Ватикан: Разлика между версии

Името „Ватикан“ предхожда християнството и идва от латински ''Mons Vaticanus'' което означава връх Ватикан<ref>{{cite web|url=http://dictionary.reference.com/browse/Vatican|title=Vatican (search)|publisher=Online Dictionary|accessdate=28 Novemberноември 2007}}</ref>. Отделен от града, на западния бряг на река Тибър, този район е защитен първо с включването му зад стените от [[Лъв IV (папа)|Лъв IV]], които по-късно са разширени в укрепени стени при [[Павел III]], [[Пий IV]] и [[Урбан VIII]].

Циркът на Нерон, разположен частично под южната част на днешната базилика „Свети Петър“, става едно от местата, на които в средата на 60-те години на първи век по обвинението за предизвикване на пожара, унищожил по-голямата част от Рим са измъчвани много християни. Според древно предание, сред тях е и свети [[Петър (апостол)|Петър]], разпънат на кръст с главата надолу<ref>{{cite web|title=St. Peter, Prince of the Apostles|url=http://www.newadvent.org/cathen/11744a.htm#IV|publisher=Catholic Encyclopedia|accessdate=12 Augustавгуст 2013}}</ref> и погребан в общ гроб край арената, на мястото на днешната [[църква]]. От другата страна на цирка, през Античността са разположени погребални паметници, мавзолеи и малки гробници, както и жертвеници на езическите богове на всички видове политеистични религии, които просъществуват до изграждането на Константиновата базилика „Св. Петър“ в първата половина на 4 век. Останки от този древен [[некропол]] излязат наяве спорадично по време на ремонти от различни папи през вековете, особено по време на [[Възраждане]]то, докато са систематично изкопани със заповед на папа [[Пий XII]] от 1939 до 1941 г. <ref>[https://books.google.com/books?id=37b9V9IXDsYC&pg=PA126&dq=Gardner+%22reputed+grave%22&hl=en&sa=X&ei=A3gQUqPdOYWThgeirYCgDg&redir_esc=y#v=onepage&q=Gardner%20%22reputed%20grave%22&f=false Fred S. Kleiner, ''Gardner's Art through the Ages'' (Cengage Learning 2012 ISBN 978-1-13395479-8), p. 126]</ref>

Светият престол, под ръководството на папа [[Пий XII]] води политика на неутралитет по време на [[Втората световна война]]. И германските войски окупирали град Рим през септември 1943 г. и съюзниците през 1944 г. зачитат Ватикана като неутрална територия<ref>{{cite web|url=http://www.ushmm.org/wlc/en/article.php?ModuleId=10005446 |title=Rome |publisher=Ushmm.org |accessdate=12 Decemberдекември 2013}}</ref>. Един от основните дипломатически приоритети на епископа на Рим е да се предотврати бомбардирането на града; папата протестира дори когато [[брошура|брошури]], разхвърлени със самолети над Рим, попадат на територията на Ватикана. Той твърди, че дори само няколко такива в рамките на града-държава нарушават неговия неутралитет<ref name="Chadwick1">Chadwick, 1988, pp. 222 – 32</ref>. Британската политика, изразена в протокола от заседание на кабинета, гласи че не трябва в никакъв случай да се безпокои Ватикана, но че действията на британската армия по отношение на останалата част от Рим ще зависят от това доколко италианското правителство спазва правилата на войната. От своя страна САЩ се противопоставят на военни действия срещу италианската столица, страхувайки се че ще засегнат чувствата на католическите членове на военните си сили, но в същото време отбелязват, че не могат да спрат британците, ако искат да бомбардират Рим. Британците безкомпромисно заявяват, че ще бомбардират Рим, ако нуждите на войната го налагат<ref>Chadwick, 1988, pp. 232 – 36</ref>. През декември 1942 г. Британски пратеници препоръчват на Светия престол да обяви Рим за „отворен град“, но Мусолини отхвърля предположението, когато Светият престол го препраща до него. Във връзка с нахлуването на съюзническите сили в [[Сицилия]], [[19 юли]] [[1943]] г. 500 американски самолета хвърлят бомби над Рим – по-конкретно над железопътните възли. Около 1500 души са убити, а самият папа Пий XII, който в предходния месец изказва сериозни опасения, че това може да се случи, отива до мястото на трагедията. Още едно въздушно нападение е проведено на [[13 август]] [[1943]] г. – след като Мусолини временно е свален от власт<ref>Chadwick, 1988, pp. 236 – 44</ref>. На следващия ден, новото правителство обявява Рим за отворен град, след като се консултира със Светия престол за текста на декларацията, но британците обявяват, че няма да признаят Рим като такъв<ref>Chadwick, 1988, pp. 244 – 45</ref>.

