отличава с никаква историческа наследственост. Нейното монументално въздействие се основава само на елегантната, опростена форма.
=== Испания ===
| |||