Разлика между версии на „Свети Димитър (Пловдив)“

м
форматиране: кавички (ползвайки Advisor)
м (форматиране: кавички (ползвайки Advisor))
Преди последното възстановяване на храма, в началото на XIX век, той представлявал малка постройка, в която се черкували и българите от [[Каршияка]] и [[Мараша (Пловдив)|Мараша]]. „Вехтото здание по пример на тая черква не било някое великолепно…“<ref>Моравенов, К. Паметник за пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание, подарен на Българското читалище в Цариград 1869. Пловдив, 1984, [http://svetidimitar.com/moravenov.html 153].</ref> Строежът на нова църковна сграда започнал в 1830 г., както сочи гръцки надпис над прозореца на абсидата отвън:
 
{{цитат|„С благочестивата ревност на енориашите се изгради отново из основи. 1830 март 15.<ref>Гръцки текст: [[Козма Апостолидис|Αποστολίδης, Κ. Μ.]] Αντώνιος Κομιζόπουλος, ο φιλικός. – Θρακικά, 3, 1931, παράρτημα, 135.</ref>|}}
 
Запазената сметка за възлезлите общо на 264 270 [[грош]]а разходи по строежа носи дата 18 януари 1838 г. (може би тогава, на празника на св. [[Атанасий Велики|Атанасий]], е станало и освещаването). Главен дарител, със сума от 10 000 гроша, е митрополит [[Никифор Пловдивски|Никифор]], следван от [[Вълко Чалъков|Вълко Тодоров Чалъков-Големия]] и други българи и гърци.<ref>[[Иван Снегаров|Снегаров, И.]] Гръцки кодекс на Пловдивската митрополия. – Сборник на БАН, Клон историко-филологически, 21, 1946, 387-388.</ref> Дарения за обзавеждането прави и търгуващият в [[Москва]] пловдивчанин Антоний П. Комизопулос.<ref>[[Козма Апостолидис|Апостолидис, К.]] История на град Пловдив от най-дълбока древност до наши дни. – В: Храм Свети Великомъченик Димитър в Старинен Пловдив. Пловдив, 2008, [http://svetidimitar.com/images/gravyura.JPG 3], 67-68; Αποστολίδης, Κ. Μ. Αντώνιος Κομιζόπουλος, ο φιλικός. – Θρακικά, 3, 1931, παράρτημα, 128-139; 13, 1940, 429-430.</ref>
Внушителна е обкованата в сребро икона на св. Мина: в едната ръка светецът държи кръст, а в другата – меч. Красиви са и иконите „Св. Харалампий“, цялата в сребърна обковка, „Св. Мина“ (1814) и „Св. Атанасий“ (1831).<ref>Алваджиев Н., „Старинни черкви в Пловдив“, Летера, Пловдив, 2000 г.</ref>
 
Днешните иконостасни[[иконостас]]ни икони са рисувани през 2007 г. Техните предшественици, почистени и освободени от сребърните си украшения към 2014 г., са окачени сега в притвора на храма. На тях са изобразени, вероятно през XVII в., Христос Вседържител (Пантократор), Св. Богородица „Вратарница“ („Портаитиса“), св. Йоан Предтеча и св. Георги „Кападокиец“ („Кападокевс“).<ref>Тотева, П. Икони от пловдивския край. С., 1975, 8-9, [56]; Москова, С. Старите икони на храма „Св. Димитър“ в Пловдив. – В: Храм Свети Великомъченик Димитър в Старинен Пловдив. Пловдив, 2008, 91-93, 123-135.</ref>
 
<gallery caption="Стари иконостасни икони от църквата „Св. Димитър“">