Уикипедия

Светослав Минков: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 35:
}}
 
'''Светослав Константинов Минков''' е български писател и преводач. Считан е за „баща“ на модерната българска [[фантастика]].
 
Завършил е [[финанси|финансово„Финансово дело]]. Считан е за „баща“ на модерната българска [[фантастикадело“]]. [[Журналист]] с дългогодишна практика, работил еработи и като коректор, редактор, главен редактор, библиотекар, книговодител, както и в българската легация в [[Токио]]. Плодовит писател в редица жанрове, автор на романи, пътеписи, очерци, фейлетони, разкази, приказки, стихове, статии, както и на литературни изследвания.
 
Работил е и в българската легация в [[Токио]]. Сред многобройните му заглавия са сборниците „Синята хризантема“ (първата родна [[фантастика|фантастична]] книга), „Игра на сенките“, „Къщата при последния фенер“, „Автомати“, „''[[Дамата с рентгеновите очи]]''“, романът „Сърцето в картонената кутия'“, написанкутия“ (в съавторство с [[Константин Константинов]]). В периода 1925 – 1927 г.Член е член на литературния кръг „[[Стрелец (литературен кръг)|Стрелец]]“ в периода 1925 – 1927 г.
 
Превежда [[Ханс Кристиан Андерсен#Приказки|Андерсеновите приказки]], романите на [[Густав Майринк]] „[[Голем]]“ (1926) и „Белият доминиканец“ (1930), „[[Хиляда и една нощ]]“ (1957), „[[Хиляда и една нощ|Приказки на Шехеразада]]“ (1959, 1961, 1963, 1972, 1976) и др.
 
Член на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]]. (СБП)Член на [[Българската комунистическа партия]] от 1944 г.
 
Носител е на международната награда за мир „Нексьо“. Удостоен е със званието [[Почетно звание „Заслужил“|Заслужил деятел на културата]] (1963).▼
Член на [[Българската комунистическа партия]] ([[БКП]]) от 1944 г.
 
Носител е на международната награда за мир „Нексьо“.
 
▲Удостоен е със званието [[Почетно звание „Заслужил“|Заслужил деятел на културата]] (1963).
 
== Биография ==
[[Файл:BASA-373K-1-697-13-Svetoslav Minkov.jpg|мини|250px250п|Светослав Минков в Токио, 1942 – 1943 г. Източник: [[ДА „Архиви“]]]]
[[Файл:BASA-373K-1-697-15-Svetoslav Minkov.jpg|мини|250px250п|Заедно съсСъс съпругата си в Токио 14 юни 1942 г. Източник: [[ДА „Архиви“]]]]
Светослав Минков е роден през 1902 г. в [[Радомир]] и отраства в семейството на подполковник Константин Минков (1863 – 1918, роден в [[Лозенград]]) и съпругата му Иванка Бенчева (29.9.1868 – 5.4.1953). Той е последното, 4-то дете на своите родители.
 
Line 62 ⟶ 58:
Трети е [[Иван Минков]], който е член на [[Военна организация на БКП|военната организация на БКП]] и участник в подготовката за [[Атентат в църквата „Света Неделя“|атентата в църквата „Света Неделя“]].
 
Основно и прогимназиално образование получава в родния си град. Завършва средното си образование във [[Втора мъжка гимназия]] в [[София]] (1921) с кратко прекъсване, когато е изпратен да учи във военното училище във Вайскирхен ([[Австрия]]). Не е призован за военна служба и не участвува във войните, защото е „освободен по §1, буква от Р. Б.“. В гимназията негов учител е [[Божан Ангелов]], който забелязва интереса на Минковму към литературата, неговия талант и усърдието му, затоваи го насърчава със съвети. За интереса на ученика към руската класика свидетелствува [[Сава Чукалов]], който му преподава руски език.
 
Още като ученик Минков пише стихове, разкази и фейлетони. Сестра му, Теодора (Дора) Минкова, по мъж [[Стефан Костов (писател)|Ст. Л. Костова]], го свързва с изтъкнати писателски среди. Следва „[[славянскаСлавянска филология]]“ в [[Софийски университет|Софийския университет]]. През 1922 г. Св. Минков и [[Владимир Полянов]] основават „Аргус“ – първото и единствено за времето си издателство за фантастична литература.
 
