Втора българска държава: Разлика между версии

Братята [[Иван Асен I|Асен]] (Иван Асен I) и [[Теодор-Петър|Петър]] (Теодор-Петър IV) отрастват сред мизийската [[аристокрация]] и проявяват загриженост и интерес към състоянието в българските земи като внимателно следят битките в [[Тракия]] и настроенията в [[Мизия]]. Двамата братя се явяват при [[Исак II Ангел]] с искания да бъдат зачислени като стратиоти и да им бъде отпуснат имот, с което да се превърнат в местни феодали, подчинени на василевса. Исак II им отказва, а те на свой ред го заплашват, че ще има бунтове заради това негово решение. Всъщност Асен и Теодор-Петър (Петър) просто търсят повод, за да разбунят още повече духовете в българските земи. Обидата нанесена на Асеневци и увеличаването на данъците по-рано нагнетяват обстановката до състояние на размирици, от които братята Асен и Петър се възползват, за да обявят и оглавят въстание. За това допринася и разрасналият се по това време страх сред православното население на Византия, че [[Димитър Солунски|св. Димитър]] е вдигнал благоволението си от ромеите: тъй като по това време [[Солун]] е нападнат от норманите, се понася слух, че светията се е отказал от покровителството си над града и вместо това е станал закрилник на българите. Като доказателство за това твърдение се приема случаят с икона на светеца, която по неведоми пътища изчезва от [[Солун]] и попада в [[Велико Търново|Търновград]].

 

В края на месец октомври, когато се чества празникът на св. Димитър, при освещаването на нова църква, кръстена на светеца, Асен и Теодор-Петър обявяват началото на бунта против византийската власт. Теодор бива провъзгласен за [[цар]], тъй като е по-старият от двамата братя, и приема името Петър в чест на св. цар Петър I, а свещеникът Василий е назначен за архиепископ. Скоро въстанието обхваща цяла [[Северна България]] като единственият незасегнат град остава [[Варна]]. Византийската власт не успява да реагира адекватно на събитията, тъй като по това време се водят ожесточени дворцови интриги и спорове между Исак II Ангел и претендента за трона – [[Исак Комнин Кипърски|Исак Комнин]]. Чак след като бунтовниците преминават [[Стара планина]] срещу тях е изпратена войска, която обаче претърпява поражение. През пролетта на 1186 г. самият Исак II решава да поведе войската срещу въстаниците. Възползвайки се от падналата мъгла, византийската армия успява да премине през Стара планина, без да бъде засечена, и прогонва братята отвъд [[Дунав]]а при [[кумани]]те. Византийската войска опожарява няколко ниви за назидание и се оттегля, докато през това време [[Асеневци]] преговарят с куманите за общи действия против [[Византия]].

 

== Цар Калоян Ромеоубиец ==

{{основна|Калоян}}

[[Калоян]] (Йоаница) (1197 – 1207), по-късно станал известен с прозвището „Ромеоубиец“, се възкачва на престола, когато държавата е нестабилна заради болярската опозиция и отцепничество. През 1202 г. [[Римокатолическа църква|Католическата църква]] организира [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]]. По предложение на [[Венецианска република|Венеция]] рицарите нападат пристанището Зара, плячкосвайки го. След това Венеция сключва съюз с [[Алексий IV Ангел]], който по това време е в тъмница заедно с баща си – бившият василевс [[Исак II Ангел]]. [[Рицар]]ите се отправят към [[Константинопол]], за да го плячкосат и превземат, след което според уговорката, Алексий IV трябва да седне на трона. Византийският император [[Алексий III Ангел]] междувременно сключва мир с цар [[Калоян]], като в договора е включено, че под властта на Калоян попада цяла [[Северна България]], [[Браничево|Браничевската]] и [[Белград]]ската област, част от Северна [[Тракия]] и [[Македония (област)|Македония]]. По това време обаче [[Унгария]] окупира Белградската и Браничевската област под претекст, че България ги притежава незаконно. Цар Калоян събира [[кумани|кумански]] наемници и успява да прогони [[унгарци]]те от земите си. Още през 1199 г. папа [[Инокентий III]] предлага на [[Калоян]] да признае неговата власт над българските земи при положение, че Калоян признае върховенството на [[Католицизъм|Католическата църква]], а с което и положението на папоцезаризъм (надмощие на Църквата над светските владетели, присъщо за католическия свят в Западна Европа; ''папата е над цезаря''). В продължение на 5 години Калоян и Инокентий III уточняват условията на евентуалната [[Калоянова уния|уния]]. В желанието си да се понрави на Калоян папа Инокентий убеждава унгарския крал да се откаже от Белградската и Браничевската област. За да успее да договори това, което иска, Калоян демонстрира брилянтна политическа мисъл и умело лавира между Изтока и Запада, като симулира преговори с [[Византия]] за провъзгласяването му за [[цар]] (цѣсарь – цезар), титла, равностойна на [[император]] и признаването на [[автокефална църква|автокефална Църква]]. Желанието на Калоян е България да остане в сферата на влияние на [[Православие|източноправославието]], където властва цезаропапизмът (владетелят не се ръководи от Църквата; ''цезарят е над папата'').

