Савка Дабчевич-Кучар: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Замяна на файла „Flag_of_the_Kingdom_of_Yugoslavia.svg“ с Flag_of_Yugoslavia_(1918–1943).svg |
м формат дати от англ. на български; козметични промени |
||
Ред 61:
== Ранен живот ==
Савка Дабчевич е роден в [[Корчула]] в [[Кралство Югославия|Кралството на сърбите, хървати и словенците]] в знатен хърватски род от [[Которски залив|Бока Которска]]. По време на [[Втора световна война|Втората Световна война]] тя е партизанка до 1943 г., когато попада в [[Синай (полуостров)|
Дабчевич-Кучар влиза в центъра на общественото внимание в края на 1960-те години като член на по-младото реформаторско поколение в [[Югославска комунистическа партия|Съюза на комунистите на Югославия]]. С мълчаливата благословия на [[Йосип Броз Тито]], тя и Мико Трепало стават ръководители на Съюза на комунистите в Хърватия. През 1967 г. Дабчевич-Кучар става министър-председател на [[Социалистическа република Хърватия]], първата жена на такава позиция в историята на Европа.
[[
== Кариера ==
В края на 1960-те години, страната приема нов курс към по-голяма независимост на Хърватия в рамките на Югославия и повече свободи за хората. Тази политика се разпространява чрез масово политическо движение, наречено впоследствие [[Хърватска пролет|хърватска Пролет]], която е една от студентските революции през 1968. Дабчевич-Кучар се превръща в един от най-популярните политически лидери по това време, като дори е наричана "Савка, кралицата на хърватите".
Не всички са доволни от новия курс. Откритите прояви на хърватския национализъм създават напрежение в етнически смесени райони, които служат като аргумент за [[Югославска народна армия]] и на по-консервативните елементи на партията, които искат движението да бъде потиснато. В същото време хърватското ръководство също е оспорено от студентско движение с още по-радикални искания.
През декември 1971 г. Тито прoвежда партийна конференция в Kaраджорджево и публично се обръша срещу Хърватската пролет под формата на "дружеска критика", че не следва "линията на партията". Това довежда до отговор от страна на Дабчевич-Кучар, публикуван във вестниците през декември, в който тя е приема цялата критика, с изключение на тези, които имат за цел да я представи като националист и враг на социалистическата самоуправляваща се система, към която тя публично изразява своята преданост. Тя се оттегля от Централния Комитет на Комунистическата партия на Хърватия и, в крайна сметка, от обществения живот. Заменена е от Милка Планинц.
Когато многопартийна демокрация най-накрая пристига в Хърватия, Дабчевич-Кучар и Трепало се завръщат на обществената сцена, като използват отдавнашната си репутация. Те отказват да подкрепят само една партия, а вместо това излизат с инициатива за създаване на широка коалиция, наречена Коалиция на народното съгласие. Тя не е в състояние да окаже значително влияние върху изборите 1990 година и повечето хора избират [[Франьо Туджман]] от [[Хърватски демократичен съюз|Хърватския демократичен Съюз]].
Ред 82:
== Външни препратки ==
* {{Шаблон:Cite news|url=http://jutarnji.hr/vijesti/clanak/art-2009,8,6,,172037.jl|title=Heroina Hrvatskog proljeća (Eulogy to Savka Dabčević-Kučar)|language=Croatian|newspaper=[[Jutarnji list]]|author=Vlado Vurušić|date=2009-08-06|accessdate=6 май 2010
== Източници ==
Ред 88:
{{Превод от|en|Savka Dabčević-Kučar|705106525}}
[[Категория:Хърватски учени]]
[[Категория:Хърватски политици]]
| |||
.svg){kind=link}