Заминава за [[Мюнхен]], където учи в Търговско-стопанскастопанската академия (август 1922 – септември 1923). В [[Германия]]запознава се запознавав Германия с най-новото в немската и световнасветовната литература и живопис, изучава естетиката на модернистично [[Диаболизъм|диаболистично]] литературно направление. След завръщането си в България продължава образованието си в [[Университет за национално и световно стопанство#Свободен университет за политически и стопански науки|Свободния университет за политически и стопански науки]] (днес [[УНСС]]), но не го завършва. Издава първите си книги, свързани с естетиката на [[Диаболизъм|диаболизма]].
 
Работи като [[библиотекар]] (1924 – 1925) в [[Народна библиотека|Народната библиотека]]. Въведен от брат си [[Иван Минков]] (офицер, майор и деец на [[БКП]]) в т.нар. антифашистко движение, Светослав изпълнява куриерски задачи и други партийни поръчения. През април 1925 г. във връзка с [[Априлски събития в България (1925)|Априлските събития]] е арестуван заедно с други писатели и е задържан 2 месеца в [[Дирекция на полицията]]. По-късно (1926 – 1942) работи като книговодител, началник на бюро, библиотекар и др. в банките [[Българска централна кооперативна банка]], и [[Българска земеделска и кооперативна банка]] (БЗКБ). Същевременно работи и като редактор в различниразни издания и издателства. Посещава [[Бразилия]] и [[Аржентина]] като делегат на Международния конгрес на [[ПЕН-клуб]]овете (от август до октомври 1936) г.
 
През 1941 г. е свидетел пов първото дело срещу [[Никола Вапцаров]], посочен от самия обвиняем, вероятно заради познанството на Минков с [[Бойка Вапцарова]], която също е работила в БЗК БанкаБЗКБ като чиновникслужителка, а той като помощник-библиотекар. Главен библиотекар в банката тогава е известният български библиограф [[Тодор Боров]]. Минков забавя заминаването си за [[Япония]], за да свидетелства в полза на Вапцаров, като се изказва по художествените достойнства на неговата поезия.
 
Участва в основаването на Българо-японското дружество за приятелство, а по-късно е служител в българската легация в [[Токио]] (май 1942 – ноември 1943) като [[драгоман (преводач)]]. Освободен е от [[Министерство на външните работи на България|МинистерствоМинистерството на външните работи и изповеданията]] на 21 март 1944 г.
 
Посещава [[Германска империя (1933 – 1945)|нацисткаНацистка Германия]] в състава на писателска делегация по линия на Немския културен институт в България по покана на министъра на пропагандата [[Йозеф Гьобелс]].
 
[[Деветосептемврийски преврат|ДеветосептемврийскияДеветосептемврийското превратвъстание от 1944 г.]] заварва писателя „безработен“. Постъпва веднага в редовете на [[БРП (к)|]] – комунистическата партия – БРП(к)]]. Започва работаРаботи като [[коректор (професия)|коректор]] във в. [[Работническо дело]] (септември 1944 – декември 1945), редактор във в. „[[Отечествен фронт (вестник)|Отечествен фронт]]“ (1946), в сп. „Български войн“воин“ (1952 – 1954), в [[Българска кинематография]], главен редактор (1954 – 1956) и редактор (1956 – 1962) на издателство „Български писател“.
 
Писателят има страст и възможност да пътува в редица страни на Европа, Азия, Африка и Латинска Америка.
Line 91 ⟶ 87:
Ранното му творчество се характеризира с подчертан интерес към страшното, демоничното, призрачното. В неговите разкази смъртта е вездесъща сила, а животът е само „игра на сенките“, както е и заглавието на един от неговите сборници. Героите на тези творби са обитатели на странни хотели, домове, гробища. Чрез „страшните“ места и демоничните опасности писателят се стреми да внуши идеята за преходността на съществуването, за липсата на истински смислени основания в делника. Героите са движени от неосъзнаваните импулси на психиката, техният душевен живот е подвластен на странни желания и видения. До голяма степен те са рожби на предварително изградена авторска теза. Неслучайно интересът към тези герои и сюжети, почерпени главно от чужди автори, бързо секва.
 
Към края на 1920-те години Минков се преориентира към един по-друг типвид разкази. Той изоставяИзоставя своите ранни „страшни“ творби, започва да иронизира демоничните герои и сюжети. Показателен за това е разказът „Къщата при последния фенер“, където е развенчан митът за [[призрак|призраците]]. Погледът на учения е прогонил и последния призрак от този свят.
 
