Ар нуво: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Приложно изкуство: витражите близо до стъклото
Ред 156:
 
== Приложно изкуство ==
Ар нуво прониква навсякъде, където може да се приложи понятието дизайн: мода, ювелирни украшения, мебели, предмети от бита.
 
=== Мебели ===
==== Франция ====
Когато ар нуво превзема френския културен живот, се установяват два центъра на стила: единият е в Париж, групиран около търговеца Самюел Бинг, а другият е в [[Нанси]] и се развива под егидата на производителя и проектантдизайнер на мебели и [[стъкло]] [[Емил Гале]], родом от [[Нанси]]. Най-тесните връзки между рококо и ар нуво се наблюдават в Нанси. Гале, чиято репутация до голяма степен се дължи на неговите стъклени изделия, е първият голям представител на ар нуво във Франция. Мебелите му носят известни стилистични черти от стиловете [[Луи XIV]], [[Луи XV]] и [[Луи XVI]] а декорацията им – двуизмерна резба и [[маркетри]], която е негова специалност и варира от растения до стихове – носи стиловите белези на ар нуво.
 
Интерес към органичните форми се открива в работите на френския дизайнер на мебели и [[стъкло]] [[Емил Гале]], родом от Нанси. Гале, чиято репутация до голяма степен се дължи на неговите стъклени изделия, е първият голям представител на ар нуво във Франция. Мебелите, които проектира, носят известни стилистични черти от [[Луи XIV]], [[Луи XV]] и [[Луи XVI]]. Декорацията им – двуизмерна резба и [[маркетри]], която е негова специалност и варира от растения до стихове – носи стиловите белези на ар нуво.
 
[[Луи Мажорел]] (1859 – 1926 г.), роден също в Нанси, е най-виден изразител на школатаместната тамшкола. Предпочитайки рококото[[рококо]]то, едва в края на века под влияние на Гале започва да проектира в стил ар нуво. Той организира производство на редица силно украсени мебели по джоба на средната класа. Мажорел достига дръзка неконвенционалност на формата при мебелите. Неговото място в мебелното творчество е сравнимо с това на Гале при стъклените изделия. Творбите му са особено пластични по конструкция; главната черта за тях е грациозната и динамична линия.
 
За разлика от Гале и Мажорел, другите мебелисти от Нанси са всъщност архитекти – това са: [[Емил Андре]], [[Жак Грюбер]] и [[Йожен Вален]]. Мебелните образци на Вален са повече в маниера на Мажорел от другите творци от Нанси. Той възприема подобна скулптурна и динамична форма, базирана на флорални и [[необарок]]ови мотиви. Към 1900 г., той, подобно на Мажорел, изоставя флоралните форми за сметка на по-абстрактна декорация, или липса на такава, като разчита единствено на грациозния силует на конструкцията, за да осигури декоративния акцент.
 
В контраст с мебелите от Нанси, парижката мебел е по-малко тежка, по-изящна и сдържана. Вдъхновените от природата форми са по-стилизирани, често абстрактни и ограничени в малки зони. Парижките автори са индивидуалности, представящи собствено виждане за ар нуво. Освен тримата майстори, които работят за Самюел Бинг – [[Жорж дьо Фьор]], [[Йожен Гайар]] и [[Йожен Колона]], има редица други известни представители, като [[Александър Шарпантие]], [[Феликс Обер]] и [[Тони Зелмерсхайм]]. Апартаментите в „Кастел Беранже“ в Париж от 1894 – 1898 г., разкриват характеристиките на този стил: богато приложение на архитектурен орнамент и стълбищни клетки от ковано желязо, балкони с камшиковидни, асиметрични, подобни на [[лиана|лиани]] форми.
Line 208 ⟶ 204:
файл:Gaspar Homar i Mezquida. Cadira de piano..JPG|Стол от [[Гаспар Хомар]], Испания (1903)
</gallery>
 
