Света Богородица Кубелидики: Разлика между версии

'''„Света Богородица Кубелидики“''', известна и като '''Скутариотиса'''<ref>[http://www.parembasis.gr/2003/03_11_19.htm Παναγία Κουμπελίδικη ή Σκουταριώτισσα-Παναγία του Πάθους „Αμόλυντος“]</ref> и '''Кастриотиса'''<ref name="Υπουργείο">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://odysseus.culture.gr/h/2/gh251.jsp?obj_id=1715&era=3&group=7 | заглавие = Παναγία Κουμπελίδικη ή Καστριώτισσα Καστοριάς | достъп_дата = 20 май 2014 г | фамилно_име = Παϊσίδου | първо_име =Μελίνα | издател = Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού }}</ref> ({{lang-el|Παναγία Κουμπελίδικη}} или ''Σκουταριώτισσα'') е [[средновековие|средновековна]] [[православие|православна]] [[църква (сграда)|църква]] в град [[Костур (град)|Костур]] (Кастория), [[Егейска Македония]], [[Гърция]].<ref name="Greek Orthodox Religious Tourism">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://greekorthodoxreligioustourism.blogspot.bg/2015/04/blog-post_26.html | заглавие=Παναγία Κουμπελίδικη ή Σκουταριώτισσα, Καστοριά |достъп_дата =2016-10-23 октомври 2016 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Greek Orthodox Religious Tourism |език= |цитат= }}</ref><ref name="7ο Δημοτικό Καστοριάς">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://7dim-kastor.kas.sch.gr/old/dhmotiko/politismos/vizantines/gkoubelidiki.htm | заглавие=Παναγία Κουμπελίδικη |достъп_дата = 2018-12-22 декември 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=7ο Δημοτικό Καστοριάς |език= |цитат= }}</ref> В 1924 година църквата е обявена за паметник на културата.<ref name="Διαρκής κατάλογος">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=6065&v17= | заглавие = ΠΔ 3-11-1924 - ΦΕΚ 279/Α/6-11-1924 | достъп_дата = 9 юли 2018-07-09 | издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων }}</ref>

Църквата е разположена в [[Костурска крепост|Акропола]] на града и според повечето изследователи - [[Габриел Миле]], [[Анастасиос Орландос]], [[Стилянос Пелеканидис ]] , [[Питър Мегау]], [[Рихард Краутхаймер]], датира приблизително от X – XI век, на базата на сравнение с храмовете в Несебър и Епир.<ref name="7ο Δημοτικό Καστοριάς"/>

Стенописите на вътрешните стени са от няколко слоя – от XIII до XVII век. Най-старите фрески в наоса са от периода 1260 – 1280 година и са силно повредени от бомбардировките в 1940 година. Забележителни от този период са сцените Успение Богородично на западната стена и Новозаветната Света Троица в полукръглата арка на вътрешния притвор. Стенописите се отличават с изискани цветове и хармонични съчетания, единно зелено предаване на лицето и пластичност на облеклото, което добавя обем на фигурите. Този стил е типичен за константинополските ателиета. Значително по-добре са запазени са стенописите от XIV, XV и XVII век, които са както във вътрешността, така и по външната фасада на храма. Най-впечатляващата сцена от фасадата на храма е сцената с танца на Саломе от втория слой на изписване от 1495/1496 година. Под него има по-стар слой от края на XIV век с изображение на молитва.<ref name="Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Καστοριάς"/><ref name="Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Καστοριάς">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://kastoria.wifi-192.gr/catalog/poi_culture/10/68 | заглавие= Παναγία Κουμπελίδικη ή Σκουταριώτισσα |достъп_дата = 2016-12-26 декември 2016 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Καστοριάς |език= |цитат= }}</ref>