В сборниците си от този най-продуктивен творчески период писателят се утвърждава като изобразител на един механизиран, лишен от духовност живот. Като символ на този живот Минков най-често използва Америка и американската действителност. Човекът тук е станал послушно оръдие на силите на техниката и научните открития, той не притежава собствената духовна същност. Тази авторова позиция обяснява защо един от сборниците се нарича „Автомати“.
Line 100 ⟶ 96:
 
== Произведения ==
{{колони|2|
* ''„Синята хризантема“'' (разкази, 1922)
* ''„Часовник“'' (гротески, 1924)
* ''„Огнената птица“'' (четири4 разказа, 1927)
* ''„Игра на сенките“'' (1928)
* ''„Къщата при последния фенер“'' (1931)
Line 108 ⟶ 105:
* ''„Сърцето в картонената кутия. Роман-гротеска в седем невероятни приключения“'' (в съавт. с [[Константин Константинов]]) (1933; 1939; 1986)
* ''„Дамата с рентгеновите очи“'' (разкази, 1934; 1945; 1946; 1982)
* ''„Чуднат„Чудната касичка“'' (по Андерсен); (1934; 1940)
* ''„Захарното момиче“'' (приказки, 1935)
* ''„Мадрид гори. История в телеграми за съпротивата на един град“'' (1936; 1945)
Line 117 ⟶ 114:
* ''„Желязната къщичка“'' (1941)
* ''„Японската литература. Начало, развитие, представители“'' (1941)
* ''„Маймунска младост“'' (разкази, 1942)
* ''„Лъв и жаба“'' (1943)
* ''„Лунатин“'' (хумористични разкази, 1945)
* ''„Избрани произведения“'' (1947)
Line 130 ⟶ 127:
* ''„Бракоразводно сражение“'' (разкази, I960)
* ''„Избрани произведения в 2 т.“'' (1962)
* ''„Патент САС“'' (четири4 разказа, 1963)
* ''„Как гарджето стана певец“'' (приказка, 1965)
* ''„Снежният човек и врабчето“'' (1965)
Line 139 ⟶ 136:
* ''„Алхимия на любовта“'' (избрани разкази, 1972)
* ''„Съчинения в 2 т.“'' (1972)
* ''„Разкази, пътеписи“'' (1976)}}
 
== Източници ==
<references />
* ''Речник на българската литература'', т. 2 (Е-О), с. 376 – 379. Институт за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1977 г.
* Христо Йорданов. [https://chitanka.info/text/27795-svetoslav-minkov ''Светослав Минков (кратки биографични данни)''] – послеслов към Светослав Минков. Съчинения в два тома. Том втори, Пътеписи. Очерци. Приказки. Приказки на Шехеразада. Издателство „Български писател“, София, 1982.
* [[Огнян Сапарев]]. ''Игра на сенките: Българска диаболична фантастика''. Издателство Христо Г. Данов, Пловдив, 1983.
* Румяна Пенчева. [https://literaturensviat.com/?p=5089 ''Минало незабравимо <small>(Из предстоящата книга с работно заглавие „Познатото и непознато за Св. Минков“)</small>'']. сп. Литературен свят, бр. 4, декември 2008.
* Румяна Пенчева. ''[http://liternet.bg/publish9/r_pencheva/svetoslav-minkov.htm Светослав Минков: Строго поверително. Документално изследване]''. Издателство Изток-Запад, София, 2011.
* Тина Грошкова. [http://www.slav.uni-sofia.bg/naum/lilijournal/2013/3-4/groshkovat ''Образите в диаболичната проза на Светослав Минков през еретически вярвания и народни представи''].
* Йово Колев. [http://www.lifebites.bg/svetoslav-minkov/ ''Купиха архива на писателя Светослав Минков онлайн за 3 лв.''], LifeBites.bg, 16.05.2016.
 
== Външни препратки ==
Line 158 ⟶ 155:
{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Минков, Светослав}}
[[Категория:Български автори на разкази]]
[[Категория:Български писатели-фантасти]]
[[Категория:Български детски писатели]]
[[Категория:Български преводачироманисти]]
[[Категория:Български пътеписци]]
[[Категория:Български сатирици]]
[[Категория:Български поети]]
[[Категория:Преводачи от немски език]]
[[Категория:Български преводачи]]
[[Категория:Български дипломати]]
[[Категория:Български журналисти]]
[[Категория:Български библиотекари]]
[[Категория:Български дипломатикнигоиздатели]]
[[Категория:ЯпонистиБългарски литературни критици]]
[[Категория:Български литературни историци]]
[[Категория:Заслужили деятели на културата]]
[[Категория:Възпитаници на УНСС]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Светослав_Минков“.