=== Витражни конструкции ===
Малко са по-забележителните имена и в тази област. В САЩ най-ярко свързвано със стила Ар нуво име е [[Луис Комфорт Тифани|Тифани]], който се изявява в стъкларията, в това число и витражите. Във Франция освен Ектор Гимар и Алфонс Муха (с прочутия му витраж за [[Прага|пражката]] катедрала Св. Вит) с това сложно и скъпо изкуство се занимават и ред други много талантливи витражисти. Като средище на майстори изпъква град [[Нанси]] и особено [[Жак Грюбер]] (1870 – 1936). Майстор на пейзажа и монументалната умерено стилизирана арабеска, той прави пищни мащабни проекти, впечатляващи с изисканата си пресита. Върху редица свои произведения Грубер работи съвместно с [[Жозеф Жанин]] (1851 – 1910), чийто изящно-декоративен стил пасва идеално на Груберовия. [[Анри Берже]] (1870 – 1937) прави малко по-сдържани, но все така интересни и впечатляващи конструкции, предимно с рекламна цел.
 
=== Художествено стъкло ===
Line 223 ⟶ 222:
Повлиян от ар нуво в някои свои творби, възпитаник на [[Баухаус]] и специалист в работата с метал, немският дизайнер и педагог [[Вилхелм Вагенфелд]] (1900 – 1990) работи с керамика, пластмаса и особено със стъкло. Работите му от 50-те и 60-те години на 20 век оставят ярка следа в историята на дизайна.
 
==== САЩ ====
==== Съединени американски щати ====
Като най-изтъкнат представител на американското изкуство в стил ар нуво е определян [[Луис Комфорт Тифани]]. Патентовайки свой уникален метод за обработка на стъкло, той създава редица [[витраж]]и, [[лампа|лампи]] и други стъклени изделия. Характерни са интензивните цветове, плавните органични форми и оригиналните техники на работа. Тифани получава международно признание като една от най-влиятелните фигури в ар нуво. <ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://original.britannica.com/eb/article-9072437/Louis-Comfort-Tiffany| заглавие = Louis Comfort Tiffany| достъп_дата = 19 юли 2008| издател = [[Енциклопедия Британика|Encyclopaedia Britannica]]| език = en}}</ref>
 
Line 260 ⟶ 259:
</gallery>
Един от най-видните художници, работещи с керамика е [[Александър Биго]] (1862 – 1927). Той работи както в областта на предметите от бита, така и с монументалната облицовка в екстериорната архитектура. От 1914 г. до смъртта си работи като консултант в керамичната индустрия.
 
=== Витражни конструкции ===
Малко са по-забележителните имена и в тази област. В САЩ най-ярко свързвано със стила Ар нуво име е [[Луис Комфорт Тифани|Тифани]], който се изявява в стъкларията, в това число и витражите. Във Франция освен Ектор Гимар и Алфонс Муха (с прочутия му витраж за [[Прага|пражката]] катедрала Св. Вит) с това сложно и скъпо изкуство се занимават и ред други много талантливи витражисти. Като средище на майстори изпъква град [[Нанси]] и особено [[Жак Грюбер]] (1870 – 1936). Майстор на пейзажа и монументалната умерено стилизирана арабеска, той прави пищни мащабни проекти, впечатляващи с изисканата си пресита. Върху редица свои произведения Грубер работи съвместно с [[Жозеф Жанин]] (1851 – 1910), чийто изящно-декоративен стил пасва идеално на Груберовия. [[Анри Берже]] (1870 – 1937) прави малко по-сдържани, но все така интересни и впечатляващи конструкции, предимно с рекламна цел.
 
=== Бижутерия, метал, гравюра ===
Line 272 ⟶ 268:
До името на Нокс се нарежда и това на френския гравьор [[Феликс Бракмон]] (1833 – 1914), съпруг на [[импресионизъм|импресионистката]] [[Мари Бракмон]] (1841 – 1916). Един от първите оценили японското изкуство и допринесли за разпространението му във Франция, Феликс Бракмон развива теория за орнамента, която го нарежда сред основоположниците на ар нуво в световен план.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.cnap.culture.gouv.fr/index.php?page=presentation&rep=listeAnnuaire&type=detail&idInstitution=339&idEvenement=11370&evenement=felix-bracquemond-et-les-arts-decoratifs| заглавие = Félix Bracquemond et les arts décoratifs| достъп_дата = 24 юли 2008| издател = Centre national des arts plastiques| език = fr}}</ref>
 
Сред останалите забележителни имена са вече споменатите [[Рене Лалик]], Жорж Фуке и [[Емил Гале]].
 
==== Метал ====