 

== Цар Иван Асен II ==

{{основна|Иван Асен II}}

По време на управлението си [[Борил]] (1207 – 1218) губи [[Пловдив]], [[Белград]], [[Браничево]] и [[Ниш]]. През 1213 г. с династичен брак между дъщерята на Борил и император Хенрих е сключен мирен договор с [[Латинска империя|Латинската империя]]. Династичен брак е сключен и между друга дъщеря на Борил и унгарския крал [[Бела IV]], с което отношенията с [[Унгария]] се подобряват. В България за пръв път се появява феодалното отцепничество – Алексий Слав се отделя с владенията си в Родопите и Пиринско, не признавайки властта на Борил, а [[Стрез|севастократор Стрез]] става самостоятелен в Македония със столица [[Просек]].

 

В южната част на Балканите [[Епир]]ското деспотство стремглаво набира сила, като неговият владетел [[Теодор Комнин]] превзема [[Солун]]ското княжество. Иван Асен II урежда династичен брак между една от своите дъщери и Теодор Комнин, с което си осигурява временна сигурност откъм южните предели на царството.

 

 

През 1230 г. опасенията на българския цар за офанзива от страна на Епир се оправдават и Теодор Комнин напада България. Двете армии се срещат на 9 март в [[битка при Клокотница|битката при Клокотница]]. Българският владетел проявява стратегическо и военно майсторство, като успява да разгроми по-многобройната вражеска армия. Самият Комнин бива пленен заедно със семейството си, а пленените войници са освободени – почти безпрецедентен акт във военната история на Средновековна [[Европа]]. Последица от битката при Клокотница е разпадът на Епирското деспотство, като само в [[Солун]] продължава да управлява в качеството си на [[васал]] на България братът на Теодор Комнин – [[Мануил Комнин (Епир)|Мануил]].

== България в периода 1241 – 1300 ==

{{Вижте също|Гражданска война в България (1257 – 1263)}}

В периода след смъртта на цар Иван Асен II до края на века България изпада в дълбока криза. Причините за тази криза са комплексни. Най-важната от тях е може би малолетието на синовете на Иван Асен и започналите интриги в българския царски двор. Външните причини за кризата в страната са засилването мощта на Никейската империя, татарските нашествия и нарастването на политико-военната сила и на Сръбското княжество (по-късно царство със самостоятелна патриаршия при сръбския цар Стефан Душан) през посочения период.

 

 

== Икономика ==

През Средновековието България не се различава много икономически от останалите държави в Европа.

 

 

== Култура през Второто Българско царство ==

 

През 13 и 14 век България има голямо значение за културата на Балканите и Търново става един от най-развитите в културно отношение градове (сравним със [[Солун]] и [[Константинопол]]). В българския престолен град се основава училище на изкуството, [[Търновска художествена школа]], [[Търновска книжовна школа]], силно повлияни от византийската литература. Строят се забележители [[църква|църкви]] и други сгради.

* Василев, А. А., „''История на Византийската империя''“, 1935 г.

* Иречек, Константин (акад.), „''История на българите''“, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1978 г.

* Fine, Jr., John V.A. (1991). ''The Early Medieval Balkans''. Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 978-0472081493.

* Niketas Choniates, ''Nicetae Choniatae Historia'', Bonn, 1835.

* [http://nauka.bg/a/възобновяване-и-укрепване-на-българската-държава-1185-1197 Възобновяване и укрепване на българската държава (1185 – 1197)]

* [http://www.mcsearch.info/search.html?search=similar%3A352742&view_mode=1#0 Монети на българските царе – виртуална изложба]

 

{{Български владетели}}