Съгласно условията на член 22<ref name="treaty1">{{cite web|title=INTER SANCTAM SEDEM ET ITALIAE REGNUM CONVENTIONES* INITAE DIE 11 FEBRUARII 1929|language=Italian|url=http://www.vatican.va/roman_curia/secretariat_state/archivio/documents/rc_seg-st_19290211_patti-lateranensi_it.html|publisher=Vatican.va|accessdate=12 Julyюли 2013}}</ref> от Латеранския договор, Италия по искане на Светия престол, може да накаже лица за престъпления, извършени в рамките на Ватикана и да предяви иск към лицето, извършило престъплението, ако то потърси убежище на италианска територия. Лицата, обвинени в престъпления, признати като такива, както в Италия, така и във Ватикана, които са извършени на италианска територия, се предават на италианските власти, ако те потърсят убежище във Ватикана<ref name="treaty1"/><ref>{{cite web|last=Shea|first=Alison |title=Researching the Law of the Vatican City State|url=http://www.nyulawglobal.org/globalex/vatican1.htm |work=Hauser Global Law School Program |publisher=[[New York University School of Law]] |accessdate=13 Augustавгуст 2013}}</ref>.

Ватиканът има собствена банка, по-известна под името „[[Ватиканска банка|Институт за религиозните дела]]“, която провежда финансови операции по цял свят. Банката има [[банкомат]] с инструкции на [[латински език|латински]], вероятно единственият такъв банкомат в света<ref>{{cite web|url=http://www.cardinalseansblog.org/?p=232|title=A Glimpse Inside the Vatican & Msgr. Robert Deeley's Guest Post|author=O'Malley, Seán P. |date=28 Septemberсептември 2006|accessdate=30 Januaryянуари 2008|authorlink=Seán Patrick O'Malley}}</ref>.

На 24 февруари 2014 г. Ватиканът обявява, че създава Секретариат по икономика, който да отговаря за всички икономически, финансови и административни дейности на Светия престол и Ватикана, начело с кардинал [[Джордж Пел]]. Това става след като двама висши духовници, включително монсеньор са уличени в престъпления, по-специално [[пране на пари]]<ref name="VaticanEconomicSecretariat">{{cite news|title=Vatican financial system restructuring begins with new secretariat|url=http://www.theitalynews.net/index.php/sid/220216280/scat/145bb158ac2f80f2/ht/Vatican-financial-system-restructuring-begins-with-new-secretariat|date=25 Februaryфевруари 2014|publisher=The Italy News.Net}}</ref>.

Поданиците на Ватикана имат [[паспорт]] с [[дипломат|дипломатически статут]] на Светия престол и се издават от държавния секретариат. Всички те са служители на католическата църква<ref>{{cite web|author=United Nations High Commissioner for Refugees |url=http://www.unhcr.org/refworld/category,LEGAL,,LEGISLATION,VAT,3ae6b52f10,0.html |title=Law on Citizenship and Residence, 7 June 1992 |publisher=Unhcr.org |date=7 Juneюни 1992 |accessdate=15 Octoberоктомври 2010}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.vatican.va/news_services/press/documentazione/documents/sp_ss_scv/informazione_generale/cittadinanza_it.html |title=Cittadinanza vaticana |publisher=Vatican.va |date=31 Decemberдекември 2001 |accessdate=15 Octoberоктомври 2010}}</ref>. По принцип нямат право да имат друг паспорт или друго гражданство освен това на Светия престол, макар че изключение е направено за папа [[Бенедикт XVI]], който запазва германското си гражданство и папа [[Франциск]] който запазва аржентинското. Гражданство не се получава на базата на раждане на територията на града-държава. Гражданството се прекратява след прекратяване на съответната служба. Който загуби ватиканското си гражданство и няма друго, получава италианско гражданство според клаузите на латеранския договор. През 2011 година само 220 души имат гражданство въпреки че всички жители са повече от 800. От тях само 30 са жени<ref>Mrowińska, Alina. [http://www.worldcrunch.com/dossier-the-next-pope/behind-the-walls-what-it-039-s-like-to-live-inside-the-vatican-for-a-woman/c8s11033/ "Behind The Walls: What It's Like To Live Inside The Vatican, For A Woman"], ''Gazeta Wyborcza/Worldcrunch'', 26 February 2013.</ref>.