Уикипедия

Светослав Минков: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 50:
[[Файл:BASA-373K-1-697-13-Svetoslav Minkov.jpg|мини|250п|Светослав Минков в Токио, 1942 – 1943 г. Източник: [[ДА „Архиви“]]]]
[[Файл:BASA-373K-1-697-15-Svetoslav Minkov.jpg|мини|250п|Със съпругата си в Токио 14 юни 1942 г. Източник: [[ДА „Архиви“]]]]
Светослав Минков е роден през 1902 г. в [[Радомир]] и отраства в семейството на подполковник Константин Минков (1863 – 1918, роден в [[Лозенград]] – 1918) и съпругата му Иванка Бенчева (29.9.1868 – 5.4.1953). Той е последното, 4-то дете на своите родители.
 
Първородният им син е брат му Асен Минков (1887 – 1913), завършил кавалерийската школа във [[Виена]], поручик, загинал в [[Междусъюзническата война]] при [[Босилеград]].
 
Следва сестра му Теодора (Дора) Минкова, (1889 – ?), завършила гимназия в София и следвала в Търговската академия във Виена., Войнитено ѝнезавършила попречватзаради да завършивойните. По-късно се омъжва за писателя [[Стефан Костов (писател)|Ст. Л. Костов]].
 
ТретиСлед тях е [[Иван Минков]], който(1893 е– 1925), член на [[Военна организация на БКП|военната организация на БКП]] и участник в подготовката за [[Атентат в църквата „Света Неделя“|атентата в църквата „Света Неделя“]].
 
Основно и прогимназиално образование получава в родния си град. Завършва средното си образование във [[Втора мъжка гимназия]] в [[София]] (1921) с кратко прекъсване, когато е изпратен да учи във военното училище във Вайскирхен ([[Австрия]]). Не е призован за военна служба и не участвува във войните, защото е „освободен по §1, буква от Р. Б.“ В гимназията негов учител е [[Божан Ангелов]], който забелязва интереса му към литературата, неговия талант и усърдието му и го насърчава със съвети. За интереса на ученика към руската класика свидетелствува [[Сава Чукалов]], който му преподава руски език.
Ред 64:
Заминава за [[Мюнхен]], където учи в Търговско-стопанската академия (август 1922 – септември 1923). запознава се в Германия с най-новото в немската и световната литература и живопис, изучава естетиката на модернистично [[Диаболизъм|диаболистично]] литературно направление. След завръщането си продължава образованието си в [[Университет за национално и световно стопанство#Свободен университет за политически и стопански науки|Свободния университет за политически и стопански науки]] (днес [[УНСС]]), но не го завършва. Издава първите си книги, свързани с естетиката на [[Диаболизъм|диаболизма]].
 
Работи като [[библиотекар]] (1924 – 1925) в [[Народна библиотека|Народната библиотека]]. Въведен от брат си [[Иван Минков]] (офицер, майор и деец на [[БКП]]) в т.нар. антифашистко движение, Светослав изпълнява куриерски задачи и други партийни поръчения. През април 1925 г. във връзка с [[Априлски събития в България (1925)|Априлските събития]] е арестуван заедно с други писатели и е задържан 2 месеца в [[Дирекция на полицията]]. По-късно (1926 – 1942) работи като книговодител, началник на бюро, библиотекар и др. в банките [[Българска централна кооперативна банка]] и [[Българска земеделска и кооперативна банка]]. Същевременно работи и като редактор в разни издания и издателства. Посещава [[Бразилия]] и [[Аржентина]] като делегат на Международния конгрес на [[ПЕН-клуб]]овете от август до октомври 1936 г.
 
През 1941 г. е свидетел в първото дело срещу [[Никола Вапцаров]], посочен от самия обвиняем, вероятно заради познанството на Минков с [[Бойка Вапцарова]], също работила в БЗКБ като служителка, а той като помощник-библиотекар. Главен библиотекар в банката тогава е известният български библиограф [[Тодор Боров]]. Минков забавя заминаването си за [[Япония]], за да свидетелства в полза на Вапцаров, като се изказва по художествените достойнства на неговата поезия.
Ред 72:
Посещава [[Нацистка Германия]] в състава на писателска делегация по линия на Немския културен институт в България по покана на министъра на пропагандата [[Йозеф Гьобелс]].
 
[[Деветосептемврийски9 превратсептември 1944|Деветосептемврийското въстание от 1944 г.]] заварва писателя „безработен“. Постъпва веднага в редовете на [[БРП (к)]] – комунистическата партия. Работи като [[коректор (професия)|коректор]] във в. „[[Работническо дело]]“ (септември 1944 – декември 1945), редактор във в. „[[Отечествен фронт (вестник)|Отечествен фронт]]“ (1946), в сп. „Български воин“ (1952 – 1954), в [[Българска кинематография]], главен редактор (1954 – 1956) и редактор (1956 – 1962) на издателство „Български писател“.
 
Писателят има страст и възможност да пътува в редица страни на Европа, Азия, Африка и Латинска Америка.
 
Сътрудничи с разкази, стихове, фейлетони, приказки, пътеписи, статии, реплики и епиграми на редица периодични издания: ''[[Българан (списание)|Българан]]'', ''[[Литературен глас]]'', ''Литературни новини'', ''Мисъл'', ''[[Развигор]]'', ''[[Съвременник (1921 - 1923)|Съвременник]]'', ''[[Кормило (вестник)|Кормило]]'', ''ЛИК'', ''[[Стрелец (литературен кръг)|Стрелец (Изток)]]'', ''[[Вестник на жената]]'', сп. ''[[Хиперион (списание)|Хиперион]]'', сп. ''Българска мисъл'', сп. ''[[Златорог]]'' и др., а след [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944]] г. – на в. ''[[Работническо дело]]'', в. ''[[Литературен фронт]]'', в. ''[[Стършел (вестник)|Стършел]]'', сп. ''[[Септември (списание)|Септември]]'', сп. ''Пламък'' и др.
 
През 1983 г. с решение на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет – гр. [[Перник]], Окръжната библиотека получава името „Светослав Минков“, сега [[Регионална библиотека Светослав Минков|Регионална библиотека „Светослав Минков“]].
 
== Творчество ==
ПолучилУчил солидноразлични образованиеспециалности, с разнородни интереси, добил разностранна култура, Минков е сред най-ерудираните български писатели. Неговото творчество не е особено богато като обем, но е богато на идеи.
 
Първата си белетристична творба, фейлетона „Биномът на Нютон“, Светослав Минков публикува в списание ''[[Българан (списание)|Българан]]'' през 1920 г. Следи списание „[[Везни (списание, 1919)|Везни]]“ на [[Гео Милев]], с когото се свързва лично. От Мюнхен донася на главния редактор „хулиганските елегии“ на [[Николай Марангозов]]. Чете и се сближава с [[Христо Смирненски]] и заедно издават ''„Календар Българан“'' за 1922 г.
 
Ранното му творчество се характеризира с подчертан интерес към страшното, демоничното, призрачното. В неговите разкази смъртта е вездесъща сила, а животът е само „игра на сенките“, както е и заглавието на един от неговите сборници. Героите на тези творби са обитатели на странни хотели, домове, гробища. Чрез „страшните“ места и демоничните опасности писателят се стреми да внуши идеята за преходността на съществуването, за липсата на истински смислени основания в делника. Героите са движени от неосъзнаваните импулси на психиката, техният душевен живот е подвластен на странни желания и видения. До голяма степен те са рожби на предварително изградена авторска теза. Неслучайно интересът към тези герои и сюжети, почерпени главно от чужди автори, бързо секва.
Ред 91:
В сборниците си от този най-продуктивен творчески период писателят се утвърждава като изобразител на един механизиран, лишен от духовност живот. Като символ на този живот Минков най-често използва Америка и американската действителност. Човекът тук е станал послушно оръдие на силите на техниката и научните открития, той не притежава собствената духовна същност. Тази авторова позиция обяснява защо един от сборниците се нарича „Автомати“.
 
В друга част от разказите си от 1930-те години Минков изследва човешкото всекидневие. Той се интересува от [[скука]]та в един по-широк план – като невъзможност да се изживее смислено животът. Тук тойТам следва голямата традиция на европейската литература – темата за така наречения малък човек. Това е обикновеният, неизвестен човек, който е изцяло зависим от прищевките на действителността. Лишен от каквато и да е творческа енергия, той доживява дните си в безсмислени занимания в безсмисления делник.
 
Със своите творби Минков се утвърждава и като един отсред първите значими представители на [[фантастика|фантастичното]] в българската литература.
 
== Произведения ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Светослав_Минков“.